Решение № 313 от 03.11.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Карлово, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320101632 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск правно основание по член 124, ал. 1 от ГПК във вр. с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съединен при условията на евентуалност с иск с правно основание член 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

Ищецът Г. И. М. с ЕГН ********** от град С., улица „Т.М.“ *** твърди, че съгласно нотариален акт за собственост върху земеделска земя, придобита по реда на §4 а, ал.1 от ЗСПЗЗ, е собственик на земеделска земя и построена в нея едноетажна вилна постройка със застроена и незастроена площ общо от 100 (сто) кв.м, находяща се в землището на гр. С., местност „Б.“. Въз основа на подадена от него молба, на 06.04.1983 г. О.Н.С.К. му предоставил земя за самозадоволяване и отдих с площ от 600 (шестстотин) кв.м. в землището на гр. С., местност „Б.“. Непосредствено след това му било разрешено построяване на сезонна сграда. Въз основа на одобрен проект му била издадена виза за сезонна сграда и съответно същата била изградена.

Извършил и подобрения на имота, облагородил земята, посадил овощни дървета, прекарал ток и вода. Грижел се и за останалата част от земята в размер на 1376 кв.м, която не била негова собственост. Заградил целия имот с оградна мрежа, за да не влизат хора и животни. От тогава до настоящия момент ищецът владеел необезпокоявано имот с идентификатор ***, за земеделски труд и отдих в землището на гр. С., общ. С., както и плащал местни данъци и такси за същия. От 1983 г. до настоящия момент никой не предявявал претенции, както по отношение на владяната от него собственост на имота, така и по отношение на изградената вилна постройка.

През 1991 г. започнало възстановяване на земеделските земи на 1 собствениците, поради което решил да закупи частта от имота, която владеел.

Подал заявление до О.С.К. за закупуване на имота. Молбата му била удовлетворена и била извършена оценка от комисия по §5 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, която определила стойността на имота в размер на 2300 (две хиляди и триста) лева. Горепосочената сума изплатил на О.К.. След заплащане стойността на имота и предоставяне на необходимите документи, бил издаден нотариален акт за собственост върху земеделска земя, придобита по реда на §4 а, ал. 1 от ЗСПЗЗ на земеделска земя и построена в нея едноетажна вилна постройка със застроена и незастроена площ общо от 100 (сто) кв.м, находяща се в землището на гр. С., местност „Б.“. В момента живеел извън пределите на Р.Б., прибирайки се през летния сезон, посетил вилната си постройка, при което установил, че владеният от него недвижим имот е трасиран, без той да е възлагал каквито и да било действия на инженер-геодезист. От 1983 г. до настоящия момент никой не предявявал претенции, както по отношение собствеността на имота, така и по отношение на изградената вилна постройка. Вследствие на това извършил съответните справки в имотния регистър и установил, че имот с идентификатор ***, за земеделски труд и отдих в землището на гр. С., общ. С. е записан като собственост на П.А. Г.а, а като акт за собственост е записан договор за доброволна делба. Незабавно посетил Общинска администрация С. с притежаваните от него документи с цел изясняване на случая, при което се констатирало, че посочения имот е записан на наследници на А.Г.Г..

Служителите на общината му отговорили, че въпреки предоставените документи, не могат да му помогнат и следвало да разреши възникналия спор по съдебен ред, което породило правния ми интерес за завеждане на настоящия иск за собственост.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Д. Н. Г. с ЕГН ********** от град С., ул. „Г.К.“ ***, А. Н. К. с ЕГН **********, от град С., ул. „Г.К.“ *** и С. М., роден на ********** г. в Р. (тогава – ***), гражданин на К., че Г. И. М. с ЕГН ********** от град С., улица „Т.М.“ *** е собственик на основание §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на следния недвижим имот: земеделска земя с площ от 100 (сто) кв. метра, находяща се в землището на град С., местност „Б.“, съставляващ понастоящем част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, стар номер на имота, съгласно, нотариален акт за собственост върху земеделска земя, придобита по реда на §4 а, ал.1 от ЗСПЗЗ - имот с пл. № ***, ведно с построената в нея вилна постройка, еднофамилна - сграда ***.1.

ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли главния иск, да признае ищеца за собственик на същия имот на основание давностно владение, за период повече от 10 години, с начало на давността 1983 година.

Претендира за разноските по делото.

Ответниците Д. Н. Г. с ЕГН ********** от град С., ул. „Г.К.“ *** и А. Н. К. с ЕГН **********, от град С., ул. „Г.К.“ *** оспорват иска.

Не оспорват следните обстоятелства, изложени в исковата молба и допълнителната молба от 26.11.2021 г.:

- че двамата ответници са наследници на П.А. Г.а с ЕГН **********, 2 бивш жител на гр. С., починала на *** г.;

- че съгласно договор за доброволна делба на земеделски имоти акт № 96, том II, peг. № 4588, нот. дело 281/2014 г. на *** С.Р. с peг. *** на НК с район на действие Районен съд Карлово, П.А. Г.а с ЕГН ********** получила в дял и станала изключителен собственик на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИ ТРУД И ОТДИХ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., общ. С., обл. П., с площ на имота: 1976 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 60, при граници и съседи:

***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ВЕДНО с находящата се в имота СГРАДА с идентификатор: ***.1 със застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1, предназначение Вилна сграда – еднофамилна;

- че двамата ответници са наследници на А.Г.Г. с ЕГН **********, бивш жител на гр. С., починал на *** г., който бил наследодател на П.А. Г.а с ЕГН **********, бивш жител на гр. С., починала на *** г., относно гореописания недвижим имот;

- че със Заповед № РД-09-127 от 28.02.2011г. на основание §4к ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ на *** на Община С. било възстановено правото на собственост на наследниците на А.Г.Г. с постоянен адрес гр. С., ул. „Г.К.“ ***, върху новообразуван имот с пл. № ***, местност „Б.“ в землището на гр. С. с площ 1975 кв.м, при граници и съседи: от север - имот № *** - В.И.Т. и др. имот, № 398.257- селскостопански път, от изток – имот № 398.56 - А.В.В., имот № 398.268-ВСО, юг- имот № 398.52 - С.Г. И., запад - имот № 398.58 - Т.И.Т., имот - 398.255 - селскостопански път, имот № 398.59 - М.Д.П..

Оспорват всички други обстоятелства, извън горните, изложени в исковата молба и допълнителната молба от 26.11.2021 г., в т.ч. :

- че ищецът Г. И. М. е собственик на земеделска земя и построената в нея едноетажна вилна постройка със застроена и незастроена площ общо от 100 кв.м, находяща се в землището на гр. С., местност „Б.“, част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР, съгласно нотариален акт за собственост върху земеделска земя, придобита по реда на параграф 4а , ал.1 от ЗСПЗЗ имот с пл.№ ***, както и давностно владение, продължило повече от 20 години, при граници и съседи към момента на придобиване на имота: на изток път, на запад – дере, на север - наследници Ч., ведно с вилна сграда еднофамилна - сграда с идентификатор ***.1;

- че ищецът Г. И. М. владее и ползва необезпокоявано повече от 20 години гореописания имот и че никой не предявявал претенции към същия имот;

- че на ищеца Г. И. М. е било разрешено строителство на сезонна сграда в м. „Б.“ в гр. С. през 1983 г., именно на вилна сграда - еднофамилна сграда с идентификатор ***.1. От приложената от ищеца скица било видно, че е издадена виза - сезонна сграда, но не бил посочен номер на имот и следователно не можело да се индивидуализира процесната постройка;

- оспорват достоверността на приложения нотариален акт за 3 собственост на земеделска земя, придобита по §4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ № 187, том II, дело № 1474/1992 г. на Карловски районен съдия, с който ищецът Г. И. М. е признат за собственик на следния недвижим имот: земеделска земя с построената в нея едноетажна вилна постройка със застроена и незастроена площ общо от 100 кв.м, находяща се в землището на гр. С., П.ска област, местността „Б.“ при съседи: на изток - път, на запад - дере, на север наследници Ч., тъй като същият нямал удостоверяваща доказателствена сила.

