Решение № 2805 от 05.05.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. София, 05.05.2020 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на пети май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА МАВРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА

РАЙНА МАРТИНОВА като разгледа докладваното от съдия Григорова ч.гр.д. № 2974 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:

Производството е образувано е по подадена от „И.– Х. А.“ ЕООД жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати производството по изп.д. № 20189250401265 по описа на ЧСИ рег. № 925 на Камарата на ЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително производство, тъй като в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия.

Взискателят „Е.Е.Т.“

ЕООД не изразява становище по жалбата.

В депозираните по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви съдебният изпълнител е изложил, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство. По банкови сметки на длъжника имало наложен запор. От образуване на изпълнителното дело до момента на постъпване на жалбата взискателят искал предприемане на изпълнителни действия, включително извършване на опис и оценка на движимо имущество.

Софийски градски съд намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – отказ да се прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По молба на „Е.Е.Т.“

ЕООД от 16.10.2012 г. е образувано изп.д. № 20127830400456 за събиране на задължения на „И.– Х. А.“ ЕООД по изпълнителен лист от 21.09.2012 г. по ч.гр.д.

№ 3475/2012 г. по описа на СРС.

След установени публични задължения на „И.– Х. А.“ ЕООД на обща стойност 81 46.85 лева, на 09.11.2012 г. частният съдебен изпълнител е разпоредил да се наложи запор върху банкови сметки на длъжника.

На 21.11.2012 г. от „Ю.Б.“ АД е изпратено уведомление за открита банкова сметка *** „И.– Х. А.“ ЕООД, като върху вземанията по нея имало наложени запори.

На 21.03.2013 г. от „Б.П.Б.“ АД е постъпил отговор, че лицето има открита банкова сметка, ***, но и че са налице претенции от други лица за същото вземане и че са наложени предходни запори.

Частният съдебен изпълнител е извършил справка и за притежавани от длъжника МПС и след като такова е установено, на 20.10.2014 г. до СДВР е изпратено уведомление за наложен запор върху т.а. „Форд“, модел „Куриер“ с ДК № ******* По искане на взискателя „Е.Е.Т.“ ЕООД, на 16.01.2015 г. е изискана информация от НАП за регистрация на фискални устройства и търговски обекти, които те обслужват и актуална информация относно банкови сметки на длъжника, както и да се извърши опис и оценка на т.а. „Форд“.

Действително, до

14.11.2017 г. не се установява взискателят да е искал предприемане на други изпълнителни действия. По разпореждане на ЧСИ от 14.11.2017 г. е изискана справка за открити банкови сметки на длъжника и е насрочен опис и оценка на т.а. „Форд“ за 20.12.2017 г.

През 2018 г. изп.д. № 20127830400456 е преобразувано под № 20189250401265 по описа на ЧСИ, рег. № 925 на Камарата на ЧСИ и са предприети следващи изпълнителни действия.

Подадената от длъжника на 04.11.2019 г. молба за прекратяване на изпълнителното производство е оставена без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

Спорният по делото въпрос е дали, както длъжникът е посочил в молбата си от 04.11.2019 г., от януари 2015 г. до януари 2017 г. е изтекъл двегодишен срок, в рамките на който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, поради което е настъпила перемпция.

В дадени от ВКС указания в ТР № 3/2015 г. на ОСГТК е прието, че запорът се счита наложен с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице по отношение на момента, от който запорът поражда действие, а законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона последици, а оттам и не може да се реализира изпълнителния способ, от който той е част, като вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. В случая се установява, че по банкова сметка *** „И.– Х. А.“ ЕООД в „Б.П.Б.“ АД съществува вземане, по отношение на което има претенции и на други лица. Това прави възможно изпълнението върху вземането на длъжника по наличностите по тази банкова сметка. ***ране на способа. Изпращане на друго запорно съобщение до банката не е необходимо. Извършеното изпълнително действие по налагане на запор на вземания по открита банкова сметка *** „И.– Х. А.“ ЕООД е породило действие и следователно не е започнала да тече нова погасителна давност. В този смисъл е и решение № 4/16.06.2017 г. по т.д. № 3129/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.

По тези съображения съдът намира, че не е изтекъл непрекъснат двугодишен срок, през който взискателят да не е поискал, и съответно да не са извършвани, изпълнителни действия, за да се счете, че перемпция е настъпила по право.

Като неоснователна, молбата следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 00205/15.01.2020 г. на „И.– Х. А.“ ЕООД срещу отказ от 05.11.2019 г. на ЧСИ, рег. № 925 да прекрати изпълнителното производство по изп.д. № 20189250401265.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.