Решение № 251 от 13.10.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Враца, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500276 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8319/15.04.2026 г., подадена от М. В. К. чрез адв. И. И. против Решение № 175/30.03.2026 г., постановено по гр. д. № 3496/2025 г. по описа на Районен съд – Враца, с което са отхвърлени предявените от нея срещу Х. А. К. и И. К. К. установителни искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт № 120, том II, рег. № 4156, дело № 223/2022 г. на нотариус С. Б. с район на действие Районен съд – Враца, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД като привиден, а при условията на евентуалност – на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД като накърняващ добрите нрави, и М. В. К. е осъдена да заплати на Х. А. К. сумата от 2 576,92 евро разноски по делото.

Пред районния съд ищцата М. В. К. е твърдяла, че е баба по майчина линия на ответника Х. К., когото заедно със съпруга си И. К. отгледали от малък. През 2022 г., след завръщането й от Италия, съпругът й предложил да прехвърлят имуществото си на внука, който да се грижи за тях на старини, а тя се съгласила, още повече че отношенията й с дъщерите й били влошени. За да не могат другите наследници да оспорят прехвърлянето, решили то да се оформи като продажба. Тъй като купувачът нямал средства, на 04.07.2022 г. ищцата изтеглила потребителски кредит от 10 000 лв., превела по сметката на внука си 9 998 лв. и му дала още 1 000 лв. в брой, а в деня на изповядване на 1 сделката – 08.07.2022 г., ответникът й превел обратно 11 000 лв. като продажна цена. Поддържала е, че страните не са желали правните последици на продажбата, а действителната им воля била собствеността да бъде прехвърлена срещу задължение за издръжка и гледане, което ответникът впоследствие не изпълнил. При условията на евентуалност е поддържала, че договорът накърнява добрите нрави поради явна нееквивалентност между уговорената цена и пазарната стойност на имотите.

Ответниците са оспорили исковете. И. К. е поддържал, че сделката е извършена по желание на самата ищца, която определила цената като „специална“, за да възнагради внука, когото са отгледали, че единствената възможна претенция на ищцата към внука й е за връщане на заема, както и че продавачите не са ощетени, тъй като са си запазили правото на ползване. Х. К. е поддържал, че липсва обратно писмо или друго писмено доказателство, което да прави вероятно твърдението за симулация, а ниската цена се обяснява със запазеното пожизнено право на ползване и с близката родствена връзка между страните.

Районният съд е приел, че по делото не е представено обратно писмо, а представеният протокол от съдебно заседание по друго дело, в който ответникът К. е заявил, че за сделката ищцата му е дала пари, не съдържа признание за симулация, поради което не е допуснал гласни доказателства и обяснения по чл. 176 ГПК и е отхвърлил главния иск като недоказан.

Отхвърлил е и евентуалния иск, като е приел, че макар разликата между уговорената цена и стойността на имотите да е многократна, самата нееквивалентност не е достатъчна за извод за нищожност, тъй като страните са близки роднини, между които е допустимо да се уговори цена, съществено различаваща се от пазарната, а продавачите са прехвърлили само т.нар. гола собственост.

Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че от банковите извлечения и от признанието на ответника по друго дело се установява, че цената не е платена със средства на купувача, а е осигурена от ищцата и върната й формално, поради което договорът е привиден, а при условията на евентуалност – че насрещната престация практически липсва, което обуславя противоречие с добрите нрави. Направени са доказателствени искания по чл. 176 ГПК, за разпит на двама С.и и за повторна съдебно-оценителна експертиза. Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.

С Определение № 545/17.07.2026 г. въззивният съд е приел, че оплакванията във въззивната жалба относно доклада и недопускането на доказателства са основателни, като е допълнил доклада и на основание чл.

266, ал. 3 ГПК е допуснал повторна съдебно-оценителна експертиза, разпит на двама С.и при режим на довеждане и задължил ответника Х. К. да се яви лично и да отговори по реда на чл. 176 ГПК на предварително формулирани 2 въпроси. В проведеното на 16.09.2026 г. открито съдебно заседание е изслушано и прието заключението на повторната съдебно-оценителна експертиза, изслушани са обясненията на въззиваемия Х. К. по чл. 176 ГПК и е разпитана водената от въззивницата С. П. Т. В..

Окръжен съд – Враца, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира следното.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Искът е предявен от надлежна страна с правен интерес, като с оглед вида на имуществото – съпружеска имуществена общност, която към датата на сделката не е била прекратена – правилно е конституиран като ответник и съпругът на ищцата, който е страна по атакувания договор, и договорът се атакува в цялост.

Относно оплакванията за допуснати процесуални нарушения настоящият състав намира, че те са били основателни, но допуснатите от районния съд нарушения при доклада и при отказа да бъдат допуснати своевременно поисканите доказателства са отстранени във въззивното производство, като докладът е допълнен и са събрани всички поискани от въззивницата доказателства. Поради това въззивният съд следва да разреши спора по същество, като съобрази и новосъбраните доказателства.

От фактическа страна

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с нотариален акт № 120, том II, рег. № 4156, дело № 223/2022 г. на нотариус С.

Б. от 08.07.2022 г. М. В. К. и И. К. К. са продали на внука си Х. А. К. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Враца, с адрес гр. *** – апартамент с площ 113,62 кв. м, ведно с прилежащите мазе № 4, таван № 4 и склад № 4, както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** – гараж с площ 14,95 кв. м, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата от 11 000 лв. (5 624,21 евро), като продавачите са си запазили пожизнено правото на ползване върху имотите. Данъчната оценка на имотите към датата на сделката е 49 157 лв.

