Решение № 2491 от 24.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2491 гр. София, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502518 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „Д. З.“ АД, чрез процесуалния му представител юрк. К.Р., срещу решение № 20225137 от 22.12.2021 г. по гр. д. № 17182/ 2020 г. на СРС, ГО, 151 състав, в частта, с която предявеният от „Д. З.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е отхвърлен над сумата 1132,88 лв. до пълния предявен размер от 1395,44 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № *******, настъпили при ПТП на 14.02.2018 г. в с. Катуница, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“, към датата на събитието, е ответникът, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане, и в частта, с която предявеният от „Д. З.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата188,51 лв. до пълния предявен размер от 210 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 1395,44 лв. за периода 20.09.2018 г. – 10.05.2020 г.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с чл. 4, чл. 17, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от Методика към Наредба № 49/16.10.2014 г. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на предявените искове. Претендира се присъждане на 1 направените разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции, включително и юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „ЗД Б.И.“ АД, чрез юрк. Ц. Д., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Искът е доказан по основание. Със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл. 411, изр. 2 КЗ, ангажиращи отговорността на ответното дружество, а именно: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото дружество по имуществената застраховка „Каско“ на МПС; 2) наличие на вземане на увредения към делинквента, основано на чл. 45 ЗЗД – делинквентът, чрез своето виновно и противоправно поведение да е причинил процесните вреди на лицето, застраховано при ищцовото дружество; 3) застрахователят по имущественото З. да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това е така тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на ищцовото, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ, сумата 1132,88 лв. В този смисъл, са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Спорен е въпросът за размера на дължимото на ищеца обезщетение за имуществени вреди. При определянето му настоящият състав съобрази следното:

Според чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се 2 купи друго от същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ и е лимитирано от застрахователната сума по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. Затова, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи размерът му по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, а не съгласно прилаганата от застрахователя Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН. Методиката се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и в случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка (чл. 4). В посочения смисъл е практиката на ВКС (напр. решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др.) Изключение от принципа, че размерът на обезщетението при деликтна отговорност се определя по средни пазарни цени е предвидено в правилото на чл. 17, ал. 1 (относно стойността на новите части) и чл. 19, ал. 1 (относно нормовремената и стойността на сервизния час) от Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължителното З. по отношение на задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Цитираната норма посочва в кои случаи се приема за действителна стойност на вредата тази по фактури – само когато те са издадени от официален вносител и то за МПС със срок на експлоатация до 3 години, като това се отнася и за нормовремената и стойността на сервизния час, които се приемат изцяло.

От изложеното следва, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като за МПС със срок на експлоатация до 3 години от датата на производството или от датата на регистрацията в ново състояние за действителна стойност на вредата се счита стойността по представените фактури, издадени от официалния вносител на МПС.

В случая е установено от застрахователната полица от 29.08.2017 г., че процесният автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № ******* е произведен през 2017 г., към датата на ПТП (14.02.2018 г.) същият е бил със срок на експлоатация най-много 1 година и 45 дни. Представена е фактура № 1011001813/23.03.2018 г., издадена от „Е.А.“ ООД – официален вносител на автомобили марка „Дачия“ и марка 3

„Рено“, според която стойността, необходима за възстановяване на процесния автомобил е 1380,44 лв. Видно от преводно нареждане от 17.04.2018 г., „Д. З.“ АД е заплатило на „Е.А.“ ООД сумата 1380,44 лв. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на изготвената пред районния съд автотехническа експертиза, стойността на обичайните разноски за определяне на застрахователното обезщетение и за приключване на щетата е 15 лв. От изложеното следва, че застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски за щети на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № *******, възлизат общо на сумата 1395,44 лв.

Предвид горното, предявеният от „Д. З.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е основателен и следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 1395,44 лв.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 210 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 1395,44 лв. за периода 20.09.2018 г. – 10.05.2020 г.:

Искът е основателен. Налице са всички предпоставки за уважаването му: наличие на парично вземане на ищеца към ответника, неизпълнение на задължението на ответника за плащане на дължимата парична сума и изпадането му в забава, доказан размер на обезщетението. Ответникът е изпаднал в забава с получената от него покана изх. № 310063045/15.08.2018 г. от ищеца за заплащане на процесното вземане.

Размерът на обезщетението по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на сумата 1395,44 лв. за периода 20.09.2018 г. – 10.05.2020 г. възлиза на 232,11 лв., поради което искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 210 лв.

Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от „Д. З.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е отхвърлен над сумата 1132,88 лв. до пълния предявен размер от 1395,44 лв. и в частта, с която предявеният от „Д. З.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата188,51 лв. до пълния предявен размер от 210 лв., като вместо него постановено друго, с което исковете бъдат уважени изцяло. Първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено и в частта за разноските.

При този изход на делото ответникът „ЗД Б.И.“ АД следва да понесе отговорността за разноските, направени от ищеца „Д. З.“ АД за разглеждане на делото пред двете инстанции. Поради това и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 355,82 лв., включваща платени държавни такси и възнаграждение за вещо лице, както и сумата 100 лв. юрисконсултски възнаграждения за процесуално представителство на ищцовото дружеството пред двете инстанции, определено по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за 4 заплащането на правната помощ и съобразно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20225137 от 22.12.2021 г. по гр. д. № 17182/ 2020 г. на СРС, ГО, 151 състав, в частта, с която предявеният от „Д. З.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ е отхвърлен над сумата 1132,88 лв. до пълния предявен размер от 1395,44 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № *******, настъпили при ПТП на 14.02.2018 г. в с. Катуница, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“, към датата на събитието, е ответникът, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане, в частта, с която предявеният от „Д. З.“ АД против „ЗД Б.И.“ АД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата188,51 лв. до пълния предявен размер от 210 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 1395,44 лв. за периода 20.09.2018 г. – 10.05.2020 г., и в частта за разноските, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК *******, да заплати на „Д. З.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ, допълнително сумата 262,56 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети на лек автомобил марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № *******, настъпили при ПТП на 14.02.2018 г. в с. Катуница, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“, към датата на събитието, е ответникът, ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – допълнително сумата 21,49 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 1395,44 лв. за периода 20.09.2018 г. – 10.05.2020 г.