Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 24 от 06.02.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Наказателно дело от общ характер 1472/2024
Вид
Присъда № 24
Подписан
06.02.2026
В сила
15.05.2026
Състав
Цанка Георгиева Неделчева

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 24/06.02.2026 год. по НОХД № 1472/2024 год. на СлРС изготвени на 18.02.2026 год.

РП – Сливен е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия З. Г. З. за престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК.

В с.з. представителят на РП - Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Пледира на подс. З. да бъде определено наказание „Пробация”, която да включва пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година при два пъти седмично среща с пробационен служител и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ също за една година. Пледира веществените доказателства – дискове, да останат по делото до изтичане на сроковете за съхранение на самото дело, след което да бъдат унищожени като вещи без стойност.

В с.з. подсъдимият, редовно призован, се явява лично и със служебен защитник, не се признава за виновен и дава обяснения по случая. Защитникът на подсъдимия пледира подс. З. да бъде признат за невиновен, тъй като с оглед доказателствения материал по делото не се установило по безспорен начин, че подсъдимият е извършил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3 от НК. По отношение на веществените доказателства по делото, предоставя на съда.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият З. Г. З. е български гражданин, със средно образование, разведен, не работи, осъждан.

Подс. З. и свид. М. Г. се развели през 2022 год., като причината за развода им бил постоянният физически и психически тормоз от страна на подс. З., който употребявал наркотици и под тяхно въздействие ставал агресивен. Родителските права над малолетното им дете били предоставени на подс. З.. На 05.01.2024 год. подс. З. доброволно завел малолетното им дете при свид. М. Г. за да живее с нея в дома на родителите й в гр. *****, тъй като в неговия дом детето било станало жертва на престъпление.

Подс. З. редовно посещавал дъщеря си, но при всяка среща със свид. М. Г. помежду им възниквали скандали, когато подс. З. бил употребил наркотици. Един два пъти подс. З. отишъл до дома им и през нощта, когато детето било болно за да занесе лекарства.

На 01.02.2024 год. около обяд подс. З. и свид. М. Г. провели разговори по мобилните си телефони и чрез мобилното приложение „WhatsApp“ отново във връзка с детето им. Подс. З. искал да види детето, но свид. М. Г. му отказала, тогава подс. З. се ядосал и й казал „Ще ти откъсна главата“.

Същата вечер на адреса в гр. ***** били свид. М. Г., заедно с детето, както и нейните сестри – свид. М. Г. и свид. Б. Ц., заедно с техния брат. Свид. М. Г. и свид. М.

Г. били в едната стая, а в съседната стая били свид. Б. Ц. и брат им. Тогава отново били проведени разговори между подс. З. и свид. М. Г..

Около 01,30 – 02,00 часа подс. З. позвънил на свид. М. Г. на видеоразговор чрез 1 приложението „WhatsApp“. Свид. М. Г. вдигнала и видяла, че подс. З. е пред вратата на къщата им, защото той показал двора и пътната им врата. Свид. М. Г. и сестра й – свид. М. Г., която била с нея в стаята, се притеснили много, защото знаели, че подс. З. употребява наркотични вещества и става агресивен. Тогава свид. М. Г. се обадила на ЕЕН 112.

Пристигналите на място служители на РУ - Сливен свид. К. Д. и свид. К. К. установили на адреса свид. М. Г. и свид. М. Г., които обяснили, че подс. З. е идвал до дома им и ги притеснявал. При обхода полицейските служители не установили подс. З. на място.

На другия ден свид. М. Г. отишла заедно с детето в дома на сестра си – свид. Т.

Ц., където й разказала, че подс. З. е отишъл вечерта до дома й и ги притеснявал. Свид.

Т. Ц. посъветвала свид. М. Г. да остави детето при нея, а тя да отиде да подаде жалба в полицията.

