Решение № 260007 от 05.01.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, 05.01.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

12032/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано предявен от М.Ж.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу Б.И.Д., ЕГН ********** с адрес *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 2465,67лева, представляваща получена на 29.09.2015г. и неотчетена от ответника като довереник сума по изп.дело № 5054/2015г. по описа на СИС при ВРС в изпълнение на задължения по сключен между страните договор за правна помощ и съдействие от 30.03.2015г. и пълномощно с нотариална заверка на подписите под рег. № 751/20.01.2015г. на нотариус рег. № 212 на НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 957,14лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 29.09.2015г. до 26.07.2019г.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: По повод вземане присъдено в полза на ищцата с влязло в сила решение по гр.д. № 1824/2013г. по описа на ВРС, е била уведомена от ответницата, че е нужно за събирането му да се образува изп.дело. За целта ответницата я поканила и на 20.01.2015г. ищцата й подписала пълномощно с нотариална заверка на подписите под рег. № 751/20.01.2015г. по силата, на което упълномощителят има право да получава всички събрани по изп. производство суми, като същите бъдат превеждани по служебната сметка на ДЗЗД „Адвокатско сдружение Д. и К.“. На въпрос защо се налага това, ответницата й отговорила, че ще й обясни по- късно. На 25.03.2015г. ищцата подписала допълнително и пълномощно към адв. Д. и адв. д. за представителство по същото изп. дело, а на 30.03.2015г. подписала пълномощно към адв. Д. и за образуване на изп. дело заведено под № 5054/2015г. по описа на СИС при ВРС, за което й платила възнаграждение от 600лева. Впоследствие, ищцата търсила ответницата, за да разбере на какъв етап е воденото изп. дело. Получила отговор, че следва да плати 1000лева адв. възнаграждение на другата страна, което я озадачило. При следващ опит да се свърже с адв. Д. разбрала, че тя е преместила кантората си, а и не отговаряла на обажданията й. Твърди, че след направена от нея справка по изп. дело узнала, че същото е прекратено, поради пълното погасяване на дълга от длъжника, като на 24.09.2015г. по изп. дело била постъпила сумата от 2465,67лева, преведена от името на длъжника. На 28.09.2015г. била подадена молба от адв. Д., съобразно която се отправяло искане така постъпилата сума да бъде преведена по посочена от нея сметка на „Адвокатско сдружение Д. и К.“ съгласно пълномощното с нот. заверка на подписа. На 29.09.2015г. върху молбата ДСИ обективирал разпореждане за превод на сумата по посочената в молбата сметка. Твърди, че процесната сума е получена от ответницата на 29.09.2015г. чрез преводно нареждане в качеството й на довереник и в изпълнение на сключен с ищцата договор за поръчка от 30.03.2015г. Към датата на подаване на исковата молба, сумата не била отчетена на ищцата, въпреки изричната покана до ответника отправена на 30.03.2018г. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Потвърждава, че е осъществявала процесуално представителство на ищцата по гр.д. № 702/2014г. на ВОС и гр.д. № 5041/2014г. на ВКС, както и че тя и колегата й адв. д. като съдружници в ДЗЗД „Адвокатско сдружение Д. и К.“ са осъществили представителство на ищцата по изп.д. № 5054/2015г. по описа на СИС при ВРС. Оспорва сумата събрана в полза на ищцата като взискател по изп. дело да е получена от нея, както и твърдението, че тази сума е следвало да бъде отчетена на ищцата. Оспорва телефонният й номер да е променян, както и някога офисът на кантората да се е намирал на посочения от ищцата адрес, а ако и да е променян, то своевременно това е отразявано в АК. В тази връзка твърди, че ищцата е била клиент на адвокатското сдружение и заедно с колегата си адв. д. са извършвали много правни услуги по защита интереси на ищцата и „Агроконстант“ ЕООД, на което дружество тя била пълномощник. Посочва, че за така предоставяните правни услуги ищцата никога не била плащала в цялост дължимото възнаграждение, а дори по воденото дело срещу К. В. изобщо не била платила такова. За така натрупаните задължения ищцата давала уверения, че ще извърши плащане, когато получи субсидии като земеделски производител. Това, така и не се случило, тъй като преведените средства от ДФ Земеделие били запорирани. За извършените услуги и дължимите суми за предоставени правни услуги, ответницата изготвила списък, който бил предявен на ищцата, но тя отказала да подпише, предвид постигната уговорка за извършване на прихващане със сумата, която имала да получава по издадени в нейна полза изп.листи по водени дела срещу Виоларис, а за остатъка отношенията щели да бъдат впоследствие уредени. С оглед на тази уговорка, преди завеждане на изп. дело, ищцата подписала пълномощното от 20.01.2015г. с нот. заверка на подписите, с което дала съгласие сумите по изп. дело да се получат от адв. сдружение. Затова и се дезинтересирала от изп. дело и всички дължими такси по изп.дело били плащани от ответницата и колегата й. На основание така извършеното прихващане съобразно предявения й списък се сочи, че ищцата била погасила част от задълженията си към адв. сдружение. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

