Решение № 156 от 17.07.2023, Административен съд - Кюстендил
- Съд
- Административен съд - Кюстендил
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 121/2023
- Вид
- Решение № 156
- Подписан
- 17.07.2023
- В сила
- 17.07.2023
- Състав
- ГАЛИНА АТАНАСОВА СТОЙЧЕВА, МИЛЕНА ЙОРДАНОВА АЛЕКСОВА СТОИЛОВА, НИКОЛЕТА АНТОНОВА КАРАМФИЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.212 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.221, ал.2, пр.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 53, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 54 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 4 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 4 и 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.167а, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.179 · Закон за движението по пътищата
- чл.187а · Закон за движението по пътищата
- чл.10, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
- чл. 348, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е №
156 гр.Кюстендил, 17.07.2023год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА при секретаря Ирена
Симеонова и с участието на прокурора
Михаил Крушовски, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 121 по описа за 2023год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Началникът на отдел „Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез пълномощника си юрк Д.Р., обжалва решение № 117/30.03.2023г. на Районен съд – Дупница по
АНД № 1006/2023год., с което е отменено Наказателно постановление № BG27012022/5800/P8-56 от 13.07.2022год.
В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се свързва с твърдения за доказано противоправно деяние, както и за редовно проведено административнонаказателно производство. Прави се искане за отмяна на решението и за потвърждаване на наказателното постановление.
В съдебно заседание, пълномощникът на касатора юрк. Р., поддържа изцяло доводите и исканията в жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за недължимост на адвокатското възнаграждение на пълномощника на нарушителя.
Ответникът В.С.Н. ***, чрез пълномощника си адв. К.А., представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Счита оспореното решение за обосновано и правилно.
Претендира деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на предявената касационна жалба.
Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорения съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет на въззивно оспорване е
Наказателно постановление № BG27012022/5800/P8-56 от 13.07.2022год. , издадено от началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на В. С.
Н., на основание чл.179, ал.3а от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 1 800,00лв.
От фактическата страна на спора е установено, че на
17.01.2022г., в 16.41 часа, по път А-3, км. 52+049, който път е включен в обхвата на платената пътна мрежа, съгласно Приложение към т.1 на Решение
№ 101/20.02.2020г. на
МС за приемане на
Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, е засечено да преминава без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, ППС - влекач, марка „Ивеко 440 СТ“ с рег.
№ СВ3732МВ, с обща техническа допустима маса над 12 тона. Деянието е установено въз основа на генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, към който са приложени статични изображения във вид на снимков материал, на 27.01.2022г., в 23.31ч на ГКПП – Кулата, когато е пристигнало посоченото ППС, управлявано от нарушителя В.С.Н., за излизане от Република България.
При горните обстоятелства, вкл. от извършената проверка от митнически служители, е прието, че процесното
ППС е засечено на
17.01.2022г. на път А-3, км. 52+049 без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, за което е съставен АУАН № BG27012022/5800/P8-56 от 27.01.2022год., който е връчен на жалбоподателя.
По делото, страните са приложили писмени доказателства, а именно: от АНО- копие от решение № 101 на МС от
20.02.2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, в който списък е включен процесния пътен участък; от нарушителя – договор за наем от 10.09.2019г., видно от който процесното ППС е предоставено за ползване на „Младенов“ ЕООД; договор с предплатен баланс от 26.07.2021г., сключен между „Младенов“ ЕООД /клиент/ и „Интелигентни трафик системи“ АД за предоставяне на клиента на услуга за електронно събиране на пътни такси на база изминато разстояние ведно със сметка за пътни такси и извлечение по счетоводна дата за 17.01.2022г., видно от които „Младенов“ ЕООД е заредило предплатения баланс по сметката си в „Интелигентни трафик системи“ със сумата 300,00лв. и крайното салдо е в размер на 2800,43лв. на процесната дата.
В съдебното производство, съдът е приел писмо от директора на ИА „Автомобилна администрация“ с данни за това, че на 17.01.2022г. ППС е управлявано от нарушителя, както и писмо от „Интелигентни трафик системи“ АД с данни за това, че ППС е оборудвано с бордово устройство, което на 17.01.2022г. е било изключено или неправилно включено и с изчерпана батерия, поради което не е предавало данни и информация за преминаването през тол сегментите по платената пътна мрежа.
Районният съд е разпитал длъжностните лица от Агенция „Митници“, които са констатирали деянието при извършената митническа проверка и въз основа на генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП и които с показанията си потвърждават изложеното в АУАН.
При установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО, но за неясно обвинение досежно субекта на отговорността. Съдът е посочил, че в оспореното НП липсват твърдения, че деецът е бил водач на МПС на датата на нарушението
17.01.2022г., което е съществен порок на съдържанието с оглед регламентацията на чл.179 и чл.187а от ЗДвП относно категориите субекти на отговорността за управление на ППС без заплатена тол такса. Съдът е установил и липса на посочен фактически състав на нарушеното правило за поведение по чл.139, ал.7 от ЗДвП. По горните правни доводи, съдът е отменил НП.
