Определение № 4668 от 01.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4668 гр. София, 01.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20268002101950 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Артстрой“ ООД против решение №36/05.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 618/2025 г. от І-ви въззивен състав на ОС- Смолян.

Ответниците по касационната жалба не са представили писмен отговор.

Третото лице – помагач е представило писмен отговор, с който не оспорва касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение са уважени субективно съединените искове с правно основание чл.200 КТ.

Съдът е приел, че ищците А. М. С., М. С. С. и Ю. С. С. са законни наследници, съответно съпруга и деца на С. Реджеп С., починал на 20.07.2024 г., видно от удостоверение за наследници изх.№ 681/25.07.2024г., както и че ищцата Ф. Б. С. е майка на починалия С. Реджеп С., а баща му е починал на 04.01.2024г., видно от представеното удостоверение за родствени връзки изх.

№ 683/29.07.2024г. Не е било спорно между страните, че С. Реджеп С. е работил по трудов договор №10/11.03.2024г. в “Артстрой” ООД на длъжност „работник, строителство“.

Претърпяната от С. С. на 20.07.2025г. злополука е декларирана от работодателя „Артстрой“ ООД с Декларация за трудова злополука на 24.04.2024г.(стр.10), като с Протокол № 5103-20-11/09.09.2024г.(стр.12) на Комисия, назначена от Директора на ТП на НОИ е извършеното разследване 1 на злополуката от 20.07.2024г., като е прието, че лицата допуснали нарушението са „Артстрой“ ООД, представлявано от Асен Юриев Соколов – чл.281,ал.3 от КТ във вр. с чл.2,т.4 и 6 от Наредба № 1/04.03.2002г. и Димитър Иванов-технически ръководител-чл.24,ал.2 и чл.31,ал.3 от Наредба № 2/22.03.2004г. Прието е също, че на основание чл.12 от Наредба №РД-072/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на С. С. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа от работодателя, за което е издадена служебна бележка №10/12.03.2024 г., документиран и в съответната книга. На основание чл.14 от Наредба №РД-07-2/16.12.2009 г. последно проведения на лицето инструктаж за безопасност и здраве при работа е на 05.07.2024 г., за което работникът се е подписал в съответната книга.

С Разпореждане № 5104-20-80/от 19.09.2024 г. на НОИ ТП – гр.Смолян (стр.11) декларираната от „Артстрой“ ООД злополука, станала на 20.07.2024г. със С. Реджеп С., е приета за трудова по чл.55,ал.1 от СКО. С разпореждането е констатирано, че на 20.07.2024 г. в 15,27 часа по време на работа и във връзка изпълнение на трудовите си задължения като работник строителство, извършвайки строително-монтажни работи на строителния обект в гр.Смолян, ул.“Белия камък“ №1а-кофраж, полагане на арматура и бетон, след прикачването на товара на автокрана, работникът не се е отстранил от периметър на крановата стрела, стрелата е дефектирала, чупи се и пада надолу удряйки работника, като вследствие на злополуката е настъпила смъртта на С. С., поради черепно-мозъчна и гръдна травми.

Въззивният съд е посочил, че му е служебно известно, че с влязла в сила присъда № 8/24.06.2025г. по НОХД № 86/2025г. по описа на Окръжен съд-Смолян, св.Димитър Минков Иванов, роден на 15.03.1986г. в гр.Девин, технически ръководител в „Артстрой“ ООД е признат за виновен в това, че на 20.07.2024 г., в УПИ IV- за търговски обект, кв. 11, на ул.”Белия камък" гр.Смолян чрез действия, които спадат към правно регламентирана дейност,представляваща източник на повишена опасност, която той няма право да упражнява, в нарушение на чл. 281, ал. 3 от КТ, във връзка с чл. 2, т.

4, б. Б от Наредба № 1 от 4 март 2002 г. за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност за упражняване на професии по управление на товароподемни кранове и подвижни работни площадки /загл. доп. - ДВ. бр.39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г./, чл. 28, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, чл. 19, т. 1, чл. 12, т. 6 и т. 98от Приложение №6 към чл. 12, т. 6 от Наредба № 12 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно- разтоварни работи, чл. 54, ал. 2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, т.14 от Инструкция за безопасна работа с автокран „Schlang-Reichart“, като управлявал кран стрелови тип, монтиран на автомобил специален автомобил 2

„Мерцедес 1213“ с per. № СМ 5941 СМ, с кранова уредба „Schlang ReichartМТ 8“ с фабр. № 5138, без да има необходимата степен на правоспособност да го управлява, като натоварил товар с неопределено тегло и допуснал С. Реджеп С. да стои в опасна близост до товара, с което, в резултат на падане на стрелата на крана по непредпазливост причинил смъртта на С. Реджеп С., ЕГН ********** от с. Гьоврен, общ. Девин, поради което и на основание чл.

