Решение № 30 от 25.02.2022, Окръжен съд - Ямбол
- Съд
- Окръжен съд - Ямбол
- Дело
- Гражданско дело 246/2021
- Вид
- Решение № 30
- Подписан
- 25.02.2022
- В сила
- 25.02.2022
- Състав
- Росица Стоянова Стоева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 30 гр. Ямбол, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Росица Ст. Стоева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Гражданско дело № 20212300100246 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Т.И.В. от гр.* против Н.И.Н. от гр.*. Ищеца претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата 37 440 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Претенцията си ищецът основава на следните обстоятелства: през м.май 2016 г. сключил с ответницата неформален договор за заем, като уговорката била при наличие на свободни средства от негова страна да й превежда парични суми по банков път на части и в размери, каквито има като възможност, докато дадената в заем сума достигне 40 000 лева.
Ответницата от своя страна поела задължение след 30.09.2016 г. да започне да връща на ищеца, на части, дадената на заем сума, така че да я възстанови окончателно до края на 2016 година. В изпълнение на горепосочения договор за заем след 01.06.2016 г. ищеца започнал да превежда от своята банкова сметка в „ПроКредит Банк (България)" ЕАД на ответницата по личната й разплащателна сметка в "Райфайзенбанк" АД суми, като посредством 27 на брой преводи превел общо сумата 37 440 лева, като последния превод бил на 14.10.2016 г. и поради това, че ответницата не изпълнила поетото задължение след 30.09.2016 г. да започне да погасява заема, ищеца преустановил преводите. Въпреки многократните покани до ответницата, тя не върнала дадената й в заем сума, като не направила никакви погасителни плащания и към датата на предявяване на иска задължението й било в пълен размер от 37 440 лева - главница, поради което ищеца претендира ответницата да бъде осъдена да му я заплати. В случай, че ответницата оспорва основанието, на което е получила посочената сума и не се установи наличие на договор за заем, то при условие на евентуалност ищецът претендира сумата от 37 440 лева да му бъде присъдена при условията на неоснователно 1 обогатяване, като съда приеме, че ответницата се е обогатила за негова сметка с посочената сума, а той съответно е обеднял. Претендира и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
С разпореждане от 24.08.2021 г. съдът е изпълнил задълженията си по чл.131 от ГПК.
Ответникът Н.И.Н., при редовно връчване на съдебните книжа, не е упражнила процесуалното си право на отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, поради което и на осн. чл.133 от ГПК е загубила възможността да вземе становище, да направи възражения, да оспори истинността на представен документ, да посочи и да представи писмени доказателства или да предяви насрещен иск, инцидентен иск или да привлече за участие в делото трето лице помагач и да предяви обратен иск срещу третото лице.
В о.с.з. ищецът не се явява и не се представлява. В предварително депозирана молба, вх.№681/14.02.2022 г. заявява че поддържа изцяло предявените искове. В случай на неявяване на ответницата в първото по делото о.с.з., е направил искане съдът да постанови на основание чл.238 от ГПК неприсъствено решение спрямо ответницата, тъй като същата не е представила в срок отговор на исковата молба, т.е. налице са законовите предпоставки за това.
В първото проведено по делото о.с.з. ответницата, редовно и своевременно призована, не се явява, не се представлява, както и не е заявила изрично, че желае делото да се разглежда в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени данните по делото и по повод направеното от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата, намери следното:
По делото са представени следните писмени доказателства: 27 броя документи, озаглавени "потвърждение за плащане", заверени от "ПроКредит Банк (България)" ЕАД на 08.02.2022 г. и удостоверяващи извършени от ищеца преводи на суми по разплащателната сметка на ответницата в периода м.юни-м.октомври 2016 г., на дати както следва: на 14.10.2016 г. в размер на 930 лева; на 13.10.2016 г. в размер на 2 980 лева; на 07.10.2016 г. в размер на 180 лева; на 07.10.2016 г. в размер на 280 лева; на 30.09.2016 г. в размер на 3 980 лева; на 27.09.2016 г. в размер на 1 210 лева; на 26.09.2016 г. в размер на 1 980 лева; на 16.08.2016 г. в размер на 2 920 лева; на 05.08.2016 г. в размер на 1 480 лева; на 03.08.2016 г. в размер на 580 лева; на 02.08.2016 г. в размер на 1 980 лева; на 01.08.2016 г. в размер на 240 лева; на 29.07.2016 г. в размер на 1 480 лева; на 27.07.2016 г. в размер на 2 480 лева; на 25.07.2016 г. в размер на 460 лева; на 22.07.2016 г. в размер на 980 лева; на 22.07.2016 г. в размер на 980 лева; на 21.07.2016 г. в размер на 980 лева; на 14.07.2016 г. в размер на 130 лева; на 08.07.2016 г. в размер на 980 лева; на 07.07.2016 г. в размер на 1 080 лева; на 06.07.2016 г. в размер на 1 980 лева; на 05.07.2016 г. в размер на 1 750 лева; на 04.07.2016 г. в размер на 980 лева; на 30.06.2016 г. в размер на 1 980 лева; на 27.06.2016 г. в размер на 980 лева; на 02.06.2016 г. в размер на 1 480 лева; издадено от "ПроКредит Банк (България)" ЕАД на 08.02.2022 г. извлечение от разплащателната сметка на ищеца Т.И.В. за извършени в периода от 02.06.2016 - до 14.06.2016 г. преводи на суми в общ размер на 36 440 лв. по 2 разплащателната сметка на ответницата в "Райфайзенбанк" АД.
В доклада си по чл.146 ГПК съдът е квалифицирал предявеният иск, при изложените факти на които се основава, като такъв по чл.79, във вр. чл.240 ЗЗД. Предявения при условие на евентуалност иск е квалифициран като такъв по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
С оглед представените доказателства и на основание изложените в исковата молба обстоятелства, се налага извод за вероятна основателност на предявени иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата 37 440 лв. – главница, представляваща невърната сума по договор за заем, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2021 г. до окончателното изплащане.
Това е необходимо и достатъчно условие, с оглед което и при наличието и на останалите предпоставки на процесуалния закон, съдът следва да постанови неприсъствено решение, без да излага доводи по същество.
В изпълнение на процедурата по чл.131 ГПК на ответницата са изпратени и редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея за отговор, като са й указани и последиците от неспазване срока за подаване на отговор на исковата молба и неявяването в съдебно заседание. В законовия месечен срок, отговор от ответницата не е постъпил, същата не се яви в първото по делото съдебно заседание, за което бе редовно призована, не направи и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Всичко това, съпоставено с нормите на чл.238 и чл.239 от ГПК, създава условия за постановяване на неприсъствено решение, искане за което ищецът е направил чрез депозирана по делото нарочна молба, вх.№681/14.02.2022 г., без да е необходимо решението да се мотивира по същество. С решението предявеният в производството иск следва бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 1 497,60 лв. - заплатена държавна такса, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за платени разноски в посочения размер.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.И.Н. с ЕГН **********, от гр.*, ****** да заплати на Т.И.В. с ЕГН **********, от гр.*, *****, на основание чл.79, вр. чл.240 от ЗЗД сумата 37 440 лв.
(тридесет и седем хиляди четиристотин и четиридесет лева) - главница, представляваща невърната сума по договор за заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 28.06.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.И.Н. да заплати на Т.И.В. разноски по делото в размер на 1 497,60 лв.
Решението, на основание чл.239, ал.4 от ГПК, не подлежи на обжалване.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4