Не е спорно, а и се установява от договора за потребителски кредит и от банковите извлечения, че на 04.07.2022 г. на ищцата е отпуснат потребителски кредит в размер на 10 000 лв., както и че на същата дата тя е превела по сметката на ответника Х. К. сумата от 9 998 лв. От извлечението по банковата сметка на ответника за периода 01.07.–31.07.2022 г. се установява, че началното салдо към 01.07.2022 г. е било 396,60 лв., на 01.07.2022 г. по сметката е постъпило трудово възнаграждение от 965,36 лв. и е погасена вноска по стоков кредит от 240 лв., на 04.07.2022 г. по сметката са постъпили 1 000 лв., внесени на каса, и 9 998 лв., преведени от ищцата, изтеглени са общо 420 лв. от банкомат, а на 08.07.2022 г. по сметката на ищцата е преведена сумата от 11 000 лв. с основание „покупко-продажба на имот“. Следователно 3 непосредствено преди превода от 08.07.2022 г. по сметката на ответника са били налични около 11 700 лв., от които 9 998 лв. са постъпили от ищцата четири дни по-рано.

В обясненията си по реда на чл. 176 ГПК Х. К. потвърждава, че на 04.07.2022 г. е получил по банков път от М. К. сумата от 9 998 лв., че на същата дата е внесъл по сметката си 1 000 лв. и че на 08.07.2022 г. е превел на М. К. 11 000 лв. Заявява, че преведената му от М. К. сума „няма нищо общо“ с цената, която е заплатил, че в преведената от него на 08.07.2022 г. продажна цена не се включва тази сума и че е дал сума „в същия размер“ на ръка и на дядо си И. К.. Отрича между него и продавачите да е имало уговорка имотът да бъде прехвърлен срещу задължение за гледане и издръжка, като сочи, че баба му е определила цената „специално“ за него, защото е неин внук.

Свидетелката П. Т. В., племенница на ищцата, сочи, че Х. К. е отгледан изцяло от баба си и дядо си, че ищцата в продължение на близо двадесет години е работила в Италия и е изпращала средства на съпруга си и на внука си, и че имотът е прехвърлен на Х. чрез покупко-продажба с цел други лица да нямат претенции към жилището, което знае от ищцата и от съпруга й. Според С.ката те винаги са заявявали, че искат да прехвърлят имота на внук си, защото са го отгледали от малък и са имали желание той да ги гледа, очаквали той да полага грижи за тях, но изрично заявява, че не знае точно каква е била уговорката при прехвърляне на имота, нито Х. да се е съгласявал и да е поемал задължение за гледане и издръжка. С.ката е присъствала при тегленето на кредита от ищцата, при което са присъствали и И. К. и Х. К., и сочи, че ищцата е казала на Х., че му превежда парите, за да се сключи сделката. Сочи още, че отношенията между страните са се влошили след сделката.

По делото е изслушано заключение на съдебно-оценителна експертиза пред районния съд, според което пазарната стойност на имотите към датата на сделката е общо 193 353 лв. (98 860 евро), а стойността на голата собственост е определена от вещото лице на 50% от пазарната стойност, като при изслушването си вещото лице е заявило, че процентът е определен по негова преценка. Поради това въззивният съд е допуснал повторна експертиза.

Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на повторната съдебно-оценителна експертиза, изготвено от вещото лице П. В., пазарната стойност на апартамента с прилежащите му части към 08.07.2022 г. е 189 380 лв. (96 830 евро), а на гаража – 15 560 лв. (7 960 евро), или общо 204 940 лв.

(104 790 евро). Вещото лице е определило стойността на запазеното право на ползване по методиката на Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, като е съобразило възрастта на по-младия ползвател – ищцата, която към датата на сделката е била на 68 години, и е приело, че пазарната стойност на голата собственост върху апартамента е 171 770 лв. (87 820 евро), а върху гаража – 14 110 лв. (7 220 евро), или общо 185 880 лв. (95 040 евро). Съдът кредитира заключението в частта относно пазарната стойност на имотите като пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице, което е посочило 4 ясно използваните методи, пазарни аналози и критерии. В частта относно стойността на правото на ползване, респ. на голата собственост, заключението не следва да бъде възприето по съображенията, изложени по-долу.

При така установените факти съдът приема за установено, че сумата, преведена от ответника К. на ищцата на 08.07.2022 г. като продажна цена, е формирана от средства, които ищцата му е предоставила четири дни по-рано.

Този извод следва от съвкупната преценка на банковите извлечения, от които е видно, че без постъпилите от ищцата 9 998 лв. ответникът не е разполагал с наличност, позволяваща превода, от признатите от него в обясненията по чл.

176 ГПК факти и от показанията на С.ката В. в частта, в която тя възпроизвежда лично възприети факти. Обясненията на ответника по чл. 176 ГПК, в които се съдържат благоприятни за него твърдения – че сумата от 9 998 лв. няма връзка с цената и че е заплатил още 11 000 лв. в брой на И. К., не съставляват доказателство в негова полза. Те не са подкрепени от никакви други доказателства, противоречат на собственото му предходно изявление пред съд, на банковите извлечения и на нотариалния акт, в който цената е посочена като 11 000 лв. общо, а не по 11 000 лв. за всеки от продавачите, поради което, при отчитане и на дадените указания по чл. 176, ал. 3 ГПК, съдът не ги кредитира в тази им част.