Решение № 953 от 10.12.2024, Районен съд - Шумен
- Съд
- Районен съд - Шумен
- Дело
- Гражданско дело 1724/2024
- Вид
- Решение № 953
- Подписан
- 10.12.2024
- В сила
- 10.12.2024
- Състав
- Людмила Добрева Григорова-Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 953 гр. Шумен, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20243630101724 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.258 и сл. от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД.
В исковата си молба до съда, ищецът „ЯНИС” ООД, ЕИК 127505978, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Д.П. - управител, със съдебен адрес за призоваване: *** чрез адв. С. Б. от ШАК, излага, че на 26.07.2023 г. между него и ответника „ИДЕЛ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 206363081, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.В.И. – управител, бил сключен договор за изработка, с предмет изработка, доставка и монтаж на дограма на обект: „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи и козметичен салон в УПИ III-141, кв.6, м. „К.в.”, район ***.
Ищецът твърди, че изпълнил задълженията си по договора, като съставил фактури №№16723/10.08.2023 г. за сума в размер на 66 699.90 лв., без ДДС, № 16800/14.09.2023 г. за сума в размер на 26 679.96 лв., без ДДС и №17041/01.12.2023 г. за сума в размер на 38 900.87 лв., с включен ДДС, като в последната сума била включена гаранционна сума, в размер на 5% /6 289.86 лева/ съгласно договора. Ответникът бил извършил плащания по договора, като останало да дължи сума в размер на 38 900, 87 лева /по фактура №17041/01.12.2023 г./. Ищецът бил отправил няколко покани към ответното дружество за плащане на остатъка от задължението, като след водени между 1 страните разговори и отстраняване на недостатъци по изпълнението, на 30.04.2024 г. ответникът платил сума в размер на 20 000.00 лева. След това плащане, страните се били уговорили остатъкът от дълга да бъде платен до седмица, което не било сторено. За този вид неизпълнение, страните били уговорили неустойка за забава. В разпоредбата на раздел VI, т.1 от договора било предвидено, че при забава на плащането на уговорената цена за поръчката от възложителя, по причини за които той отговаря, същият дължал неустойка в размер на 0,1% за всеки ден забава, но не повече от 15% /петнадесет/ процента от стойността на цялата дължима сума.
В молбата се съдържат и правни доводи, обуславящи претенциите.
Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: 18 900.87 лева, представляваща дължим и незаплатен остатък от главница по Договор за изработка от 26.07.2023 г., за която сума е издадена фактура № 17041/01.12.2023 г.; 1 487.79 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2023 г. до 24.06.2024 г. – датата на подаване на молбата за обезпечението и сума в размер на 2 835.13 лв., представляваща неустойка за забава съгласно Раздел VI, т. 1 от договора от 26.07.2023 г., считано за периода от 01.12.2023 г. до 24.06.2024 г. Ищецът претендира и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и присъждане на извършените по делото разноски, включително и тези, извършени в обезпечителното производство.
В хода на делото, поради изрично оттегляне на иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сума от 1 487.79 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 01.12.2023 г. до 24.06.2024 г. /датата на подаване на молбата за обезпечението/, производството по делото е частично прекратено касателно тази претенция.
В останалата част ищецът поддържа претенциите си.
В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, заявява, че поддържа иска и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.
2
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключен договор за изработка с предмет изработка, доставка и монтаж на дограма на обект: „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи и козметичен салон в УПИ III-141, кв.6, м. „К.в.”, район ***, като е установена и изискуемостта на вземането. Установен е и размерът на дължимото плащане. Установено е и наличието на валидно уговорена мораторна неустойка при неточно изпълнение задължението на ответника за заплащане на уговореното възнаграждение на ищеца.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 818, 51 лева, представляваща извършените по делото разноски, включително и тези, извършени в производството по обезпечаване на исковете, съразмерно уважената част от исковете и прекратената част от производството. В посочената сума съдът не включва претендираните от ищеца разноски, извършени в изпълнителното производство по привеждане в изпълнение издадената на ищеца обезпечителна заповед, тъй като тези разноски ще бъдат събирани от съдебния изпълнител, след представяне на изпълнителния лист, като не е необходим изричен съдебен акт за принудителното осъществяване на разноските, извършени в това обезпечително производство.
3
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ИДЕЛ БИЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК 206363081, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от М.В.И. – управител, да заплати на „ЯНИС” ООД, ЕИК 127505978, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от Д.П. - управител, със съдебен адрес за призоваване: *** чрез адв. С. Б. от ШАК, следните суми: 18 900.87 лева /осемнадесет хиляди и деветстотин лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща дължим и незаплатен остатък от главница по Договор за изработка от 26.07.2023 г., за която сума е издадена фактура №17041/01.12.2023 г. и 2 835.13 лева /две хиляди осемстотин тридесет и пет лева и тринадесет стотинки/, представляваща неустойка за забава съгласно Раздел VI, т. 1 от договора от 26.07.2023 г., считано за периода от 01.12.2023 г. до 24.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба09.07.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 3 818, 51 лева /три хиляди осемстотин и осемнадесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4