Решение № 4374 от 03.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4374 гр. София, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно наказателно дело № 20241110216687 по описа за 2024 година Производството е по реда чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Р. К., срещу наказателно постановление (НП) № 29-2400092/ 21.10.2024 г., издадено от директора на дирекция „Трудова мобилност“ към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ИА „ГИТ“), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева на основание чл. 79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за нарушение на чл. 7, ал. 2 от същия закон.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление поР. допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, довели до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване правото на защита на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не се изнасят допълнително доводи в подкрепа на 1 жалбата.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител. Въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобраазно, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите по делото, достигна до следните изводи

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 17.09.2024 г. св.Г. К. К., главен инспектор при дирекция „Трудова мобилност“ към ИА „ГИТ“, извършила проверка на жалбоподателя в сградата на Главна Дирекция "Борба с организираната престъпност" и по документи, представени в ИА ГИТ на дати 12.08.2024 г., 26.08.2024 г, 05.09.2024 г. и 17.09.2024 г. Проверката приключила с констатация, че лицето Р. М. В. (R. M.

V . ), гражданин на Република Филипини, чужденец, гражданин на трета държава по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗТМТ, пребивава на територията на Република България с разрешен достъп до пазара на труда, съгласно разрешение за пребиваване ****** тип „единно разрешение за пребиваване и работа" на основание чл. 24и от Закона за чужденците в Република България, с валидност до 25.07.2026 г., като работи за „*****" ЕООД в качеството му на местен работодател по смисъла на § 1, точка 11 от ДР от ЗТМТМ на длъжността „чистач/хигиенист". Проверяващите инспектори формират извод, че служителят работи на място, различно от посоченото в издаденото от компетентния органи разрешение за работа. От прегледа на трудовото досие е установено, че лицето е сключило трудов договор Nº ******** на основание чл. 70 и чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда с работодателя „*****" ЕООД за длъжността „чистач/хигиенист", с място на работа съгласно чл.4, т. 1 от трудовия договор „в гр. София или всяко друго място, определено от работодателя за изпълнение на задълженията от страна на служителя". Взето е предвид обстоятелството, че от писмени обяснения на управителя на дружеството е изведено обстоятелството, че на 07.08.2024 г. Р. М. В. (R. M. V. ) полага труд само на адрес в *********, частен адрес и дом на управителя на 2

„***** ЕООД“, с трудови функции присъщи за длъжността „чистач/хигиенист‘‘. В отговор на отправено запитване от страна на ИА ГИТ към дирекция „Миграция" (писмо изх. № 24077783/ 14.08.2024 г.) относно мястото, длъжността и срока на работа, послужили като основание за издаване на разрешение за пребиваване ******, постъпило писмо от Министерство на вътрешните работи, дирекция „Миграция" (вх. № 24105719/20.08.2024 г. ) за това, че в автоматизираните информационни системи, ползвани от дирекция „Миграция", се съдържат данни, че лицето Р. М. В./ (R. M. V. ) с дата на раждане ********, гражданство Филипини, национален паспорт № *********, e продължително пребиваващ в РБ чужденец до 25.07.2026 г. на основание чл. 24и от ЗЧРБ съгласно решение № 1008840/25.07.2023 г., на длъжност „чистач/хигиенист", ще полага труд за срок от три години при работодателя „*****" ЕООД, с място на работа в ***********.

От фактическа страна актосъставителят приема, че лицето Р. М. В. (R.

M. V. ) има издадено разрешение за достъп до пазара на труда в Република България, което е валидно към момента на проверката, но предоставя работната си сила на длъжността „чистач/хигиенист за работодателя „*****“ ЕООД на място, което е различно от посоченото в разрешението за работа, издаденото от компетентния орган. В следствие на тези констатации бива формиран извод за това, че на 17.10.2023 г. в гр. София „*****“ ЕООД е нарушил чл. 7, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. В срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказани от жалбоподателя я е депозирано възражение срещу АУАН.

От приложен по делото трудов договор е установено, че в чл. 4 е предвидено мястото на работа да бъде определено общо на територията на гр.

