Определение № 671 от 16.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 671 гр. С.З., 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500354 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.2 74, ал.1, т.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на П. К. С., действащ чрез адв. К. К., против определение № 485/09.03.2023 г. по гр.д.№ 2462/2022 г. по описа на Районен съд - К., с което е прекратено производството по делото.

Изложени са оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, т.к. предявеният иск е допустим, а съдът е следвало служебно да констатира, че е подаден в срок.

Претендира се отмяната на обжалвания съдебен акт.

В срока за отговор ответникът по частната жалба – В. М. З., действаща чрез адв. М. Д., е подала такъв, с който я е оспорила като неоснователна.

Изложени са съображения, че постановеното от съда прекратително определение е правилно, т.к. предявеният иск е бил недопустим поради липсата на правен интерес.

Претендира се потвърждаването на обжалвания съдебен акт и присъждането на разноските за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Настоящият въззивен съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното :

Частната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена от процесуално-легитимирана страна, в предвидения срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

1

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на П.

К. С. срещу В. М. З., с която е предявен установителен иск по чл.422 от ГПК относно съществуването на вземането по издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 2577/2020 г. по описа на Районен съд - К..

В хода на производството първоинстанционният съд е установил, че с влязъл в сила съдебен акт заповедта за изпълнение е обезсилена, поради което е приел, че предявеният установителен иск е недопустим и е прекратил производството по делото.

Постановеното от Районен съд – К. прекратително определение е правилно, а мотивите за този извод са следните:

Процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл.422 от ГПК в хипотезата на чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, е наличието на издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок.

Тази процесуална предпоставка изисква наличието на издадената заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене по делото, т.к. с решението си съдът формира сила на пресъдено нещо относно съществуването именно на материализираното в нея вземане.

Тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно през цялото времетраене на процеса, в хипотезата на обезсилване на издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение преди влизане в сила на съдебното решение, с което бива установено съществуването на вземането му по тази заповед за изпълнение, исковото производство подлежи на прекратяване поради отпадане на правния интерес от предявения иск.

В такъв случай ищецът би имал правен интерес от предприемането на изменение на иска по реда на чл.214, ал.1, изр. 3-то от ГПК чрез преминаване от установителен иск към осъдителен иск.

В конкретният случай издадената по ч.гр.д.№ 2577/2020 г. по описа на Районен съд – К. в полза на П. К. С. заповед за изпълнение е обезсилена с влязъл в сила съдебен акт, поради което за него е отпаднал правният интерес от предявения специален положителен установителен иск за установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на оспореното вземане, за което е била издадена тази заповед за изпълнение.

От своя страна П. К. С. не е предприел изменение на иска и преминаване от установителен към осъдителен иск, въпреки че му е била връчена нарочната молба на ответницата, с която е поискала прекратяване на делото поради обезсилването на заповедта за изпълнение.

Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че производството подлежи на прекратяване поради недопустимост на предявения иск.

Относно разноските:

При този изход на правния спор на основание чл.78, ал.3 от ГПК ответницата по частната жалба има право на разноски, като такива следва да й се присъдят в размер от 480 лв. за платено адвокатско възнаграждение, с 2 начислен ДДС.

По изложените съображения и на основание чл. 278, ал.4 и чл.272, ал.1 пр.1-во от ГПК Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 485/09.03.2023 г. по гр.д.№ 2462/2022 г. по описа на Районен съд - К..

ОСЪЖДА П. К. С., ЕГН - **********, с адрес: гр.С., ул. „******* да заплати на В. М. З., ЕГН – **********, с адрес: с. Я., общ. К., обл. С.З., ул.

„***** сумата от 480 лв. / четиристотин и осемдесет лева/ - съдебноделоводни разноски за платено адвокатско възнаграждение, с ДДС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3