Решение № 13838 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13838 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110107440 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на А. Н. Ч., чрез адв. А. Д., с която срещу "НетКредит“ ООД е предявен главен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 202209160159210108/16.09.2022 г., а в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал.

1, пр. 3 ЗЗД, вр чл. 26, ал. 4 ЗЗД, както и иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане като недължимо платена въз основа на нищожен договор/клауза на сумата 639,11 евро.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по силата на който ответникът му е предоставил сумата 1500 лева, като в договора е бил посочен размер на ГЛП 40,39 % и ГПР 48,77 % . Уговорено е било заемът да се върне до 17.09.2023 г. на вноски съгласно погасителен план. Твърди договорът да съдържа клауза за обезпечение задълженията на кредитополучателя чрез осигуряване на гаранция в размер на 1848 лева със срок на валидност срока на договора. Съгласно чл.

6, ал. 1 в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи неустойка в размер на 1200.00 лв., която се заплаща заедно с вноските съгласно погасителен план. Развива подробни съображения за нищожност на договора с оглед непосочване на реално приложимия към кредитното правоотношение размер на ГПР и невключването на неустойката като разход по кредита и непосочването на разходите, които формират тази величина.

Липсвал посочен и лихвен процент на ден в договора съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. В условията на евентуалност твърди да са нищожни клаузите, регламентиращи дължимостта на неустойката поради противоречието им с добрите нрави. Предявява и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на надплатената над главницата по недействителния договор за кредит сума, която поддържа да възлиза на 639,11 евро. Моли за уважаване на исковете и за присъждане 1 на разноски, както и на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът, чрез юрк.

Давидова, оспорва предявените искове. Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на искове за нищожност. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е предоставил на ищеца сумата от 1500 лева, които обстоятелства моли да бъдат отделени за безспорни. Оспорва доводите на ищцата за недействителност на договора и на клаузите за неустойка, както и размера на заплатената от ищцата сума, посочена с исковата молба. Не излага конкретни твърдения относно размера на заплатените по договора за кредит суми от потребителя.

Моли за отхвърляне на иска и за присъждането на разноски за производството.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството с доклада по делото са отделени следните обстоятелства: че във връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1500 лева, както и че е била начислена неустойка за непредставяне на обезпечение по договора, платима разсрочено с погасителните вноски по кредита, че неустойката не участва при формиране на посочения в договора ГПР.

По делото е представен екземпляр от процесния договор за кредит № 202209160159210108/16.09.2022 г., сключен между страните, съгласно чл. 4, ал. 3 от който кредитополучателят се е задължил до края на деня, следващ сключването на договора, да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия под формата на банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, за сума в размер на 1848 лева със срок на валидност 18.09.2023 г. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, в случай на неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3 кредитоплучателят дължи на кредитора неустойка в размер на сумата 1200 лева, която се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по договора за кредит съобразно погасителния план.

В договора за потребителски кредит е инкорпориран погасителен план, от съдържанието на който не се установява да е била начислена неустойка и същата да е била включена в размера на погасителните вноски по договора. Съгласно погасителния план и уговорките в договора, задължението на кредитополучателя да върне процесната сума е било изпълнимо на 12 погасителни месечни вноски в периода 17.10.2022 г. – 17.09.2022 г. в размер на 154 лева всяка.

Съгласно посоченото в договора ГПР е в размер на 48,77 %., а ГЛП 40,39 %.

Съгласно чл. 11, ал. 7 лихвата по кредита на ден е в размер на 1/360 от годишния лихвен процент.

По делото е представена справка от счетоводството на ответника, от която е видно, че по процесния договор за потребителски кредит ищецът е заплатил сума в размер на 1504,91 лева на 19.09.2022 г. (преди падежа на първата вноска). С тази сума ответникът е погасил задължението за главница в размер на 1500 лева и 4,91 лева – договорна лихва.

Ищцата не е представила доказателства за заплатени суми по договора за кредит, с оглед което и се възприема признатата от ответника сума.

Както се посочи, между страните не е спорно, че в договора за кредит е посочен ГПР, в чийто размер не е включена неустойката за неосигуряване на обезпечение на задълженията на потребителя по договора за кредит посредством банкова гаранция.

2

Ако тази неустойка бъде включена като разход по кредита, то и съдът приема, че действително приложимият към правоотношението ГПР би възлизал на 335 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да бъде уважен предявеният главен иск в тежест на ищеца е да докаже, че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания, а именно поради нарушение на императивни норми на закона.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора.

По евентуалния иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3, вр. ал. 4 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на конкретния порок, а именно противоречие на клаузата за несутойка за неосигуряване на обезпечение с добрите нрави, а в тежест на ответника е да установи, че същата клауза отговоря на изискванията за добросъветност, равнопоставеност и еквивалентност на престациите на договарящите страни.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи заплащане на процесната сума над сумата за главница съгласно договора, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за задържане на заплатената му сума.

Прочитът на съдържанието на клаузите, по силата на които се предвижда дължимостта на неустойка в полза на кредитора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за потребителски кредит, налага извод, че така наложената от кредитора неустойка представлява скрито възнаграждение за него. Въведените изисквания за вида обезпечение, което следва да се предостави банкова гаранция за целия срок на договора, обезсмисля целта на договора за кредит. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да осигури банкова гаранция в посочения размер, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит с размер от 1500 лева със срок на погасяване 12 м. С други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними и няма да бъдат изпълнени от длъжника, то кредиторът цели да се обогати, въвеждайки основание за договорна отговорност на потребителя, който да дължи неустойка в значителен размер спрямо този на главницата по съответния договор, като още към момента на сключване на договора съдът приема, че за кредитора е било ясно, че задължението на потребителя няма да бъде изпълнено, съответно ще са налице предпоставките за дължимост на тази сума.

Следва да се акцентира също на задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. Ако кредиторът е преценил, че би сключил договор за кредит с конкретния длъжник само при условията на осигурено обезпечение, то изискването за предоставяне на обезпечение следва да е било изпълнимо преди сключването на договора, а не след него. На практика се получава така, че с тези клаузи кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане на парични средства чрез сключването на договора, като с последното се освобождава от своето преддоговорно задължение. Последното обаче води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в противоречие както със закона чл. 16 ЗПК.

3

Основателно също така от страна на ищеца по предявените искове се поддържа, че договорът за кредит не съдържа реалният ГПР, както и че същият надхвърля законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В договора е посочено, че неустойката се заплаща и се начислява на месец, като така се увеличава нетният размер на дълга. Както се посочи, съдът счита, че вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В тази връзка, уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Начинът на уговаряне на дължимостта на неустойката сочи, че целта е да се създаде за потребителя задължение за допълнително плащане в полза на кредитора, което де факто се явява за потребителя разход, пряко свързан с кредита - допълнително възнаграждение, дължимо наред и едновременно с погасителните вноски по кредита, формално извън договорната лихва и все на кредитодателя. Последното несъмнено води до съществено и необосновано оскъпяване на кредита и обременяване на разходите по същия, които се възлагат в тежест на потребителя.

В аспекта на изложеното следва да се приеме, че след като неустойката не е включена като разход по кредита в обявения в договора за кредит ГПР, то и този договор не съдържа реалния размер на процента на разходите. Същият привидно не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, но в случай че вземането за неустойка бъде включено, то несъмнено процентът на разходите ще надхвърли допустимия съгласно императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Следователно и сами по себе си клаузите за неустойки се явяват нищожни с оглед нормата на чл. 19, ал. 5 ЗПК.