Свид. М. Г. предявила иск с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН срещу подс. З. и било образувано гр. д. № 629/2024 год. по описа на СлРС. Производството приключило с Решение № 146/27.02.2024 год., в обстоятелствената част на което било отразено, че в Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН свид. М. Г. е декларирала, че на 01.02.2024 год. около 20,00 часа подс. З. през няколко минути започнал да й звъни и да я заплашва, че ще й откъсне главата, че ще й се случи нещо лошо и че ще види и другата му страна; че отправял обидни думи към нея; че след многократни позвънявания и отправени заплахи, около 02,00 часа на 02.02.2024 год. подс. З. се появил пред дома й, поискал да влезе, като продължил със заканите и обидите; както и че свид. М. Г. се обадила на тел. 112 и при появата на полицейските служители подс. З. бил избягал. Със същото решение било признато за установено, че подс. З. бил осъществил домашно насилие спрямо свид. М. Г. и същият бил задължен да не доближава свид. М. Г. на разС.ие по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца. В резултат на влязлото в сила решение на 12.03.2024 год. била издадена Заповед за защита № 5 с постановени мерки за закрила спрямо свид. М. Г., на основание чл. 5, ал.

1, т. 1 от ЗЗДН.

От заключението на назначената по делото комплексна психолого-психиатрична експертиза се установява, че при описаните инциденти от 01/02.02.2024 год. и на 17.03.2024 год. свид. М. Г. е изпитала страх за живота си, последвана от повишена тревожност, която се установявала и към момента на освидетелстването. От заключението на вещите лица се установява още, че отправените срещу свид. М. Г. закани на 01.02.2024 год./02.02.2024 год. и на 17.03.2024 год. от подс. З. са възбудили у свид. М. Г. основателен страх за живота и здравето й. Посочено е в експертизата, че свид. М. Г. не страда от психично заболяване, годна е да възприема правилно значението и характера на извършените спрямо нея деяния и съответно да противодейства на извършените спрямо нея закани с убийство и с престъпление. В експертизата е отразено още, че след извършеното деяние на 02.02.2024 год. и 17.03.2024 год. при свид. М. Г. се установявала повишена, предимно ситуативна тревожност и леко потиснато настроение, както и че не е установено възникване на психично разстройство. Според заключението на вещите лица свид. М. Г. е годна да възприема правилно фактите от значение за делото и може да дава правилни и достоверни обяснения за тях, както и че може да участва в наказателното производство, като не била установена склонност към преувеличаване (л. 132 – 141 от ДП).

От заключението на назначената по делото съдебно-фоноскопна експертиза се 2 установява, че на 02.02.2024 год. в 01,49 часа свид. М. Г. се е обадила на телефон 112 и е съобщила, че подс. З. бил отвън пред вратата на дома им и заплашвал тях и децата, че щял да ги убие, да ги разбие, крещял пред вратата (л. 84 – 96 от ДП).

От приложеното по досъдебното производство копие от Решение № 146/27.02.2024 год. по гр. д. № 629/2024 год. по описа на СлРС се установява, че в обстоятелствената част на същото е отразено, че в Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН свид. М. Г. е декларирала, че на 01.02.2024 год. около 20,00 часа подс. З. през няколко минути започнал да й звъни и да я заплашва, че ще й откъсне главата, че ще й се случи нещо лошо и че ще види и другата му страна; че отправял обидни думи към нея; че след многократни позвънявания и отправени заплахи, около 02,00 часа на 02.02.2024 год. подс. З. се появил пред дома й, поискал да влезе, като продължил със заканите и обидите; както и че свид. М. Г. се обадила на тел. 112 и при появата на полицейските служители подс. З. бил избягал (л. 16 – 20 от ДП).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат отделни елементи, касаещи процесния случай.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свид. М. Г., свид. М. Г. и свид. Б. Ц., както и показанията на тези свидетели дадени в хода на ДП, приобщени по надлежния ред, в които свидетелстват, че е възникнал скандал на 01.02.2024 год./02.02.2024 год. между свид. М. Г. и подс. З., както и че последният на 02.02.2024 год. отишъл пред дома им в гр. *****, където тези свидетелки били заедно с брат си.

Съдът кредитира показанията на свид. М. Г. и свид. М. Г. и в частта, в която свидетелстват, че свид. М. Г. се е обадила на тел. 112, тъй като подс. З. бил пред дома им. В тази част показанията на тези свидетели са последователни и безпротиворечиви помежду си, и се подкрепят от събраните по делото доказателства.