Възможно било ищецът да притежава в землището на гр. С., П.ска област, местността „Б.“ 100 кв. м земеделска земя, но те не попадали в техния имот;

- оспорват твърденията на ищеца, че е изградил сграда с идентификатор ***.1, както и че извършил подобрения на имота, облагородил земята, посадил овощни дървета, прекарал ток и вода;

- оспорват твърденията на ищеца, че се е грижил за целия им имот с площ от 1975 кв.м, както и че го е заградил с оградна мрежа;

- оспорват твърденията на ищеца, че от 1983 г. той владее необезпокоявано имота им.

Твърдят, че към настоящия момент ответниците са собственици на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ЗА ЗЕМЕДЕЛСКИ ТРУД И ОТДИХ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-188/11.03.2011г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. С., общ.

С., обл. П., с площ на имота: 1976 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 60, IX категория при граници и съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

Собственик на сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ 17 кв.м, брой етажи 1, предназначение: вилна сграда - еднофамилна, съгласно нотариален акт за покупко-продажба № 45 дом II, peг. № 2507, дело № 237 от 2021 г. на *** С.Р. с peг. *** на НК с район на действие Районен съд Карлово бил С. М., роден на ********** г. в ***, гражданин на К., паспорт № ***, издаден от държавните власти на К., на *** г.

С решение № 41 за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. С. от 20.01.1992 г. на Поземлена комисия гр. Карлово, по заявление вх. № 3781 от 05.09.1991 г. на А.Г.Г. за възстановяване правото на собственост на А.Г.Г. с ЕГН ********** жител на гр. С., общ. С., обл. П.ска било възстановено правото на собственост на А.Г.Г. в съществуващи (възстановими )стари реални граници на 6 имота в местност „Б.“, съответно: нива с площ от 3.200 дка, нива с площ от 1.000 дка, нива с площ от 1.000 дка, нива с площ от 3.200 дка, нива с площ от 0.500 дка, нива с площ от 2.000 дка.

Със заповед № РД-09-127 от 28.02.2011г. на основание §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ на *** на Община С. било възстановено правото на собственост на наследниците на А.Г.Г. с постоянен адрес гр. С., ул. „Г.К.“ ***, върху новообразуван имот с пл. № ***, местност „Б.“ в землището на гр.

С. с площ 1975 кв.м, при граници и съседи: от север - имот № *** - В.И.Т. и др., имот № 398.257- селскостопански път, от изток - имот № 398.56 - А.В.В., 4 имот № 398.268-ВСО, юг - имот № 398.52 - С.Г. И., запад - имот № 398.58 Т.И.Т., имот - 398.255 - селскостопански път, имот № 398.59 - М.Д.П..

Наследодателят им А.Г.Г. притежавал общо 10 дка в местността „Б.“ в гр. С., които са били засети с черешови дървета и градината била известна с името „Р.Ч.“. До смъртта си през 1999 г. дядо им А. и майка им П. - до 2019 г. се грижили, стопанисвали и владеели вилата, която към настоящия момент била с идентификатор ***.1. Същата вила била изградена от дядо им А.Г.Г., като след неговата смърт двамата ответници продължили да се грижат за постройката. До смъртта на майка им П. през 2019 г., същата се грижела и за земеделската земя. Редовно ги посрещала на вилата с децата им, където прекарвали часове сред природата. Никой не предявявал претенции за собствеността им, нито някога друго лице ходило в имота им, за да претендира, че е негов. Твърдят, че фактическата власт върху имота е упражнявана съвместно от ответниците и покойните им майка П. и дядо А. докато са били живи. Към настоящ момент целия им имот представлявал ливада, която била на три нива - мястото било терасирано и не било заградено с ограда. Такава имало поставена само от едната страна и тя била изградена от съседа им.