Решение № 320 от 24.04.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Сливен, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230103754 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД в условията на обективно кумулативно съединяване на исковете, с цена на иска 1738.20 лв.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2019 г. между „Вива Кредит“ и ответника бил подписан Договор за паричен заем № 5537974, при спазени разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ответникът кредитополучател с подписването на Договора, приел Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричен заем.

Изтъкват, че съгласно сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) на 01.12.2016 г. на осн. чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.06.2020 г. между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД (правоприемник на което е „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, считано от 25.11.2022 г. изцяло с всички привилегии обезпечения и принадлежности.

Твърдят, че сумата, която е била отпусната от Заемодателя била в размер на 1300 лв., като конкретния договор имал и силата на разписка, за предадена, съответно получена сума. Заемателят приел задължение да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в 1 размер на 1635.60 лева, ведно с договорната лихва на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 81.78 лв. При сключването на Договора, посочват че страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка. Заемателят сключил и предходен Договор на 23.04.2019 г. с № 5523021, в размер на 1270.12 лева, от който следвало да се рефинансира текущия заем. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасявало изцяло, като Заемодателят следвало да му изплати остатъка от заемната сума по договор. Общите плащания на ответника към момента са в размер на 29.88 лв., а дължимата главница е в размер на 1300 лв.

Ответникът дължи и съответната уговорена по договора договорна лихва, която произлиза в размер на 335.60 лв. за периода от 26.07.2019 г. - датата на първата вноска до 04.09.2020 г. - датата на настъпване на падежа на договора, сумата от 102.60 лв. – обезщетение за забава, считано от 05.09.2020 г. – датата, следваща деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението – 26.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.03.2021 г.

Предвид гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: 1300 лв. - главница; 335.60 лева за периода от 26.07.2019 г. до 04.09.2020 г.; 102.60 лв. - лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, начислена от 05.09.2020 г.- датата, следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението 26.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателно изплащане на дължимите суми. Претендират за присъждане на направените по делото съдебни разноски, в общ размер на 350 лв., от които 50 лв. по чл. 13, т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300 лв. по чл. 25 от НЗПП. Правят искане за неприсъствено решение, в случай че ответника не се яви в о.с.з. и не представи отговор или молба. Правят възражение за прекомерно на адвокатско възнаграждение.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител, с който счита иска за допустим.

Предвид липсата на ответника не може да изрази становище, относно основателността на иска.

2

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано не изпраща представител. С нарочна молба моли съда да уважи исковите претенции. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от назначения особен представител, който поддържа изложеното в отговора на исковата молба.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно, че на 12.07.2019 г. между „Вива Кредит“ и ответника бил подписан Договор за паричен заем № 5537974, при спазени разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Ответникът кредитополучател с подписването на Договора, приел Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричен заем. Предоставена му била сума в размер на 1300 лв., като конкретния договор имал силата на разписка, за предадена, съответно получена сума. Заемателят приел задължение да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор.

Заемателят следвало да заплати сума в размер на 1635.60 лева, ведно с договорната лихва на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 81.78 лв. Също така не е спорно, че при сключването на Договора страните са посочили, че са направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор имал сила на разписка. Прихващането било по сключен предходен Договор на 23.04.2019 г. с № 5523021, в размер на 1270.12 лева.

С последващия договор № 5537974 от 12.07.2019 г. рефинансират стария договор с който е извършеното прихващане и заемателя погасява изцяло задължението останало по стария договор.

Поради неиздължаване на вноските по кредита в указаните срокове и настъпил падеж ищцовото дружество е подадено заявяление за издаване на заповед за изпъление в СРС, с оглед на което е издадена заповед за изпълнение в полза на дружеството срещу кредитополучателя – ответник по настоящия иск, както следва: сума в размер на 1300 лв. – главница по договор за кредит № 5537974 от 12.07.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.03.2021 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 335.60 лв., начислена за периода от 26.07.2019 г. – датата на първата вноска до 04.09.2020 г. – датата на настъпване на падежа на договора, мораторна лихва в 3 размер на 102.60 лв. за периода от 05.09.2020 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.03.2021 г., както и разноски в размер на 34.76 лв. – държавна такса по ч.гр.д. № 21092/2021 г. по описа на РС – София.

Не е спорно, че на 01.12.2016 г. на осн. чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01.06.2020 г. между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, вземането е било прехвърлено в ползване на ищцовото дружество, считано от 25.11.2022 г. изцяло с всички привилегии обезпечения и принадлежности.

