Определение № 161 от 22.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

ЧЛ.ве:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно частно търговско дело № 20255001000235 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано по частна жалба на „Л.“ АД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. П. № 1, ет.5, представлявано от адв. С. В. – М. против определение № 596 от 16.04.2025г., постановено по т.д. № 524 по описа за 2023г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлена молба вх. № 14091 от 15.04.2025г. от адв. С. В. – М., в качеството й на пълномощник на „Л.“ АД за издаване на изпълнителен лист за присъдени с решението разноски в размер на 10 221.43 лв., пропорционален на необжалваната част от решението. Жалбоподателят настоява съдът, след като приеме, че решението на първоинстанционния съд е обжалвано само в частта, с която предявения иск за главница е уважен за сумата над 27 293.41 евро, представляваща предсрочно изискуема главница, да приеме, че предмет на въззивното производство е сумата от 22 706.59 евро, представляваща предсрочно изискуема главница

/50

000

–

27 293.41=22 706.59/ или решението е частично влязло в сила за сумата от 27 293.41 евро, което е 47 % от материалния интерес. Затова и като твърди, че съгласно чл. 404, ал.1, т.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат влезлите в сила решения, настоява съда да отмени оспореното определение и да постанови издаване на изпълнителен лист за разноските, пропорционално на необжалваната част от решението, тъй като в тази част същото удостоверява подлежащо на принудително изпълнение вземане.

1

Съдът, след преценка на изложеното в жалбата и данните по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е постъпила в регистратурата на ОС Пловдив с вх. № 15898 на 30.04.2025г., а акта, който е подложен на проверка с нея е връчен на жалбоподателя на 23.04.2025г.. Казаното, съобразено с разпоредбата на чл.

407, ал.1 ГПК налага извод за депозиране на частната жалба в предвидения за това срок. Жалбата е подадена от надлежна страна в производството, която има интерес да обжалва и е насочена срещу акт, за който е предвиден инстанционен контрол. Всичко изложено до тук налага извод за процесуалната й допустимост.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Повод за постановяване на обжалваният съдебен акт е молба вх. № 14091 от 15.04.2025г., с която „Л.“ АД, ЕИК ...., представлявано от адв. С. В. М. е поискало да му бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 10 221.43 лв., представляваща присъдени разноски с решение № 379 от 14.10.2024г. постановено по т.д. № 524/24г. по описа на Окръжен съд Пловдив, пропорционално на необжалваната и влязла в сила част от решението, а именно за главница в размер на 27 293.41 евро и 7533.33 евро падежирала договорна лихва.

Решаващият първоинстационен съд е приел, че с постановеното от него решение е признато за установено съществуването на вземане на ищеца в размер на 50 000 евро главница и 7533.33 евро договорна лихва и като резултат са присъдени в полза на ищеца разноски за заповедното и исковото производство в размер на 14 602.04 лв.. С подадената въззивна жалба е оспорено решението в частта, с която е прието, че вземането на ищеца съществува за сумата над 27 293.41 евро главница или недължими според жалбоподателя са всички останали признати за съществуващи вземания за сумите над 27 293.41 евро до 50 000 евро главница и лихва от 7533.33 евро, поради което и е налице влязло в сила решение за 47 % от материалния интерес, което съобразно присъдените разноски от 14 602.04 лв. е равностойно на сумата от 6862.96 лв.. Съдът е посочил още, че с оглед постъпилата въззивна жалба въпроса с дължимите разноски е останал висящ и следва да бъде решен от въззивния съд, с оглед изхода на спора пред него.

Затова и като е приел, че изпълнително основание за разноски по смисъла на 2 чл. 404, ал.1, т.1 ГПК е само влязъл в сила съдебен акт, както и че същите се присъждат, съобразно диспозитива на решението без той да се коригира, тълкува или видоизменя, както и че първоинстанционното решение не сочи на присъдена сума за разноски в размер от 10 221.43 лв., колкото е заявен от молителя, съдът е оставил без уважение искането за издаване на изпълнителен лист за разноски.

Настоящата въззивна инстанция напълно споделя изложените от решаващия първоинстанционен съд мотиви. Няма спор, че изпълнителен лист за разноски се издава въз основа на влязъл в сила съдебен акт – чл. 404, ал.1, т.1 ГПК, в който смисъл е и съдебната практика – вж. определение № 56 от 22.01.2013г. на ВКС по ч.т.д. № 818/2012г., ІІ т.о., ТК, определение № 1016 от 08.11.2012г. на ВКС по ч.т.д. № 844/2012г., ІІ т.о. и др.. В конкретният случай постъпилата въззивна жалба има суспензивно действие, което препятства възможността да се приеме, че определението, с което, като последица от разрешения материално правен спор, съда е разпределил отговорността на страните за разноски и е присъдил дължими такива в полза на ищеца, е стабилен съдебен акт, който да подлежи на принудително изпълнение.

Вярно е, че първоинстанционното решение е обжалвано частично, но това не означава, че определението, с което са присъдени разноски в полза на „Л.“ АД в размер на 14 602.04 лв. е влязъл в сила съдебен акт; не може да се приеме за такъв и пропорционално на частта, с която материално правния спор е разрешен с необжалваната част от решението. Същественото е, че изпълнителният лист се издава за присъдените в диспозитива на решението суми, без да е възможно те да се изменят или изчисляват, пропорционално на материалния интерес, за който решението като необжалвано е влязло в законна сила.

До същите правни изводи е достигнал и решаващия съд, поради което и неговия съдебен акт, представляващ разпореждане, а не определение, като съобразен с процесуалния закон следва да бъде потвърден.

Мотивиран от изложеното, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 596 от 16.04.2025г., постановено по т.д.

3

№ 524 по описа за 2023г. на ОС Пловдив, имащо характер на разпореждане, с което е отхвърлена молба вх. № 14091 от 15.04.2025г. от адв. С. В. – М., в качеството й на пълномощник на „Л.“ АД, с която се иска издаване на изпълнителен лист за присъдени с решението разноски в размер на 10 221.43 лв., пропорционален на необжалваната част от решението, която е влязла в сила.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

ЧЛ.ве:

1. _______________________

2. _______________________

4