Решение № 612 от 27.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. Бургас, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20262100501011 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 155/23.04.2026г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 20252150100718. С това решение съдът приема за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к. „Победа“, ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Цветан Василев Мирчев, че Т. Д. Г., ЕГН:

********** и Р. Д. И., ЕГН: ********** не дължат на дружеството сумата от 463,30 лева с ДДС, съответстващи на 236,88 евро, представляващи стойността на 92,65 куб. м. вода „от разпределение“, отчетена за периода от 08.06.2024г. до 09.07.2024г. за обект, представляващ апартамент № ***, находящ се в *** с абонатен № 715696, обективирана във фактура № 0047411984/25.07.2024г. на основание чл.124 от ГПК. С решението, съдът осъжда „ВиК“ ЕАД – Бургас да заплати на Т. Д. Г. и Р. Д. И. съдебни разноски в размер на 651,60 лева.

Подадена е въззивна жалба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД против решение № 155/23.04.2026г. Дружеството – жалбоподател твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не е обсъдил искането на въззивника за приложение на чл.162 от ГПК. Въззивното дружество иска от съда да отмени решението на районния съд и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

Въззивното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Ответните страни представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, 1

Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по искова молба на Т. Д. Г. и Р. Д. И. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с правно основание чл.124 от ГПК.

Ищците твърдят, че са собственици на недвижим имот, придобит по наследство от баща им при равни квоти, представляващ апартамент № ***, находящ се в ***. Те заявяват, че сградата не е въведена в експлоатация, но въпреки това на името на баща им е открита индивидуална партида за абонатен № 715696 и в имота са монтирани два водомера. Ищците посочват, че първата от тях живее в имота и до лятото на 2024г. е заплащала не повече от 50 лева месечно. На 27.07.2024г. Г. получава фактура на стойност 508,31 лева за периода от 08.06.2024г. до 09.07.2024г., от която става ясно, че за двата водомера са отчетени 9 куб. м. вода, а по разпределение – общо 92.65 куб.м. След запитване до ответното дружество, Г. разбира, че на 07.6.2024г. е монтиран фабрично нов, метрологично тестван ултразвуков водомер с отчет, както и че по централния водомер е установена аларма за теч. Ищците оспорват верността на фактите, посочени от ответника и твърдят, че нов водомер не е инсталиран нито в сградата, нито в жилището им, а в шахта, която е разположена в близост до сградата. Поради това не ясно кои самостоятелни обекти в сградата отчита този водомер.

Ищците заявяват, че ответното дружество е продължило да начислява необичайно високи суми в периодите до 16.01.2025г. Т. Д. Г. и Р. Д. И. искат от съда да приеме за установено по отношение на „ВиК“ ЕАД, че не дължат при равни квоти сумата от 463,30 лева с ДДС, представляваща стойността на 92,65 кв.м. вода общо за двата водомера „от разпределение“, отметена в периода от 08.06.2024г. до 09.07.2024г., за която е издадена фактура № 0047411984/25.07.2024г. за водоснабден обект с абонатен № 715696.

Ответната страна представя писмен отговор, в който признава факта, че на 07.06.2024г. е монтиран нов водомер и към него са свързани 6 водомера. След монтирането на централен водомер, показанията от тези 6 водомера са отчитани чрез индивидуален уред – отчет, самоотчет и разпределение. Ответното дружество посочва, че в периода от 07.06.2024г. до 09.07.2024г. по новия водомер са отчетени 17 куб.м., а по централния – 192 куб.м. като е засечена аларма за теч след мястото на измерване. След извършена на 17.10.2024г. проверка, не са констатирани проблеми в работата на централния водомер. В зелената площ пред сградата е открита малка шахта с работещ кран, който е свързан с централния водомер като по този начин водата се разпределя към останалите потребители пропорционално на изразходените от тях количества вода. Дружеството – ответник заявява, че на 17.01.2024г. е подменен централния водомер, тъй като отчитал разлики между дистанционния и визиуалния отчет.

