Решение № 317 от 11.09.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пазарджик, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20265220200801 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Л. И. М. от гр. Пазарджик против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ..., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 51,13 евро/100 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш и се иска неговата отмяна. Оспорват се както фактическото описание на нарушението и доказаността на мястото и посоката на движение, така и законосъобразното използване и техническата годност на автоматизираното техническо средство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и надлежно упълномощеният му процесуален представител адв. С. Б., който с писмено становище поддържа жалбата, моли електронният фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен и претендира направените по делото разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

1

Ответникът по жалбата – ОД на МВР Пазарджик, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите в жалбата и писменото становище на процесуалния представител на жалбоподателя и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е наказан за това, че на ... г. в ... часа, в обл. Пазарджик, общ. Пазарджик, на път ..., км ...+..., при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В26, с лек автомобил „М.“ с рег. № ... е извършено нарушение на скоростта, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 № 1250b3d. След приспадане на предвидения толеранс от измерената скорост е приета установена скорост от 82 км/ч, или превишение на разрешената скорост с 22 км/ч.

От приложените по административнонаказателната преписка доказателства се установява, че за осъществяване на контрола е използвано АТСС ARH CAM S1 № 1250b3d, за което са представени документи относно одобрения тип и извършената метрологична проверка. Представен е и протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05....5 г., ведно със снимка на разположението му и снимков материал от извършения контрол. Тези доказателства са приети в съдебното заседание.

В протокола за използване на АТСС мястото за контрол е индивидуализирано като път ..., км ...+.... Отразено е ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, както и разС.ие от пътния знак с въведено ограничение до АТСС от 200 метра. Отбелязано е, че техническото средство е насочено към АМ „Т.“, както и че е работило в режим за заснемане на приближаващи автомобили. Протоколът следователно е надлежно попълнен в относимите Г.и и в настоящия случай порокът не се състои в липса на отбелязано разС.ие от знака до техническото средство.

От снимковия материал се установява, че процесният автомобил е заснет отпред, т.е. като приближаващ се към техническото средство. От данните върху снимката се установява и разС.ието между АТСС и автомобила към момента на измерването от ... метра.

2

В хода на съдебното следствие съдът е изискал от ОПУ – Пазарджик информация относно разположението на пътните знаци В26 в двете посоки на движение по път ... в процесния участък. От постъпилото писмо се установява, че на път ... при км ...+..., ляво, в посока на движение към гр. П. е поставен пътен знак В26 /60 км/ч/, чието действие продължава до км ...+..., където се намира кръстовището на път ... с път .... В обратната посока – към гр. Пазарджик – пътен знак В26 /60 км/ч/ е поставен при км ...+060, дясно, като действието му също продължава до кръстовището при км ...+....

Следователно ограничението от 60 км/ч е въведено с два различни пътни знака В26, предназначени за двете противоположни посоки на движение, като началната точка, от която ограничението възниква за конкретния водач, е различна в зависимост от посоката, в която той се движи.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима – подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

В конкретния случай административното наказание е наложено с електронен фиш. Електронният фиш съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, а чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява влезлия в сила електронен фиш на влязло в сила наказателно постановление по отношение на правното му действие. Относно формата и съдържанието му задължителни остават реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В тази насока са и разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 26.02....4 г. на ВАС по т.д. № 1/...3 г.

В конкретния случай съдът не констатира порок във връзка с принципната техническа годност на използваното АТСС. По преписката са представени удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за извършена метрологична проверка, поради което възраженията в тази насока не обосновават сами по себе си незаконосъобразност на електронния фиш.

Спорният и решаващ за изхода на делото въпрос е дали посредством 3 представените доказателства може по несъмнен начин да се установи, че именно процесният автомобил, движейки се в конкретно определена посока, се е намирал на посоченото в електронния фиш място – път ..., км ...+... – и че към момента на измерване на скоростта му вече е попадал в зоната на действие на относимия за тази посока пътен знак В26, въвеждащ ограничение от 60 км/ч.

Именно тези обстоятелства не са доказани по необходимия категоричен начин по делото.

На първо място, в атакувания електронен фиш изобщо не е посочена посоката на движение на процесния автомобил. Посочено е мястото – път ..., км ...+..., както и че използваното АТСС е насочено към АМ „Т.“. Последното обаче характеризира ориентацията на техническото средство, а не представлява индивидуализиране на посоката, в която се е движил конкретният санкциониран автомобил. Този пропуск би могъл да няма решаващо значение при нарушение, свързано единствено с общото ограничение на скоростта за съответния вид път. В настоящия случай обаче той е съществен именно поради конкретната организация на движението и наличието на два отделни пътни знака В26, въвеждащи ограничението от 60 км/ч за противоположните направления. От информацията на ОПУ – Пазарджик се установява, че за движението към гр. Пазарджик ограничението е въведено със знак В26 при км ...+060, докато за движението към гр. П. ограничението е въведено с друг знак В26 при км ...+....