123, ал. 2, предл. 2-ро, вр. ал. 1 във вр. с чл.58а, ал.1 от НК е осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл.66 от НК, изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от три години, считано влизане на присъдата в сила.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба на „Артстрой“ ООД, че неправилно районният съд не е приел, че е налице съпричиняване на злополуката от страна на пострадалия, който е допуснал груба небрежност, тъй като не се е отстранил от периметъра на стрелата на крана. Абсолютно неоснователно е и твърдението в жалбата, че пострадалият самоволно, без да е получавал задача от техническия ръководител и без той да му възлагал да извършва товаро-разтоварни дейности с кран, поради което и съответно на същия не е провеждан инструктаж за тази дейност, е решил да прикачва товарите на крана. В показанията си св.Иванов признава, че сутринта е минал през обекта и са обсъдили работата за деня. Когато отишъл в 15 часа се съгласил да вдигне сноповете арматурно желязо на плочата с крана, за да не го носят работниците на ръце. Св.Иванов сочи, че С. С. и бащата на Рамадан Дал (Местан Дал) прикачвали товарите. Макар да не се установява категорично дали св.Иванов или бригадира Рамадан Дал е определил С. С. да изпълнява работата на прикачвач, е прието, че без съмнение работата е извършвана в интерес на работодателя–по арг. от чл.200,ал.2 от КТ и чл.55,ал.1 от КСО. Освен това е посочено, че работата е извършвана в присъствието и със съдействието на техническия ръководител-св.Иванов, на който е било възложено от работодателя със заповед да извършва инструктаж и който знаейки, че С. С. не е преминал нужния инструктаж за прикачвач и на който знанията не са проверени е допуснал да извършва тази дейност.

Посочено е, че при определяне на степента на съпричиняване, съдът е длъжен да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят. Когато последният в лицето на своите служители, на които е възложено задължение за осигуряване на мерки за безопасни условия на труд, целящи избягването на конкретен риск, не осигури такива и по този начин техническото обезопасяване на работния процес се прехвърля изцяло в тежест на лицата, изложени на този риск, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност. Поради това, ако трудовата злополука е настъпила в резултат на непроведен точен инструктаж за съответната дейност, непроведена проверка на знанията и непредставяне на графични схеми за 3 начините на привързване на товарите срещу подпис, както бе посочено погоре, поведението на работника не може да се окачестви като груба небрежност. В случая е прието, че работодателят не е създал необходимата организация на работния процес, за да осигури кранист и обучени прикачвачи за определената за деня работа. При изследването на механизма на трудовата злополука съдът е установил нарушения както от работодателя, така и от техническия ръководител на строителния обект, на който е възложено да извършва инструктажи и да следи за спазване на техниката за безопасност, който е допуснал дейността на прикачвач да се извършва от необучено лице и който като управляващ автокрана, без да е правоспособен, е допуснал присъствието на хора в близост до товара, който се повдига до стена от едната страна и складирани материали от другата, без да прецени тежестта на товара.

Прието е, че дори и да не е бил обучен по надлежен ред пострадалия С., извършвайки прикачването на товара, в конкретния случай не е извършил нарушение на техниката за безопасност, тъй като съгласно чл.75,т.3 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, прикачвачът може да се намира около товара, ако той е на височина, не по-голяма от 1 м, а в случая, установено според съда както от показанията на свидетелите Урук и Иванов, така и от СТЕ и от видеозаписа, товарът почти не се отлепя от земята, а само краят му се повдига, когато стрелата пада. Същата уредба се съдържа и в чл.12,т.6 във връзка с т.66.1 от Приложение № 6 от Наредба № 12/30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро разтоварни работи. С оглед доказателствата по делото, съдът е приел, че обстоятелството относно близостта на пострадалия и счупването на стрелата не би могло да бъде предвидено от пострадалия, който е бил в близост до товара, но той още не е бил повдигнат от земята на посочената в цитираните по горе две наредби височина, поради което не може да се приеме, че пострадалият е нарушил законовите изисквания, посочени в тях,т.е че е допуснал груба небрежност.

В конкретния случай при преценката на всички общи и специфични обстоятелства, относими към критериите по чл.52 от ЗЗД при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е съобразил възрастта на починалия при трудовата злополука С. С., който към момента на злополуката е бил на 43 години. Към този момент съпругата му Атижде е на 37 г., дъщеря му М. – на 17, синът му Ю. - на 10г. и майка му Ф. -на 63г.

Съобразени са показанията на свидетелите, от които се установява, че С. С. е бил много добър човек, много държал на семейството си и много се разбирали и уважавали. Бил много грижовен баща и съпруг, работел много и гледал всичко да е наред с децата му. Основните доходи на семейството осигурявал С.. Семейството на С., брат му и майка им Ф. живеят в една къща. След смъртта му цялото семейство преживява много трудно загубата му, като от ден на ден им е по-трудно. М. и Ю. не искат да говорят и с всеки ден им става по-тежко от липсата на баща им. А. също се справя много трудно, 4 здравословното й състояние след смъртта му много се влошило, преживяла две операции. Тя се грижи сама за всичко. Децата учат в гр.Девин и плаща квартира. Майка му Ф. също не е добре, непрекъснато плаче и не може да се успокои, колкото и да й говорят. Преди се грижела за децата, а сега е в голям шок. Не иска да говори. Не иска да общува с хора, иска да е сама, не иска да излиза. Всяка вечер пие успокоителни лекарства. Нещата се влошават с времето вместо да се подобряват. Децата също не говорят както преди, отношенията със съучениците им се влошили.

Въз основа на горното, съдът е счел исковете за основателни и е определил обезщетения от по 180 000 лева за съпругата и майката на пострадалия и по 200 000 лева за децата му.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на касацинните основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС и наличие на очевидна неправилност.