По отношение на причината за възникване на скандала и обстоятелството какви думи и изрази е употребил подс. З. на 01.02.2024 год./02.02.2024 год., както и кога и по какъв начин точно е станало това, показанията на свид. М. Г., свид. М. Г. и свид. Б. Ц. са противоречиви както помежду си, така и противоречат на приобщените писмени доказателства. В съдебно заседание на 11.07.2025 год. свид. М. Г. твърди, че споровете й с подс. З. били винаги за детето, както и че той и бил казвал, че ще я убие, ще й скъса главата, но всичко било от нерви, като тя не се била притеснила толкова много. В същите показания свид. М. Г. заявява, че се обадила в полицията, защото подс. З. я нервирал, че не разбирал какво искала да каже, както и че подавала жалби за домашно насилие, но всичко било от стрес, от нерви, от притеснение, защото подс. З. я притеснявал по няколко пъти на ден. В своите показания свид. М. Г. твърди, че употребата на наркотици не влияела добре на подс. З., който ставал по-агресивен и понагъл, както и че на 01.02.2024 год./02.02.2024 год. не знаела дали бил употребил наркотици, защото не искала да го вижда и директно звъннала на патрулката. Тези показания на свид. М. Г. от една страна противоречат на приложената по делото съдебно-фоноскопна експертиза, от която се установява, че на тел. 112 не се е обадила тя, а свид. М. Г.. Освен това показанията на свид. М. Г., дадени в съдебно заседание противоречат на приобщените по надлежния ред показания, дадени от същата в хода на досъдебното производство. В тях свид. М. Г. твърди, че следобеда на 01.02.2024 год. подс. З. започнал да й звъни по телефона и в разговора казал, че била курва, че била с този и онзи, заплашвал я, че ще си вземе детето, а след като му затворила телефона почнал чрез приложението „WhatsApp“ да й пише съобщения, като я 3 заплашвал с думите „ще те убия“, „ще ти скъсам главата”, наричал я „курва, проститутка“, казал „Ти ще ми видиш другото лице“ и други подобни“, както и че не може да предоставя разпечатани тези съобщения, тъй като телефонът, в който ги пазела бил изчезнал. В тази им част показанията на свид. М. Г., видно от отразеното в Решение № 146/27.02.2024 год. по гр. д. № 629/2024 год. по описа на СлРС, противоречат на попълнената от нея Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която същата е отразила, че около 20,00 часа подс. З. през няколко минути започнал да й звъни и да я заплашва, че ще й откъсне главата, че ще й се случи нещо лошо и че ще види и другата му страна; че отправял обидни думи към нея, а не че чрез приложението „WhatsApp“ подс. З. е изпращал заплашителни съобщения. Освен това тези показания на свид. М. Г. противоречат и на показанията на свид. М. Г. и на свид.

Б. Ц.. В дадените в съдебно заседание показания на свид. М. Г. и в показанията й дадени по досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, се твърди, че на 01.02.2024 год. подс. З. взел детето и поискал пари от свид. М. Г., които тя му дала; че като върнал детето отново поискал пари, но свид. М. Г. му отказала и почнал скандал, като си личало, че подс. З. бил под въздействието на наркотични вещества. Освен това свид. М. Г. в показанията си дадени в съдебно заседание твърди, че късно вечерта на 01.02.2024 год., след като си били легнали свид. М. Г. започнала да получава съобщения чрез приложението „WhatsApp“ от профил, който не бил на името на подс.

З., в които пишело: „Ще дойда, ще ти отрежа гърлото, ще те убия“, „Мислиш ли, че не съм способен, ще го направя“, кълнял се в детето, а според показанията й дадени в досъдебното производство в съобщенията пишело: „Ще те убия, ще ти скъсам главата, курво, мастийо“, както и че свид. М. Г. заявила, че подс. З. пак е надрусан. Тези показания на свид. М. Г. и свид. М. Г., че подс. З. бил изпращал заплашителни съобщения чрез приложението „WhatsApp“, противоречат от своя страна на показанията на свид. Б. Ц., дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по надлежния ред, която твърди, че било след полунощ когато чула разговора между подс. З. и свид. М. Г., които говорили на високоговорител и подс. З. бил казал: