Решение № 1255 от 19.10.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Пазарджик, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Л. Георгиев при участието на секретаря М. Й. ЧАМОВА като разгледа докладваното от Христо Л. Георгиев Гражданско дело № 20265220101809 по описа за 2026 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1 от ЗПК от С. Б. С. - за признаване за установено, че Договор за паричен заем №266052 от 02.09.2024 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и С. Б. С., с ЕГН ********** не дължи на ........................... ЕИК ********* сумата в размер на 194,40 лева представляваща неустойка по чл. 10 от договор за паричен заем №266052 от 02.09.2024 г. В условията на евентуалност, на основание чл.210, ал.1 ГПК, вр.с чл. 124, ал 1. ГПК- за признаване за установено, че клаузата на чл. 10 от договор за паричен заем №265674 от 29.08.2024 г. е нищожна на основание чл.21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави. На осн.чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, ........................... ЕИК ********* да бъде осъден да заплати на С. Б. С., с ЕГН ********** сумата от 194,40 лева, представляващи платена неустойка по чл. 10 от Договор за паричен заем ........................... ЕИК ********* , поради нищожност на клаузата, Твърди се в исковата молба, че на 02.09.2024 г. С. С., с ЕГН ********** е сключил с дружеството ответник ........................... Договор за потребителски кредит №266052, съгласно който дружеството ответник предоставило в заем на ищеца сумата от 200,00 лева (двеста лева) със задължение да бъде върната за срок от 9 (девет) месеца, заедно с договорената фиксирана лихва в размер на 41,00 ( четиридесет и един процента) % на година, при посочен в същия договор годишен процент на разходите (ГПР) от 49,65%. Видно от представения като доказателство към настоящата искова молба Процесният заем е отпуснат от дружеството ..........................., което представлява 1 финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ.

Сочи се, че процесният договор за заем съдържа множество клаузи, които са нищожни съгласно приложимото законодателство за защита на потребителите и в частност на горепосочените закони. Наличието на нищожни клаузи в процесния договор за кредит е довело до начисляването и на значителни по размер суми за неустойки по заема от страна потребителя С. С., от което произтича и правният му интерес от предявяване на описаните в настоящата искова молба искове. От анализа на всички документи по Договор за потребителски кредит № 266052/02.09.2024 се установява, че дружеството е начислило като задължения на потребителя сумата от общо 430.11 лева, платена на три равни вноски от по 52,50 лева и представляваща неустойка по сключения помежду им Договор за потребителски кредит №266052 от 02.09.2024г. В чл. 10 от Договора е предвидено, че в случай, че кредитополучателя не представи обезпечение съгласно реда и условията предвидени в чл.20 от Договора, същият следва да заплати неустойка в размер на 2,16 лева(два лева и шестнадесет стотинки) плюс 0,360% от усвоения размер на кредита за първи ден на забава и 0,360% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен.

Счита се, че гореописаното задължение за неустойка по чл.10 от процесния Договор за заем не се дължи, поради недействителност на Договора и клаузите, които го уреждат. Договорът за потребителски кредит №266052 от 02.09.2024 г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По своята правна същност Договорът за потребителски кредит №266052 от 02.09.2024 г., сключен между С. С. и ........................... е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, с оглед на което, за да бъде валидно сключен, същият следва да отговоря на изискванията предвидени в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т.

7 – 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. В противен случай същият е недействителен по аргумент от чл.22 ЗПК. Твърди се, че сключения между страните договор нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Съгласно посочената разпоредба в договора за потребителски кредит следва да е посочен годишния процент на разходите (ГПР) и общо дължимата сума, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.

2

От прочита и тълкуването на съдържанието на посочената неустоечна клауза на чл.10 от Договора и съпоставянето с естеството на сключения договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора.

Така въведените изисквания в чл. 20 от Договора за обезпечение на кредитополучателя, създават значителни затруднения при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури физическо лице-поръчител, отговарящ на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в неголям размер от 200 (двеста) лева.

Поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. С това допълнително плащане се създават разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил многократно законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвиждането неустойката да се разсрочи съобразно погасителния план по договора, се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Освен това, начинът, по който е уговорено плащането на неустойката – на частни заедно с вноските за погасяване на главницата и договорната лихва, разкриват целта на кредитора, а именно да увеличи печалбата си, заобикаляйки забраната на чл. 19, ал. 3 от ЗПК.

С оглед на гореизложеното, вземането за неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следва да бъде включено в годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора ГПР не отговаря на реално прилаганият между 3 страните, което от своя страна води до недействителността на целия договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.

В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на критериите за поръчител съгласно Общите условия, същият дължал "неустойка" от договорите, която се начислявала пропорционално към всяка вноска по кредитите или вноската по кредитите ставала двойно по- голяма.

Същото това кумулиране на неустойката към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредитите и създавало предпоставка за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя.

Начисляването на неустойката, която представлявала скрита възнаградителна лихва водело до неизпълненото изискване на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, и на основание чл. 22 ЗПК договорите се явявали недействителни, като съгласно чл. 23 ЗПК заявява, че дължи само чистата стойност на кредитите, без лихва или други разходи по кредитите. Предвидената в Договор за потребителски кредит №266052 от 02.09.2024 г., клауза за неустойка е нищожна

Съгласно чл. 20 от процесния Договор за заем, в срок от 3 (три) работни дни, от сключването на договора за паричен заем, потребителят е задължен да предостави на дружеството обезпечение – поръчителство на едно физическо лице, което да отговоря кумулативно на четири критерия, изброени в същата алинея.

Последиците от неизпълнението на това задължение са описани в чл. 10 от Договора, според който: „Кредитополучателят дължи неустойка с обезщетителен характер, в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в чл.20 от настоящия Договор.

Претендираната неустойката от 194.40 лева не се дължи, поради нищожност на клаузата уреждаща последната. Същата е нищожна на на следните основания, а именно: Нищожност на основание чл.21, ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, „Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.“

С чл. 19, ал. 4 от ЗПК е въведена следната забрана: „Годишният процент 4 на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.“

По аргумент от чл. 19, ал. 5 от ЗПК, „Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.“

Годишният процент на разходите е дефиниран в чл. 19, ал. 1 от ЗПК, според която: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.“

Терминът „Общ разход по кредита за потребителя“ е дефиниран в §1. т. 1 от ДР на ЗПК. Според дадената дефиниция " Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.“

Влизането в сила на ЗПК и създадените с него ограничения, описани погоре, принуди небанковите финансови институции като ответника ........................... да потърсят механизми за запазване на високите лихви по кредитите, които предоставят. В резултат на това, пазарът на небанковото кредитиране създаде практика, която се възползва от дефиницията на §1. т. 1 от ДР на ЗПК, позволяваща разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит да не се включват в общия разход по кредита и оттам в ГПР. Създавайки трудно изпълними или неизпълними задължения за потребителя да предостави различни видове обезпечения, като банкови гаранции, съдлъжници и т.н., и обвързвайки неизпълнението им с значителни по размер неустойки или такси.

5

Такъв е и процесният случай. Както е посочено по-горе, с чл. 20 от процесния договор за кредит, за потребителя е създадено задължение да осигури поръчителство на едно лице, което следва да отговарят на редица условя. Неизпълнението на това задължение е скрепено с неустойка в размер на 194.40 лева, която е в значителен размер с оглед размера на предоставения кредит от 200 лева.

Тази неустойка не е включена в годишния процент на разходите, тъй като включването би довело до ГПР над 100 % на годишна база. По този начин се постига заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С позволени от закона средства, каквито са задължението да се осигури обезпечение под формата на поръчителство и уговарянето на неустойка, се постига забранен от закона резултат – годишен процент на разходите, който е в пъти по-висок от максимално допустимия размер, посочен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.