Определение № 2026 от 08.08.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2026 гр. Бургас, 07.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501064 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по повод частна жалба с вх. № 28936/11.07.2024 г. на БРС от "Профи Кредит България" ЕООД,ЕИК 175074752 против разпореждане № 7165/01.07.2024г. по ч. гр. д. № 4248/2024 г. на Районен-съд Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК лист срещу длъжника за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против длъжника Г. И. С., ЕГН **********, с адрес: *********, за следните суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит № ***** от ****** г.: 72,06 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.08.2023 г. до 15.03.2024 г. и 90,30 лева лихва за забава за периода от 16.05.2023 г. до 15.03.2024 г.

Разпореждането в тази му част се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извода на районния съд, че са налице нарушения на императивни норми на ЗПК и ЗЗП.Като неправилен се определя извода на съда, че на този етап от производството заповедният съд има право да се произнася по валидността на сделката ,от която заявителят черпи права .Оспорват се констатациите относно уговорения годишен лихвен процент .Счита се ,че в случая кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на ГПР,тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент .Счита се ,че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползване на кредита извън уговорения за това срок ,както и обезщетение за законната лихва върху това плащане .Законната лихва пък се дължи като последица от прявяване на иска за вземането . Твърди се, че само по свое желание и усмотрение потребителят може да поиска заплащане на някоя от предлаганите допълнителни услуги.Иска се отмяна на разпореждането и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички вземания, 1 претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

На длъжника не е връчен препис от частната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.

Пред Районен съд-Бургас е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит България“ЕООД срещу длъжника Г. И. С. за заплащане на следните суми ,дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит следните суми, дължими по силата на договор за потребителски кредит № ***** от ****** г от *******., а именно: 452,11 лева - главница, 72,06 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.08.2023 г. до 15.03.2024 г. ; 90,30 лева - лихва за забава за периода от 16.05.2023 г. до 15.03.2024 г.; 37,56 лева - лихва за забава за периода от 15.03.2024 г. до 26.06.2024 г.; 174,50 лева - възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 261,81 лева възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 30 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.08.2023 г.;

200 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 14.11.2023 г., за забава с повече от 90 календарни дни, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с приложенията към него.

С обжалваното разпореждане Районен съд-Бургас е отказал издаване на заповед за изпълнение по отношение на : 72,06 лева - договорно възнаграждение за периода от 15.08.2023 г. до 15.03.2024 г. ; 90,30 лева - лихва за забава за периода от 16.05.2023 г. до 15.03.2024 г.; 37,56 лева - лихва за забава за периода от 15.03.2024г. до 26.06.2024 г.; 174,50 лева възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“; 261,81 лева - възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; 30 лева такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 30.08.2023 г.; 200 лева - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 14.11.2023 г., за забава с повече от 90 календарни дни, ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 27.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и за сумата над 26,19 лева за разноски по делото.

В процесния случай районният съд е приел, че посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР е неправилен, тъй като не включва уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които представляват общи разходи по кредита. Този извод следвал от параметрите на процесния договор за потребителски кредит, а именно:

2 сума на кредита - 600 лева, ГПР - 47,86 %; годишен лихвен процент - 40, 90 %; възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ - 240 лева, възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ - 360 лева; общо задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги - 1320,73 лева.

Районният съд е приел, че без специални знания се установява, че при посочените параметри на договора размерите на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които са и явно непропорционални на размера на получения кредит (представляват 100 % от него), не са включени в размера на ГПР наред с ОЛП. Освен това е счел, че при включването на уговорените възнаграждения за закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в ГПР размерът му би надвишил законовия максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК, който в случая възлиза на 50 %, но този въпрос не е предмет на изследване по делото, тъй като основание за прилагане на санкцията по чл. 23 ЗПК съобразно дадените от СЕС разяснения е посочването на неправилен ГПР, който не включва всички общи разходи по кредита, а не полученото в резултат от включването на тези разходи надвишаване на допустимия размер на ГПР.