София. Административнонаказващият орган е приел, че при извършване на преценката от страна на дирекция „Миграция“ при издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ този трудов договор не е бил представен. ПоР. това компетентният орган по издаване на разрешението не е формирал извод, че мястото на работа е общо за територията на града. В отговор на отправено запитване, от дирекция „Миграция“ изрично е посочено, че мястото на работа на чуждия гражданин е на конкретно посочен административен адрес. АНО е извършил преценка за това, че съгласно чл. 24. ал. 5, т. 9 от ЗЧР, в процедурата по разрешаване за продължително пребиваване и работа тип "Единно 3 разрешение за пребиваване работа", към заявлението работодателят прилага и заверено от работодателя копие на сключен срочен трудов договор за длъжност с код по Националната класификация на професиите и длъжностите, 2011 г., подписан от страните и влизащ в сила от датата на издаване на документа за пребиваване на работника чужденец, а в конкретния случай трудовият договор по АНП е от дата 16.10.2023 г., разрешението за пребиваване - от 14.09.2023 г. За изясняване на това обстоятелство е възложено допълнително разследване и от дирекция „Миграция" към МВР е поискано да бъде изпратен трудовия договор, представен в процедурата по разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа". С писмо рег. № 536400-83099 от 10.10.2024 г. от Дирекция „Миграция" е изпратен трудовия договор, сключен между „***** ЕООД И Р. М. В., представен в процедурата по издаване на разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа". В него (т. 4.1) мястото на работа е определено в обект:

****************, „*****" ЕООД". Така при извършената проверка от инспектори на дирекция „Трудова мобилност“ към ИА „Главна инспекция по труда“ е констатирано, че на 17.10.2023 г., от когато Р. М. В. е започнала да полага труд на неразрешеното и място на работа в **********, работник – гражданин на трета държава е изпълнявал трудови задължения на адрес, различен от посочения в издаденото от Дирекция „Миграция“ „Единно разрешение за пребиваване и работа“, като в разрешението е определено конкретно място на работа – административен адрес в гр. София, докато при проверката лицето е установено да работи на друг обект в същото населено място.

Тези факти били възприети от административнонаказващия орган като несъответствие с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, поР. което е съставен акт за установяване на административно нарушение и впоследствие издадено наказателното постановление.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка се констатира от събраните по делото гласни и писмени доказателства, гласни и писмени такива – показанията на св.

Г. К. К.; протокол от извършена проверка № ПР2430254 от 17.09.2024 г. ; копие от трудов договор от № ******** – сключен между „*****“ ЕООД и Р.

4

М. В. ; копие на служебна бележка №127/10.10.2023 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на Р. М. В. ; копия на отчетни форми, удостоверяващи положен труд от Р. М. В. от месец октомври 2023г. до месец юли 2024 г ; копия на платежни документи на Р. М. В. от месец октомври 2023 до месец юли 2024 г.; писмо изх. № 24077783/14.08.2024 г. до дирекция „Миграция"; писмо вх. № 24105719/20.08.2024 г. от Министерство на вътрешните работи, дирекция „Миграция"; писмени обяснения от управителя на дружеството от 07.08.2024 г.; призовки по чл. 45, ал. 1 от АПК; идентификационна карта от 12.08.2024 г. ; възражение с вх. № 24116239 от 25.09.2024 г. и приложенията към него; Становище с док № 24014647 от 03.10.2024 г. ; копие от писмо с рег. № 536400-83009 от 10.10.2024 г. на дирекция „Миграция"; както и от останалите материали по долото. Съдът цени показанията на св. Г. К. К. като последователни и логични, съответстващи на останалия доказателствен материал по делото. Съдът кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по предвидения в закона ред.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява допустима, като разгледаната по същество и в рамките на правомощията на съда за цялостна проверка на административнонаказателното производство независимо от изложените в жалбата доводи налага извод за отмяна на издаденото наказателно постановление.

АУАН е съставен, а НП – издадено – от компетентни за това органи съгласно приложени по делото заповеди за компетентност. Спазени са преклузивните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Липсват данни за допуснати съществени процесуални нарушения.

Въпреки изложеното до тук се налага извод за това, че липсват доказателства на инкриминираната дата лицето Р. М. В. да е престирало труд в качеството на чистач/хигиенист на 17.10.2023 г. нито на адрес в **********, нито на адрес в ****************, нито другаде. Не се събират доказателства за това, още повече такива за график на работа, начислено 5 трудово възнаграждение по сключения трудов договор между жалбоподателя и лицето. Отделно в писмените обяснения на управителя на дружеството – жалбоподател не се съдържат данни за труд, полаган от Р. М. В. именно на инкриминираната дата. За пълнота на изложението по отношение на процесните адреси в гр.София: от трудовия договор се установява, че в същия е вписано като място на работа - на територията на гр. София, като при извършване на преценката от страна на дирекция „Миграция“ при издаване на разрешението за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“ този трудов договор не е бил представен. Трудовият договор е от 16.10.2023 г., а разрешението за пребиваване от 14.09.2023 г., затова обективно невъзможно е при това положение той да е бил приложен в процедурата по чл. 24и от ЗЧРБ. Така не може да се установи по безспорен и несъмнен начин административното обвинение, обективирано в наказателното постановление.

Предвид изложеното съдът намери, че параметрите на конкретно формулираното срещу дружеството-жалбоподател административно обвинение за извършено на 17.10.2023 г. в гр. София нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2 о т ЗТМТМ не се доказаха по делото, затова НП следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът прецени като неоснователно и го остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ: