Решение № 337 от 10.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. Враца, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Х.

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Христо Н. Х. Въззивно гражданско дело № 20241400500112 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260026/11.07.2023 г. по гр. д. № 48/2020 г. на Районен съд – Мездра е осъден Д. Л. Д. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, с ЕИК ***, сумата от 100,88 лв. за консумирана и незаплатена питейна вода за периода от 10.09.2017 г. до 03.04.2018 г. за имот находящ се в с. ***, общ. Мездра, ***, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното й заплащане начиная от 20.01.2020 г.. Със същото решение е осъден Г. Л. Д., да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, сумата от 100,88 лв. за консумирана и незаплатена питейна вода за периода от 10.09.2017 г. до 03.04.2018 г. за имот находящ се в с. ***, общ. Мездра, ***, ведно със законната лихва върху горната сума до окончателното й заплащане начиная от 20.01.2020 г.. С решението е осъден Д. Л. Д., да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, сумата от 330,00 лв. деловодни разноски. Със същото решение е осъден Г. Л. Д., да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Враца, сумата от 330,00 лв. деловодни разноски.

С определение от 23.01.2024 г. Районен съд – Мездра е изменил решение № 260026/11.07.2023 г. като е намалил разноските, които е осъден да заплати ответника Г. Л. Д. до размер на сумата 180,00 лева и е увеличил разноските, които е осъден да заплати ответника Д. Л. Д. до размер на сумата 480,00 лева.

1

Решението е обжалвано от ответника Г. Л. Д.. Жалбоподателя твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост. Още в исковата молба, ищецът „Водоснабдяване и Канализация" ООД гр. Враца очертал фактическата обстановка от която произтичала и паричната му претенция към двамата ответници, а именно, че същите „... като потребители на ВиК услуги и отговарят за заплащането на потреблението съобразно наследствения си дял..". Този израз в исковата молба можел да служи за извеждане на фактическо основание /макар и не категорично/, че претенцията на ищеца е за потребена от ответниците вода. Изразът бил в унисон с изложеното преди това в исковата молба, че : „За потреблението за периода 10.09.2017 г. - 03.04.2018 г. са издадени 7 бр. фактури...". Важно било да се отбележи, че тези 7 бр. фактури, не били приложени към исковата молба, а и не били връчвани на ответника Г. Д.. Същите фактури били представени и приети по делото не с исковата молба, а едва във второто съдебно заседание /от 18.05.2021 г./, т.е. след преклузивния срок в чл. 127, ал. 2 ГПК. Никъде в исковата молба ищецът не сочел, че претенцията му произтича от служебно начислено количество вода, а се навеждало, че задължението на ответниците е последица от потребено количество вода в процесния имот, което било консумирано от ответниците или от техния праводател /покойната им майка/. В нито един от приложените към исковата молба счетоводни и регистърни документи, водени при ищеца, не ставало ясно, че в случая се касае за служебно начислени количества вода от ответниците, нито пък, че начисляването е в пряка връзка с констатирана „повреда" на водомера в наследения имот на ответниците, а също, че количествата вода, които се претендират от ищеца били служебно начислени от ищеца, на база на предходен отчетен период. Ето защо изначално исковата молба не отговаряла на условията визирани в разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Това било така, т.к. ищецът не изложил фактическите обстоятелства, на които се основавала исковата му претенция към всеки от ответниците - за заплащане по 100,88 лв., дали се касае за потребено количество вода /както се навеждало в обстоятелствената й част/, а и липсвало самото количество на потребената вода, за която се търси плащане от ищеца. По този начин било ограничено правото на защита на ответниците, т.к. същите не могли да разберат, за какво точно се претендира от тях посочената сума пари. Като не съобразил горната правна норма и допуснал развитието на производството, при неясна искова молба, решаващият съд допуснал съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Важно било да се отбележи, че процесната искова молба получила правна квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 30, ал. 3 ЗС, видно както от доклада по делото /в с.з. от 17.12.2020 г./, така и от първа страница /най-долу/ в обжалваното решение, т.е. съдът разгледал спора между страните и развил своите доводи върху основата на установеното от него „неоснователно обогатяване“ на ответниците, макар да не ставало ясно по коя от установените в закона три хипотези бил правно квалифициран процесния иск на ВиК - Враца. Първоинстанционният съд, в нарушение на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, приел, че: „Между страните по делото съществува валидна облигационна връзка, в която те са равнопоставени субекти Тази връзка създава права и задължения и за двете страни''.