Настоящият съдебен състав счита разпореждането за правилно и законосъобразно в обжалваната част, което налага потвърждаването му,като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на районния съд . В отговор на оплакванията в частната жалба следва да се отбележи следното:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между небанкова финансова институция и физическо лице договор за кредит, по който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК. При това положение заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на неравноправни клаузи от договора.

Затова ,доколкото претендираните в настоящото производство вземания произтичат от договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, длъжникът се ползва от специална защита и съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи. Този извод намира опора и в практика на Съда на Европейския съюз и конкретно - в решението по дело С-448/17. В настоящия случай процесният договор за паричен заем, който е основанието за претендиране на обективираните в заявлението вземания, е потребителски , съобразно легалната дефиниция на чл.9 от ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Съгласно чл. 19 ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва .Според чл. 19 ал. 1 ЗПК той включва всички настоящи и бъдещи разходи /лихви ,други преки или косвени разходи ,комисионни ,възнаграждения от всякакъв вид,в. т.ч. дължими на посредници при сключване на договора /,изразени като годишен 3 процент от общия размер на предоставения кредит . В случая ответникът е получила 600 лв. заем ,които е следвало да върне за 11 месеца с размер на вноската по кредита- 65,52 лева, при ГПР- 47,86 %, ГЛП- 40,90% , при което дължимата сума по кредита е 720,73лв. С включените вноски за пакета „допълнителни услуги „ общото задължение по кредита е 1320753 лева.

Затова и на осн.чл. 19 ал. 5 от ЗПК договорките за заплащане на суми над петкратния размер на законовата лихва са нищожни . Следва да се подчертае и че т.нар. „допълнителни услуги“ всъщност са част от възнаграждението за предоставения кредит, но е обособено като отделно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. Допълнителната услуга,представляваща по същество оценка на платежоспособността на кредитополучателя реално не е предоставена услуга, понеже липсва конкретно задължение за кредитора,а и това е по принцип задължение на кредитора с оглед защита на интересите му , а отпускането на допълнителни средства, респ. следващ кредит и условията по него са по съгласие на страните. Затова възнагражденията за тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, което противоречи на чл.11а, ал.2 от ЗПК и клаузите, с които е уговорена дължимостта им са нищожни на основание чл.21 от с.з. Но не само - понеже, както се каза, касае се за възнаграждения по усвояване и отпускане на кредита, те следва да са включени в годишния процент на разходите - чл.19 ал.1 от ЗПК и макар това да не е сторено, те по естеството си са част същия.

Но с тях се надвишава ограничението по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което клаузите за дължимост на възнагражденията за допълнителни услуги са нищожни и на друго основание - чл. 19 ал.5 от ЗПК. По тези съображения вземането по договора за допълнителни услуги не съществува. Всичко това дава основание да се приемат изцяло изводите на първоинстанционния съд относно основателността на правоизключващото възражение по чл. 146 ЗЗП ,при което се е погасило правото на принудително изпълнение на ищеца по продадения допълнителен пакет услуги ,поради което правилно заявлението по тези пера не е било уважено.

Горното не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно неговите права и интереси - а именно: следва да бъде спазен принципът за информираност на потребителя. На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин в това число и за ГПР и начина, по който е формиран. С оглед на гореизложеното се поражда колебание относно съдържанието на кредитната сделка и нейните основни елементи. В допълнение, не става ясно и дали цената на допълнителните услуги по кредита е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа условията за 4 издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, за целите на погасяването. Планът следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент и когато е наложително допълнителните разходи. Погасителния план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. В случая, макар в договора да са посочени размер на плащанията на първа и последна погасителна вноски и срока за плащане, липсва яснота относно съдържанието на всяка погасителна вноска, разбита по пера, от която да е ясно каква част от задължението за главница, лихва и допълнителни разходи се погасява. Включително застрахователните премии за застраховка живот, следва да бъдат отразени в погасителния план, тъй като те се погасяват на равни месечни вноски през периода на действие на договора, а не се заплащат еднократно. Липсата на законосъобразен и ясен за потребителя погасителен план прави договора за потребителски кредит напълно недействителен, като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т.