С молба от 22.01.2020г. ответникът по реда на чл. 145 ГПК е направил уточнения на възражението си за извършено извънсъдебно прихващане. Посочва, че изготвянето на спогодбата от 06.12.2013г. между „Агроконстант“ ЕООД и „Агрикс България“ ООД е извършено по устна договорка с ищцата, а плащането на уговореното възнаграждение от 1500лева е следвало да се извърши до пролетта на 2014г. Касационната жалба и изложението по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на касационна жалба срещу решение по в.гр.д. № 702/2014г. на ВОС са изготвени по договор от м.06.2014г., а уговореното адв. възнаграждение в минималния размер от 400лева е било платимо при получаване на сумите по бъдещото изп. дело. В началото на м.08.2014г. е било договаряно изготвянето на отговор на касационна жалба на М.К. срещу решение по в.гр.д. № 702/2014г. на ВОС, а уговореното адв. възнаграждение в минималния размер от 400лева е било платимо при получаване на сумите по бъдещото изп. дело. М. ноември 2013г. е договорено изготвеното на жалба до ВРП против А. П., пр.пр. № 17589/2013г. на ВРП с уговорено адв. възнаграждение 100лева, платимо при депозиране на жалбата /25.11.2013г./. М. февруари 2014г. е уговорено депозиране на жалба до ВОП против постановление на ВРП по пр.пр. № 17589/2013г. при уговорено възнаграждение от 100лева, платимо при депозиране на жалбата във ВРП.

М. юни 2014г. е уговорено при възнаграждение от 100лева подаване на жалба до ВАП срещу постановление на ВОП по пр.пр. № 748/2014г. платимо при депозиране на жалбата /26.06.2014г./. По повод на тези жалби до ВРП сочи, че на няколко пъти са се явявали в Четвърто РУ Варна за разпити и очна ставка. М. август 2014г. е уговорено възнаграждение от 100лева за подаване молба до ВРП по пр.пр. № 12272/2014г. на ВРП, платимо при депозиране на жалбата, като по повод на нея няколко пъти са се явявали в Четвърто РУ Варна. На 10.07.2014г. се сочи, че е уговорено адв. възнаграждение от 100лева за жалба на М.К. от 15.07.2014г. до изп. директор на ДФЗ, платимо при депозиране на жалбата. М. април 2014г. било договаряно изготвянето на жалба до Директора на ОДЗ Варна относно договаряне от 10 и 28.04.2014г. съгласно заповед от 25.03.2014г. с уговорено адв. възнаграждение от 100лева платимо при депозиране на жалбата. М. декември 2014г. било уговорено подаването на жалби от К. К., Ж. К.и „Агроконстант“ ЕООД по изп.д. № 1248/2013г. на СИС при ВРС, при уговорено адв. възнаграждение от 100лева платимо при подаването им. На 04.02.2015г. било уговорено изготвяне жалба на М.К. до ВРП по пр.пр. № 18244/2014г. с възнаграждение от 100лева, платимо при подаване на жалбата. За жалба на Ж. и М. К. по пр.пр.

№ 18244/2014г. на ВРП било уговорено адв. възнаграждение от 100лева, платимо при подаване на жалбата. През м. декември 2012г. било уговорено изготвяне на становище по гр.д. № 18749/2012г. на ВРС с възнаграждение от 100лева, платимо при депозирането му. М. февруари 2012г. било уговорено адв. възнаграждение от 100лева за подаване на колективна искова молба по гр.д. № 1242/2012г. на ВОС, платимо при депозирането й. М. юни 2012г. било уговорено изготвяне на частна жалба до ВАпС по гр.д. № 1242/2012г. на ВОС при възнаграждение от 100лева, а м. ноември 2012г. и за касационна жалба по гр.д. № 1242/2012г. на ВОС при възнаграждение от 350лева платими при депозирането им. В периода 2012-2015г. за 10пъти лични явявания в Четвърто РУ по повод жалби на ищцата било уговорено възнаграждение от по 30лева за всяко. В същия период по повод жалби на ищцата в ИП при ОДМВР Варна, за лични явявания от 5пъти било уговорено възнаграждение от по 30лева за всяко. Отново в същия период за 10пъти явявания по жалби на ищцата, за лични явявания в ОСЗ, ОДЗ, ДФЗ-РА Варна, ВРП било уговорено възнаграждение от по 30лева за всяко. Уточнява се още, че на 16.01.2015г. при подготовката на изп.д. № 5054/2015г. на СИС при ВРС, ищцата е посетила офиса на ответницата, при което е воден разговор относно покриване на посочените й задължения, за което тя се е съгласила да бъдат прихвани с получените суми по изп. дело в качеството й на взискател по него. Затова и тя е изготвила въпросното пълномощно с нот. заверка на подписа си.

В открито съдебно исковата молба и отговора се поддържат от процесуалните представители на страните.

Ищцата чрез процесуален представител и в рамките на предоставената й възможност изразява писмено становище, с което оспорва да е извършено твърдяното прихващане, както и да има непогасени задължения по предоставена правна помощ.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 284, ал.2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Основателността на заявената претенция, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване следва да установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно: наличие на валидно сключен с ответника договор за правна помощ и съдействие от 30.03.2015г. със сочените параметри; че сумата събрана по изп.д. № 5054/2015г. по описа на СИС при ВРС е получена от ответника; дата на получаване на сумата; падеж на задължението по отчетната сделка и размер на дължимото обезщетение за забава, вкл. че е изпълнила задълженията си по договорите, задълженията по които се твърди ответника да е прихванал с получената от него като пълномощник сума по изп.дело. При успешно проведено доказване на тези обстоятелства, ответникът носи тежестта по доказване наведените от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици и в частност твърденията си, и в частност твърденията си, че между страните е извършено извънсъдебно прихващане на вземането на ответника за неплатени адв. възнаграждения и вземането на ищцата като взискател по изп.д. № 5054/2015г. по описа на СИС при ВРС, както и че са били сключени с ответницата твърдяните договори за правна помощ, по който са предоставени адв. услуги и размер на уговореното за тях адв. възнаграждение.