Решение № 69 от 19.04.2022, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Нова Загора, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20212220100704 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „Б. П.

Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рeг.№ 542097902, чрез Б. П.

Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: 204915054, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр.София, п.к.1766, ж.к.„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Д.Д., чрез юрисконсулт Н.А.М. против П. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: ****** за установяване на вземане от страна на Б.

П. П. Ф. СА, Париж peг.№ 542097902, чрез Б. П.

Пърсънъл Файненс С.А., клон България от П. Д. П. в размер на 10186.09 лв., от които: 5703.48 лв. главница; 3089.22 лв. възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.10.2021 г.; 1393.39 лв. мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 15.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.

В условията на евентуалност е предявен за разглеждане осъдителен иск, с който се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми, ведно с направените разноски.

Претендират се и разноски направени в заповедното производство.

Ищецът моли ответника да бъде осъден да заплати и разноските от настоящото производство.

1

В исковата молба се посочва, че със съобщение по ч.гр.д.№ 1095/2020 г. по описа на Районен съд - гр.Нова Загора, на „Б. ПарибаПърсънъл Файненс“ С.А. чрез „Б. П. П. Ф.“ С.А., клон България била предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Предвид това обстоятелство и с оглед санкцията по чл.415 от ГПК за „Б. П. П. Ф.“ С.А., чрез „Б. П. П.

Файненс“ С.А., клон България бил налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски кредит № PLUS-15354279 в размер на 10186.09 лева.

На 09.10.2017 г. между „Б. П. П. Ф.“ и П. Д. П. с

ЕГН ********** бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15354279, посредством който страните постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 6000.00 лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.10.2021 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 238.95 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.“ Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът бил валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Твърди се, че сумата, предмет на договора е била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

На основание на чл.3 във връзка с чл.4 от договора за ответника възниквало задължението да погаси заема на 48 месечни вноски, всяка по 238.95 лева, като в чл.5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

2

Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие.

Обезщетението за забава се изчислявало на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Твърди се, че длъжникът преустановил плащането на вноските по кредит № PLUS 15354279 на 05.05.2018 г., като към тази дата били погасени 6 месечни вноски.

На основание чл.5 от договора, вземането на „Б. П. П.

Файненс“ ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 05.06.2018 г., от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.

Посочва се, че понеже от страна на длъжника не били извършвани погашения по дълга, от кредитора било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в Районен съд – Нова Загора за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит № PLUS-15354279, както следва:

- 5703.48 лева – главница;

- 3089.22 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018 г. до 05.10.2021 г.;

- 1393.39 лева – мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 15.12.2020 г.;

- законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Законната лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Предвид изложеното моли съда да признае за установено, че в полза на „Б. П. П. Ф.“ С.А. чрез „Б. П. П.

Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор № PLUS3 15354279, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1095/2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, а именно: 5703.48 лева главница по договора за кредит, 3089.22 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.05.2018 г. до 05.10.2021 г., 1393.39 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.06.2018 г. до 15.12.2020 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност при условие, че установителният иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищеца е предявил осъдителен иск, с който моли съдът, да осъди ответника да му заплати горепосочените суми, ведно с направените разноски.

Претендират се разноски направени в заповедното производство и настоящото производство.

Ищецът моли да се допуснат като доказателства по делото приложените към исковата молба такива.

Отправя към съда доказателствени искания за прилагане на ч.гр.д.№ 1095/2020 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.

Тъй като ответникът не е намерен на посочения в исковата молба адрес за призоваване е било извършено връчване на съдебните книжа, чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. След изчерпване на всички процесуални възможности за връчване и съгласно ал.6 на същия член, когато се установи редовността на връчването, съдът е разпоредил съобщението да се приложи към делото и е назначил особен представител на разноски на ищеца.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител адв.Д.А. Х. от АК - Сливен, с който оспорва предявените искове, като неоснователни.

В отговора се посочва, че:

І. Счита, че предявените искове не са допустими, доколкото не били представени доказателства за твърдяното преобразуване, чрез вливане на кредитора по договора за кредит в ищцовото дружество. Така не била установена надлежната му легитимация.

ІІ. Счита, че предявените искове не са основателни. Доводите й за това били следните:

1. Прави изрично възражение за нищожност на сключения договор за кредит за текущо потребление поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Не можело да се търси отговорност за неизпълнение на нищожен договор.

Договорът за потребителски кредит бил нищожен поради противоречие 4 с чл.26, ал.1 пр.1 и пр.3 от ЗЗД, като съдържащ неравноправни клаузи, както и клаузи, накърняващи добрите прави. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗПK неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, с уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

1.1. Липсвало надлежно връчено съобщение за обявяване на задължението на ответника за предсрочно изискуемо.

По делото била представена Последна покана за плащане от 12.09.2018 г. в която било посочено, че плащанията са преустановени на 05.05.2018 г. и по тази причина вземането било обявено за предсрочно изискуемо. С какъв акт било извършено това и кога той е бил връчен на ответника не било указано. Също така нямало данни за връчването и на приложената Последна покана.

В чл.5 от договора било посочено, че настъпването на предсрочна изискуемост на кредита в целия му размер настъпвала при просрочие на две или повече погасителни вноски, като не било необходимо изпращане на съобщение за това. Счита тази клауза за нищожна като неравноправна.

Съгласно чл.71 от ЗЗД изпълнението на срочното задължение можело да бъде от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен или със своите действия е намалил дадените обезпечения на кредитора или не му е дал исканите обезпечения.

Според ТР № 4/2013 г. на ОСГТК-т.18, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, ставало изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост била уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявявала по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да бъде упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябвало да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.

Аналогично обявяването на предсрочната изискуемост следвало да е станало преди предявяване на осъдителните искове.

В случая ищецът не бил процедирал съобразно изискването на закона и разрешението, дадено в цитираното ТР.

1.2. Клаузите за възнаградителна лихва били неравноправни, прекомерни по размер и поради това нищожни, като накърняващи добрите нрави.

Представен бил европейски формуляр, при условията на който бил сключен договорът за потребителски паричен кредит.

Според чл.III.1. от европейския формуляр, лихвеният процент възлизал на 27,07%, при ГПР 33,5%. В резултат на този прекомерен по размера си 5 лихвен процент за двегодишния погасителен период ответникът следвало да върне двоен размер на предоставения му кредит. Така при 6000 лв. паричен кредит, от които реално бил получил 5790 лв., той се задължил да върне 11469.60 лв. Това били параметри, характерни за фирмите за бързи кредити.