Акт от 15.02.2019, Административен съд - Русе

Р Е Ш

Е Н И Е

№…… гр.

Русе, 15.02.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, V състав в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ

ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдията ВЪРБАНОВА адм. дело № 20 по описа за 2017 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по исковата молба на Р.Н.Я. и Ц.Б.Я. срещу Национална агенция за приходите (НАП) за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в различен размер за всеки от ищците от отменени три ревизионни акта, както и от действия на извършващите ревизии, изразяващи се в многократно и необосновано удължаване на сроковете за приключване на ревизионното производство.

Според отразеното в исковата молба и направените впоследствие уточнения, претенциите са заявени, както следва:

За ищеца Я..

1.Имуществени вреди от: 1.разпродаване на производствена база и ноу-хау на „Боник“ ЕООД в размер на 8 130 000 лв.; 2.загуби от спиране на дейността на „Боник“ ЕООД /в несъстоятелност/ през 2009г. – 1 523 000 лв.; 3.наказателни лихви по кредити, предявени 2011г. в производството по несъстоятелност – 860 000 лв.; 4.нереализирана печалба до 2015г. – 1 854 000 лв.; 5.неполучени възнаграждения от Р.Я. за периода 2012 – 2015г. – 284 640 лв.; 6.обезщетение за притежавания от Я. ½ идеална част от притежаван в режим на СИО апартамент в гр.Русе, ***в размер на 50 000 лв.; 7.обезщетение за пропуснати ползи – лишаване от възможността да ползва посочения апартамент/да получава наем за него в размер на 150 лв.месечно за периода от датата на принудителната продажба на имота до завеждане на исковата молба – 7 200 лв.; 8.законна лихва върху претендираните обезщетения от подаване на исковата молба до изплащането им.

Вредите са настъпили на 08.02.2013г., когато с решение на СГС по делото за несъстоятелност на „Боник“ ЕООД са прекратени правомощията на собственика на капитала да се разпорежда с имуществото на дружеството.

2. Неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. за влошеното здравословно състояние на Р.Я. – развитие на диабет и претърпяна операция, вследствие на преживения стрес от незаконните действия на ответника, както и имуществени вреди в размер на 3 000 лв. за медикаменти, медицинско обслужване и специален режим на хранене и транспорт вследствие на влошеното здравословно състояние.

За ищцата Я..

1.Имуществени вреди от: 1. обезщетение за пропуснати ползи за периода 2010г. – 2015г. от неполучени годишни възнаграждения в качеството й на управител на „Боник“ ЕООД по 108 962 лв. годишно или общо за целия период 653 775 лв.; 2.обезщетение за притежавания от Я.

½ идеална част от притежаван в режим на СИО апартамент в гр.Русе, ***в размер на 50 000 лв.; 3.обезщетение за пропуснати ползи – лишаване от възможността да ползва посочения апартамент/да получава наем за него в размер на 150 лв.месечно за периода от датата на принудителната продажба на имота до завеждане на исковата молба – 7 200 лв.; 4.законна лихва върху претендираните обезщетения от подаване на исковата молба до изплащането им.

2. Неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. за влошеното здравословно състояние на Ц.Я. – нервно разстройство, вследствие на преживения стрес от незаконните действия на ответника, както и имуществени вреди в размер на 3 000 лв. за медикаменти, медицинско обслужване и специален режим на хранене и транспорт вследствие на влошеното здравословно състояние.

Според наведените в исковата молба твърдения, в резултат на три незаконосъобразни ревизионни акта на приходната администрация, както и на действия в хода на ревизионните призводства, не е възстановен ДДС за конкретни данъчни периоди. Това е довело да невъзможност ревизираното дружество "Боник" ЕООД да разполага с оборотни средства, както и да обслужва кредитите си, то спряло плащанията, стигнало се е до предсрочна изискуемост на кредитите, които дружеството не могло да плати и то внесло молба за откриване на производство по несъстоятелност. Били разпродадени активите на "Боник" ЕООД, собствения апартамент на ищците - Р.Я., едноличен собственик на капитала и Ц.Я. - управител на дружеството, спряна била дейността на "Боник" ЕООД, влошило се здравословното състояние на физическите лица. В резултат на това настъпили посочените вреди, чието репариране се иска от НАП.

Ответникът – Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба. В представените по делото две писмени становища развива съображения за недопустимост на предявените искове. Аргументира се с обстоятелството, че страна в административното производство по издаване на процесните ревизионни актове е търговското дружество „Боник“ ЕООД, а не Р.Я., като едноличен собственик на капитала и Ц.Я., като управител на дружеството. Освен това счита, че исковете са и неоснователни, тъй като сочените за обезщетение вреди не са пряка и непосредствена последица от отменените ревизионни актове. Твърди се, че исковете са погасени по давност, предвид изтичане на предвидения петгодишен давностен срок от датата на издаване на обявените за нищожни административни актове. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Русе застъпва становище за недопустимост на исковете поради липса на активна процесуална легитимация у ищците, а в условията на евентуалност – исковете са неоснователни.

Русенският административен съд, след като прецени събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото е безспорно, че на „Боник“ ЕООД са извършени три ревизии, обхващащи съответно данъчни периоди януари – април 2008г., август, ноември и декември 2008г., януари – март 2009г. Ревизионните производства са приключили с издаване на РА № *********/10.03.2010г., РА №*********/10.03.2010г. и РА №

*********/11.09.2009 г., с които е отказано правото на данъчен кредит за посочените периоди. Ревизионните актове били оспорени пред АС Варна и ВАС и били отменени.