Наличието на валидна облигационна връзка между страните, обуславяща договорни 2 отношения, изключвала приложението на чл. 55 ЗЗД. Според признанието на ищеца още с исковата си молба, а и съобразно приетото от съда, потреблението на вода от страна на ответниците /макар и да нямало такова/ било извършено на правно основание, което съществува между двете страни. Поради което, не може да се говори за получена от ответниците вещ /питейна вода или услуга/ без основание, въз основа на неосъществено основание или въз основа на отпаднало основание /трите хипотези от нормата на чл. 55 ЗЗД/. Ето защо, искът на ищцовото дружество по чл. 55, ал. 1 ЗЗД бил недоказан, поради липса на елементите от състава на същата норма. Поради изложените аргументи, фактическите констатации на съда, в обжалваното решение, били необосновани. Дори да се приеме, че след наследственото правоприемство, като последица от смъртта на праводателя на ответниците, между тях и ищеца възникнала облигационноправна връзка /в разрез с разпоредбата на чл. 55 ЗЗД/, то ищецът не съобразил приложимата Наредба № 4/14.09.2004 г., издадена от МРРБ, за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, предвид наведените твърдения от процесуалния представител в с.з. от 17.12.2020 г. за „констатирана нарушена пломба на водомера", като изрично заявява, че желае експертът по исканата от него ССЕ да направи изчисленията: изчисленията да се извършат съгласно клаузата на чл. 24, ал. 1 от Общите условия на ВиК Враца, а именно при кражба или повреждане на водомерен възел на водопроводно отклонение, ВиК оператора начислява количества изразходвана вода според средно месечния разход за съответния период от предходната година". Точно това сторил експертът - извършил съответните изчисления по зададената му норма, като по фактическите /математически/ изчисления страните не спорят. Но, експертът реално приложил чл. 26, ал. 2 от ОУ на ищеца, но не във втората хипотеза - след изтичане срока на предписанието на абоната, когато следва да се приложи чл. 25, ал. 8 от ОУ. Ищецът представил на ответника Г. Д. извлечение от старите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги /от 09.06.2006 г./, а не новите ОУ, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. - точка 12, които били действащи към развилия се казус по делото. При постановяване на обжалваното решение съдът нарушил приложимия материален закон. В хипотезата на установен нередовен водомер, съгласно чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г., издадена от МРРБ, при констатирана нередовност на водомера операторът на ВиК услуги, на първо място било нужно да издаде предписание за отстраняване на повредата на водомера и да определи срок за това, като демонтира пломбата на холендера.

Едва след изпълнение на посочените задължения, ищецът имал право да начислява служебни количества вода, според броя на обитателите. От ангажираните по делото доказателства не се установявало изпълнението на това задължение. Освен това, не бил оборен от ищеца отрицателния факт, сочен от ответника Г. Д., че през процесния период имотът, в който са начислени служебни количества вода от оператора, бил необитаем, предвид, че титуляра на партидата починал преди години. От друга страна, липсвали данни и за монтиран служебен /временен/ водомер, с оглед предвидената процедура по чл. 33, ал. 3 от посочената наредба. Ето защо, при положение, че ищецът не съобразил горните правила от процесната Наредба, то същият не следвало да начислява служебни количества вода, 3 респективно да претендира заплащането на такива от ответниците. Извън горното, от значение било да се отбележи, че ищецът не доказвал как е установил, че процесния имот, за сочения период, за който е начислил служебни количества вода, е бил обитаван. Отчитането на потребената вода за периода през който в имота не е бил монтиран надлежен водомер било свързано с преценка на обстоятелствата обитаван ли е имота и ако е, колко са били обитателите на същия. Това не било установено, а видно от твърденията на ответника, същия имот не се обитавал, респективно никой не живеел в него. В тази връзка и с оглед на наследяването съдът погрешно приел, че е без значение „фактическото ползване на процесния имот". Да, от гледище на наследяването този факт нямал значение, но не и за целите на изчисленията, които ВиК оператора следвало да направи за установяване на дължимо количество вода, предвид претенцията му към ответниците. Практически експертът, който изготвил заключението в назначената по делото ССЕ изпълнил указанията на съда /респективно искането на ищеца/. Съобразно указаното му, в задача под т. 1, експертът в своите изчисления взел предвид разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Общите условия на оператора /ищец/, като изрично било указано на експерта, че „...начислените количества изразходвана вода да са според средно месечния разход за съответния период за предходната година". В настоящият казус обаче, не се касаело за неосигурен достъп до имота, както сочат и показанията на св. Н. Х. /служител при ищеца/, предвид, че отв. Г. Д. го извикал да засече показанията на процесния водомер, а се касаело за водомер без пломба /с паднала пломба/. Това обстоятелство - повреден водомер предпоставя друга М.ка за служебно изчисляване на дължимо количество вода. Макар настоящия казус да изключвал приложението на чл. 24, ал. 1 от ОУ, то дори да бъдел приложен същия, ал. 4 на същия член препращал към чл. 49 от ОУ, където било посочено, че „... разходът на вода се изчислява по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 m/s, за периода до предишен реален отчет, но не по дълъг от 6 месеца". По делото не бил изяснен въпросът за „пропускателната способност на водопроводната инсталация", нито пък въпросът какво количество вода изтича при 6 часа потребление в денонощието по водопроводната инсталация в процесния имот. Безспорно, по делото нямало данни подобни изчисления да са извършвани както от ищеца в исковата му молба, така и от експерта по внесеното от него заключение по ССЕ. Ако хипотетично се приемела тезата на ищеца, че ответникът е бил уведомен от оператора за изправяне на повреден водомер в процесния имот, то съгласно чл.

26, ал. 2 от ОУ на оператора - ищец: „При повреждане на индивидуален водомер на потребителя, ВиК операторът начислява количеството изразходвана вода според средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на предписанието по чл. 20 от Общите условия, като след изтичането му В и К операторът таксува потребителя по реда на чл. 25, ал. 8 от Общите условия " Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ОУ на оператора - „При липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана питейна вода се определя както следва: 1. по 6 куб.м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател;“.