В хода на първоинстанционното производство са приети писмени доказателства, от които се установява, че ищците са собственици на водоснабдения обект по наследство от своя баща при равни квоти, за който е открита партида с абонатен № 765426. Страните не спорят, че в сградата за първи път е монтиран централен водомер на 07.06.2024г.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че във вход "А“ на сградата са изградени 23 броя водомерни възли, които са монтирани в 14 самостоятелни обекта. По делото не е спорно, че количествата доставена, пречистена и отведена вода се отчита от два водомера по една партида. От заключението на съдебно-техническата експертиза става ясно, че в сградата са открити три партиди – две партиди на името на ищците за притежавания от тях самостоятелен обект и една партида за собственика на първия етаж. Отчитането на потреблението в сградата се извършва по тези партиди в съответствие с показанията на 6 водомера за общо 23 обекта. Фактурата, въз основа на която ищецът претендира процесната сума отразява количествата вода за жилището на ищците. В периода от 07.06.2024г. до 09.07.2024г. са отчетени само 17 куб.м. за 4 от 6-те водомера и 192 куб.м. вода от „разпределение“ по централния водомер на стойност 463,30 лева.

По делото са събрани показанията на свидетелите Т. С. Б. –

„отчетник на измервателни уреди“ в ответното дружество и Н. Т. С. – специалист „продажби“ в ответното дружество.

2

Свидетелката Б. твърди, че при отчитане на централния водомер установила голяма разлика от около 180 – 190 куб.м. за един месец, а електронното устройство алармирало за теч. При сравнение на данните от водомера в шахтата с показанията от електронното устройство, свидетелката констатирала, че данните са идентични. Според Б., след централния водомер има шахта, в която е монтиран кран, водата от който се отчита от централния водомер.

Свидетелят С. твърди, че при посещение на обекта съвместно с инкасаторката, констатирал малка шахта с поставен кран в нея в близост до главния водомер. При отварянето му, служителите установили, че водомерът отчита преминаващото през него количество вода. Това състояние е отстранено през месец октомври 2024г. Общият водомер е подменен на 17.01.2025г.

С решение № 155/23.04.2026г., Районен съд – Несебър уважава предявения иск. За да постанови това решение, съдът приема, че ответното дружество не е изпълнило задължението си по чл.59, ал.7 от Общите условия на „ВиК“ ЕАД да открие индивидуални партиди на потребителите и да разпредели по тях отчетените количества вода от общия водомер в съответствие с изискването на чл.25, ал.1 и ал.8 от ОУ при липса на достъп до имота или при отказ на собственика му по реда на чл.24, ал.4, вр. чл.49 от ОУ. Съдът подчертава, че във входа има общо 14 апартамента, в които са монтирани 23 водомера, но са открити партиди само за шест от тях, от които два са процесния апартамент. Според съда, ответникът е следвало да установи дали апартаментите, за които не са открити партиди, се обитават и да получи достъп до тях. Отделно от това, съдът констатира, че доставените количества вода са отчетени само по два, а не по всички шест водомера.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо. Решението е допустимо.

Решение № 155/23.04.2026г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.6 от ОУ на „ВиК“ ЕАД, ВиК – операторът открива индивидуални партиди за обектите в новопостроена сграда в режим на етажна собственост при въвеждането й в експлоатация въз основа на данните, предоставени от възложителя.

Според чл.59, ал.7, т.3 от ОУ, в едномесечен срок от предоставянето на данните и от откриването на индивидуалните партиди, ВиК – операторът разпределя служебно натрупания дълг по общия водомер в съответствие с изискванията на чл.25, ал.1 – ал.8 от ОУ – пропорционално между всички потребители въз основа на отчетите по индивидуалните водомери, съответно начислените им по реда на чл.8 и чл.23 от ОУ количества.

В конкретния случай е безспорно установено, че в жилището на ищците са монтирани два водомера, а през отчитаните общо 4 водомера са начислени 192 куб. м. вода.

По делото е установено също, че ответното дружество не е извършило проверка дали останалите обекти във вход „А“ на сградата се обитават и използват услугите му. При това положение, изводът на районния съд, че ищците не дължат сумата, за която е издадена фактурата и заповедта за изпълнение, е правилен и обоснован. Мотивите на районния съд са 3 аргументирани и ясни, поради което настоящата инстанция ги споделя напълно и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разноски за производството пред Окръжен съд – Бургас в размер на 400 евро.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, V I въззивен граждански състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 155/23.04.2026г., постановено от Районен съд – Несебър по гр. д. № 20252150100718.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: 812115210 със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ж.к. „Победа“, ***, представлявано от изпълнителния директор инж. Цветан Василев Мирчев да заплати на Т. Д.

Г., ЕГН: ********** и на Р. Д. И., ЕГН: ********** съдебни разноски в размер на 400 евро.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4