Съдът, с оспореното решение е осъдил АПИ да заплати на нарушителя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 576,00лв., като е съобразил възражението за прекомерност на пълномощника на АНО.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с изложените от жалбоподателя касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствието с материалния закон на оспореното решение, обосновава следните изводи:
Въззивното решение е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, следва да се остави в сила. Формираните от районния съд изводи за съществено процесуално нарушение вследствие на предявеното неясно обвинение относно субекта на релевираното деяние, са обосновани от събраните доказателства и са правилни с оглед на приложимия закон. Видно е, от анализа на издаденото
НП, че АНО не е посочил дали наказаното лице е водач на МПС, в което качество това лице може да бъде субект на отговорността на чл.179, ал.3а от ЗДвП. Съдържанието на НП по този признак е общо и без конкретика.
Констатираният порок е съществен, доколкото се свързва със задължението за ясно обвинение като гаранция за правото на защита на нарушителя, което в случая е пряко засегнато от отсъствието на информация за какво е ангажирана отговорността му. С оглед регламентацията на чл.179 и чл.187а от ЗДвП има три категории субекти на отговорността за управление на ППС без заплатена тол такса – това са собственика, вписаният ползвател или действителният водач на МПС. В оспореното НП обаче липсват твърдения, че деецът е бил водач на МПС на датата на нарушението 17.01.2022г.
Данните за това, че същият е управлявал процесното ППС на датата, когато е установено деянието въз основа на доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, са без значение в случая, а допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в съдебната фаза на процеса. Вписаното в
АУАН качество на дееца като водач на ППС не може да санира пропуска в съдържанието на НП по арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН. Задължение на наказващия орган е да изясни и докаже както деянието, така и извършителя, като спрямо тях приложи и съответния закон, определящ деянието като административно нарушение и посочващ извършителя като субект на административнонаказателната отговорност (чл.
53, ал. 1 ЗАНН, по арг. от чл. 54 ЗАНН, чл.
57, ал. 1, т. 4 и 6 ЗАНН). Липсата на данни в НП за това, че нарушителят е управлявал процесното ППС и че е субект на релевираното деяние, представлява съществено нарушение на процедурата по административно наказване във връзка с изискванията за предявяване на ясно обвинение, нарушава правото на защита на дееца и е самостоятелно основание за отмяна на НП, както правилно е установил районния съд.
Отделно от горното, допълнитено в подкрепа на изводите за допуснати процесуални нарушения, но относими към съдържанието на НП, касационният съд констатира, че АНО не е посочил точното място на деянието. За разлика от АУАН, в който мястото на нарушението е описано като път А-3, отсечка
52+049 при с. Дяково, в НП мястото е отразено само като път А-3, км. 52+049.
Горното описание не съответства на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и не може да бъде отстранено с данните в приложените по преписката документи. Освен във връзка със правото на защита на нарушителя, мястото на нарушението е от значение и за определяне на компетентния съд при оспорване на НП, съгласно правилото на чл. 59, ал.1 от ЗАНН.
Предвид изложеното, обжалваното решение на районния съд за отмяна на НП на процесуално основание е правилно и следва да се остави в сила. Не е дължима преценка по съществото на нарушението, както и на събраните в тази връзка доказателства. Мотивите на въззивната инстанция отразяват правилното приложение на закона и съдебният акт е постановен при отсъствие на касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Следва решение на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК.
С предявената жалба, касаторът оспорва решението на районния съд и в частта, с която АПИ е осъдена да заплати на нарушителя адвокатско възнаграждение. Наведените оплаквания за недължимост на същото са основателни. Видно е, че жалбоподателят В.С.Н. е представляван пред районния съд от адв. К.А. от Адвокатско дружество „Лалова и партньори“ по силата на сключен договор за правна помощ и писмено пълномощно. Видно е, от приложена фактура и преводно нареждане, че договореното възнаграждение в размер на 600,00лв. е заплатено в полза на адвокатското дружество от „Младенов“ ЕООД, а не от нарушителя. Изводите от горното са, че разноските по делото не са направени от страната в съдебното производство, което ги дисквалифицира като деловодни разноски по см. на чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Заплащането им от АПИ е недължимо и оспореното решение в тази част като неправилно, следва да се отмени. На нарушителя не се следват деловодни разноски за адвокатско възнаграждение и в касационното производство по изложените по-горе съображения, независимо от благоприятния за него изход по делото. Адвокатското възнаграждение за представителство и защита пред настоящата инстанция не е платено от ответника по касация В.
С. Н., а от трето лице.
Решението в частта на присъдените разноски в полза на районния съд от 25,98лв. за разпит на свидетел, е правилно и следва да се остави в сила.
Предвид резултата от оспорването, касаторът няма право на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Разпечатката съдържа 60 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55f199af-43de-4156-87dd-154855ced2b3