Следователно от посоката на движение на автомобила зависи кой конкретен пътен знак е породил задължението за неговия водач и съответно откъде за него е започнало действието на ограничението от 60 км/ч. Посоката би могла да бъде изведена посредством доказателствата, събрани впоследствие в съдебното производство – от ориентацията на техническото средство, режима за заснемане на приближаващи автомобили и обстоятелството, че автомобилът е заснет отпред. Това обаче би означавало съдът едва в съдебната фаза да допълва фактическото описание на нарушението и сам да определя посоката на движение, която административнонаказващият орган не е отразил в електронния фиш. Подобен подход е недопустим, когато посоката е пряко свързана с определянето на относимия пътен знак и с началния момент, от който възниква въведеното с него ограничение. Вярно е, че за разлика от други идентични случаи протоколът за използване на АТСС в настоящото 4 производство е надлежно попълнен, като в него е отразено разС.ието от пътния знак В26 до АТСС – 200 метра, както и режимът за заснемане на приближаващи автомобили. Това обстоятелство обаче не преодолява описания порок на електронния фиш.

Съществено е не просто дали в протокола е посочено някакво разС.ие от знак В26 до АТСС, а дали е доказано, че към момента на измерване на скоростта конкретният автомобил вече е преминал относимия за неговата посока знак и се е намирал в неговата зона на действие. Тук именно събраните доказателства пораждат съществено и непреодолимо съмнение.

От снимковия материал се установява, че процесният автомобил е заснет отпред, като приближаващ към техническото средство, а разС.ието между него и АТСС в момента на измерването е ... метра. Същевременно според протокола разС.ието между АТСС и пътния знак, въвеждащ ограничението от 60 км/ч в относимото направление, е 200 метра. Следователно към момента на измерване автомобилът е бил на разС.ие от техническото средство, което е дори с един метър по-голямо от отразеното в официалния протокол разС.ие между техническото средство и пътния знак. Тези стойности не могат да бъдат механично приравнявани на километражните координати на пътя. Измерените от АТСС ... метра представляват дистанцията между техническото средство и контролирания обект по измервателната линия, а не непременно точно ... метра надлъжно по оста на път .... Съдът следователно не може посредством аритметично изваждане да приеме, че автомобилът се е намирал точно на км ...+..., нито сам да определи точната му километражна координата. Именно поради това обаче доказателствата не позволяват и обратния категоричен извод – че автомобилът безспорно вече е бил преминал пътния знак В26 и се е намирал след него в зоната на ограничението. Когато официалният протокол сочи разС.ие от знака до техническото средство от 200 метра, а техническото средство отчита автомобила на ... метра от себе си, при това като приближаващ, без допълнителни технически данни относно геометрията на измерването, ъгъла на заснемане и действителното надлъжно положение на автомобила спрямо знака, не може да се приеме извън разумно съмнение, че към момента на измерването водачът вече е навлязъл в зоната на въведеното ограничение. Това обстоятелство има особено значение и с оглед задължението на водача по чл. 24, ал. 1 от ЗДвП да не намалява скоростта 5 рязко, освен когато това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. Ограничението, въведено с пътен знак В26, поражда задължение за водача от момента, в който знакът е приложим спрямо неговата посока на движение. Разполагането и използването на техническо средство за контрол трябва да позволява да се установи, че скоростта е измерена след навлизането в зоната на действие на знака и при положение, при което водачът реално е имал възможност да съобрази движението си с новото ограничение без рязко и създаващо опасност намаляване на скоростта.

В настоящия случай именно това не може да бъде проверено по несъмнен начин. От една страна, електронният фиш не съдържа посока на движение. От друга страна, за двете противоположни направления ограничението е въведено с различни знаци В26. На следващо място, автомобилът е заснет отпред и като приближаващ, което позволява посредством доказателствена реконструкция да бъде направен извод за вероятната му посока, но този извод не е част от фактическото описание в санкционния акт. И на последно място – отчетеното разС.ие до автомобила е ... метра при отразено в протокола разС.ие между знака и камерата от 200 метра. Тъкмо съвкупността от тези обстоятелства не позволява да се приеме за доказано, че процесният автомобил към момента, в който скоростта му е измерена, се е намирал след относимия пътен знак В26 и в зоната на въведеното с него ограничение от 60 км/ч.

Отделно от това в електронния фиш като място на нарушението е посочен км ...+... – същата километражна точка, на която по протокола е разположено техническото средство. Посочването на този километър и метър в електронния фиш представлява фактическо твърдение на административнонаказващия орган и следва да намери опора в доказателствата. Самото вписване на км ...+... не доказва, че процесният автомобил действително се е намирал в тази точка в момента, в който е измерена скоростта му. Напротив – от снимковия материал се установява, че в момента на измерването автомобилът се е намирал на ... метра от техническото средство, което е било разположено именно на км ...+....