По искане на ищцовото дружество по делото е назначена съдебноикономическа експертиза, като вещото лице е извършило анализ на предоставената счетоводна документация приложена по делото и представена от ищцовото дружество е установило, че размерът на усвоения кредит по договор № 5537974 от 12.07.2019 г. е в размер на 1300 лв. Установил е, че по кредита има извършено само едно плащане на 12.07.2019 г. в размер на 29.88 лв., което е покрило неустойката..

Вещото лице е изчислило размера на всяко едно от претендираните вземания, като след направена корекция и представяне на допълнителна експертиза в съдебно заседание заявява, че задължението възлиза в общ размер на 3235.85 лв., от които главница в размер на 1300 лв., лихва в размер на 335.60 лв., неустойка в размер на 515.22 лв., такса експресно разглеждане 817.80 лв., мораторна лихва в размер на 92.23 лв., начислена от 05.09.2020 г. до 26.03.2021 г., общи такси за събиране на просрочени вземания 175 лв.

Годишният лихвен процент е фиксиран в договора и е 40.32 %, а ГПР с всички разходи е 49.36 %.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо 4 съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Разгледан по същество същият се явява основателен и доказан, с оглед изготвеното заключението на вещото лице, което е приобщено по делото и не е оспорено се установи и доказа, че неизплатената сума по договора за потребителски кредит дължима от кредитополучателя М. Д. Б. прехвърлена от „Вива кредит“ ООД към „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД с Приложение № 1 от 01.06.2020 г. в общ размер на сумата 3235.85 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор № 5537974 от 12.07.2019 г., от които главница в размер на 1300 лв., лихва в размер на 335.60 лв., неустойка в размер на 515.22 лв., такса експресно разглеждане 817.80 лв., мораторна лихва в размер на 92.23 лв., начислена от 05.09.2020 г. до 26.03.2021 г., общи такси за събиране на просрочени вземания 175 лв.

Сумите които експерта е изчислил са по-високи от претендираните такива, но съдът е обвързан с петитума на исковата претенция, поради което и предвид забраната за присъждане на свръх петитум, то следва да присъди сумите, както обследва: сумата 1300 лева, представляваща неизпълнено задължение по Договор за стоков кредит Договор за паричен заем № 5537974 от 12.07.2019 г., и Договор за цесия от 01.12.2016 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.03.2021 година до окончателното й изплащане; сумата 355,60 лева, представляваща договорна лихва за периода от 26.07.2019 год. до 04.09.2020 година; сумата 102.60 лева, представляваща лихва за забава /мораторна лихва/, начислена от 05.09.2020 год. до 26.03.2021 год.; сумата 84.76 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 21092/2021 г. по описа на СРС, както и направените по ч.гр.д. № 21092/2021 г. по описа на Районен съд – София разноски, от които 50 лв. юрисконсултско възнаграждение и държавна такса в размер на 34.76 лв.

С оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищццовото дружество направените по делото разноски в общ размер на 1184,76 лв., от които 34,76 лв. д.т., сумата от 400 лв. за назначения особен представител и 400 лв. за вещо лице и 350 лв. юриск. възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на АГЕНЦИЯ ЗА

КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Изпълнителния директор Янислав Бориславов Янакиев, чрез процесуалния представител юриск. Т. М. П.-Д., със съдебен адрес: гр.

София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, че М. Д. Б., ЕГН ********** от гр.

С., ж.к. „Д. Г.“ бл. ., вх. ., е.., ап. ., чрез назначения особен представител адв. Б.

И. Р. от АК – Сливен, със съдебен адрес: гр. С., бул. "Ц. О." № ., както следва: сумата 1300 лева (хиляда и триста лева), представляваща неизпълнено задължение по Договор за стоков кредит Договор за паричен заем № 5537974 от 12.07.2019 г., и Договор за цесия от 01.12.2016 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 26.03.2021 година до окончателното й изплащане; сумата 355,60 лева (триста петдесет и пет лева и шестдесет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 26.07.2019 год. до 04.09.2020 година; с у м а т а 102.60 лева (сто и два лева и шестдесет стотинки), представляваща лихва за забава /мораторна лихва/, начислена от 05.09.2020 год. до 26.03.2021 год.; сумата 84.76 лева (осемдесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща разноски по ч.гр.д. № 21092/2021 г. по описа на СРС.