От представените писмени доказателства на стр.281-385 от том II на приложенията към делото се установява, че дружеството е страна по няколко договора за кредит, които са обезпечени с договорна ипотека /НА №56/02.10.2006г. на стр.382-385/ върху сграден фонд на „Боник“ ЕООД и апартамент, притежаван в режим на СИО от Р.Я. и Ц.Я.,***; във връзка с вземанията, били издадени и записи на заповед. На 26.10.2010г. на „Боник“ ЕООД била връчена нотариална покана от „Юробанк и ЕФ ДЖИ България“ АД, с която дружеството било поканено доброволно да погаси задълженията си по договорите за кредит. С други нотариални покани били предявени за плащане и записите на заповед.

На 15.11.2010г. дружеството подало молба по чл.626, ал.1 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност. С решение №1132/19.10.2011г. по гр.д.№171/2011г. на СГС е обявена неплатежоспособността на „Боник“ ЕООД с начална дата 22.04.2010г., открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик. С определение от 23.04.2012г. по ч.т.д.№1242/2012г. на Софийски апелативен съд, дружеството е лишено от правото да управлява и се разпорежда с имуществото си и това право е предоставено на синдика. Впоследствие недвижимото имущество на дружеството – поземлен имот и построените в него сгради, след проведена продажба, са били възложени на „Имо пропърти инвестмънтс София“ ЕАД.

По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице дава заключение по поставените въпроси, както следва:

1.Декларираните и подлежащи на възстановяване суми за ДДС главница са в общ размер 1 330 358.13 лв.; действително възстановените суми за ДДС главница, включително и признатите за възстановяване, но прихванати за други задължения са в същия размер.Най-дългия период за забава за възстановените суми е 2 047 дни в просрочие. Общия размер на дължимата законна лихва е 609 040.02лв., а на възстановената законна лихва – 609 707.81 лв.

2. Ако ДДС и законните лихви са били възстановени до началната дата на неплатежоспособността /22.04.2010г./, дружеството би следвало да е в състояние да погаси задълженията си по банковите кредити.

3. Ако ДДС за процесните периоди е било възстановено в законоустановените срокове, показателите на дружеството за ликвидност, коефициента за финансова автономност и коефициента за задлъжнялост сочат, че за 2008г.дружеството не би било способно да извършва своите текущи плащания към кредиторите си и би било с висока зависимост от тях; за 2009г. дружеството би било способно да извършва своите текущи разплащания към кредиторите си, но в същото време ще е декапитализирано; за 2010г. дружеството не би било способно да извършва своите текущи разплащания към кредиторите си и ще е декапитализирано.

4.Ако ДДС и законните лихви, невъзстановени до

22.04.2010г., са били възстановени до тази дата, коефициентите на обща ликвидност, бърза ликвидност незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност биха били под общоприетите норми, а коефициентите на обща и финансова задлъжнялост и на финансова автономност – отрицателни стойности. В този случай дружеството не би било способно да извършва своите текущи разплащания към кредиторите си и би било декапитализирано и с висока зависимост от кредиторите, т.е. изпаднало в неплатежоспособност.

4.Ако към началната дата на неплатежоспособността на дружеството е възстановен в пълен размер ДДС и законната лихва за данъчните периоди по трите РА, стойността на активите на „Боник“ ЕООД би била в общ размер 7 675 000 лв.

5.Ако предприятието е било действащо към

31.12.2017г., справедливата му пазарна стойност по метода на дисконтираните парични потоци би била 7 296 503 лв. Общия размер на постъпилите наличности по частната сметка на активите по чл.721 от ТЗ е 5 763 533.47 лв.

Съдът намира заключението за дадено обективно и безпристрастно, поради което изцяло го кредитира.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства, съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 19, ал. 1 - 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) НАП отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да се искат след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на агенцията или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на агенцията обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани (ЗОДОВ). Националната агенция за приходите е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София (чл. 2, ал. 2 ЗНАП) и се състои от централно управление и териториални дирекции (чл. 6, ал. 1 ЗНАП), които не са юридически лица. Следователно НАП е надлежният ответник по такъв иск.

По отношение наличието на активна легитимация за ищците. При съобразяване на разпоредбите на ЗОДОВ и АПК, за допустимостта на предявените от Р.Н.Я. и Ц.Б.Я. искове за обезщетение е необходимо наличие на няколко предпоставки – 1. лице /ФЛ или ЮЛ/, което твърди, че 2. конкретно посочен административен акт, отменен по съответния ред /ако се касае за унищожаем акт, а в случай на нищожен или оттеглен акт е достатъчно само индивидуализирането му/ или действие/бездействие, му е причинил 3. вреди – имуществени и/или неимуществени. В настоящия случай, в подадената искова молба и направените до първото съдебно заседание уточнения се съдържат всички реквизити по чл.127, ал.1 от ГПК вр. чл.144 АПК - данни за ищеците и ответника, посочени са както актовете, от които се твърди, че са произтекли вредите, така и размера на вредите, формулиран е петитум - следователно е надлежно очертан предмета на спора. Исковата молба е подписана и депозирана от пълномощник на ищците от кръга на лицата по чл.32 от ГПК, представени са пълномощни. Поради това съдът приема, че исковете са допустими. Възражението, че исковете са недопустими,след като физическите лица не са адресати на ревизионните актове, за които се твърди, че са причинили имуществени и неимуществени вреди, е неоснователно. За допустимостта на тези искове е от значение в исковата молба да са посочени актовете и действията, от които произтичат вреди, а дали такива са настъпили за ищците и дали са в резултат на действията на актовете или действията е въпрос на основателност на претенцията.