Решение № 139 от 25.09.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Горна Оряховица, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20234120200233 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „А.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И. Р. Г. чрез пълномощника адв. Р. И. от АК – Велико Търново, обжалва наказателно постановление № РД-05-6/17.03.2023 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция – Велико Търново (по-нататък РЗИ – Велико Търново), с което на основание чл. 218, ал. 2, предл. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за това, че е допуснало в управляван от него обект да бъде извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от същия закон. Посочва, че е нарушена процедурата за установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание.

Изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление не отговаряло на действителното фактическо положение. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

ПЪЛНОМОЩНИКЪТ на дружеството жалбоподател АДВ. Р. И. от ВТАК поддържа жалбата. Актът за установяване на административното нарушение бил предявен и връчен на дружеството чрез Е. Г., която нямала 1 представителна власт за това процесуално действие, тъй като в пълномощното, с което се легитимирала като пълномощник на дружеството, не била посочена РЗИ. В нарушение на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН препис от наказателното постановление не бил връчен на наказаното дружество. От описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление не ставало ясно с какви действия или бездействия дружеството е допуснало в обекта, управляван от него, да се наруши забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. В обстоятелствената част на наказателното постановление били индивидуализирани по време, място, авторство и обстоятелства на извършване само деянията на двете лица, които пушели тютюневи изделия при пристигането на служителите на РЗИ. С посочените белези не било индивидуализирано нарушението, за което дружеството е наказано. Дружеството било наказано като допустител на извършено нарушение, а от доказателствата не било установено управителят на дружеството да е бездействал умишлено, с което да е улеснил извършването на нарушението от третото лице. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН ДИРЕКТОР НА

РЕГИОНАЛНА ЗДРАВНА ИНСПЕКЦИЯ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, представляван от пълномощника адв. А. Д. от ВТАК, оспорва жалбата.

Поддържа, че нарушението е доказано по несъмнен начин и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното производство. Излага подробно установената от събраните доказателства фактическа обстановка. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление и да присъди в полза на РЗИ – Велико Търново направените по делото разноски.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на заповед на директора на РЗИ – Велико Търново за осъществяване на здравен контрол в обекти, чието работно време не съвпада с редовното работно време на инспекцията, на 13.01.2023 г. вечерта свидетелите 2

Й. Й. Л. и Е. Л. Г. – инспектори в отдел „Държавен здравен контрол“ при дирекция „Обществено здраве“ в РЗИ – Велико Търново, извършили проверки в няколко заведения в гр. Горна Оряховица. Служителите на РЗИ – Велико Търново извършили проверките съвместно със свидетелите П. П. М. и Й. П.

С. – полицаи в РУ – Горна Оряховица.

В 21:05 часа на 13.01.2023 г. четиримата служители на РЗИ – Велико Търново и РУ – Горна Оряховица пристигнали в заведението К., находящо се в ***, стопанисвано от дружеството жалбоподател „А.“ ООД. Залата за клиенти била с плътни стени и затворени прозорци. В нея имало 22 клиенти. На част от масите били поставени пепелници. На столовете пред бара били седнали две лица – мъж и жена, които пушели цигари. Върху плота на бара до тези две лица имало кутии с цигари и пепелници. Проверяващите поискали от двете лица на бара да представят личните си карти и да им покажат кутиите с цигари, от които пушат. Лицата изпълнили разпореждането. Така проверяващите установили, че Б. Д. Н. пуши цигара от кутия цигари с марка S***, а Д. Г. Г. пуши цигара от кутия с марка D***. При проведения разговор с двете лица и с бармана, който работел зад бара, било установено, че Б. Д. Н. е сервитьор в заведението и че в момента на проверката е на смяна.

По искане на проверяващите Н. набрала на своя мобилен телефон номера на управителката на заведението Е. Г.. Свидетелката Е. Л. Г. разговаряла с Г. и й съобщила какво нарушение са установили. Г. обяснила, че е в С. и че в момента не може да се яви в заведението.

За установените в хода на проверката факти и обстоятелства бил изготвен протокол, подписан от инспекторите от РЗИ – Велико Търново и от полицаите от РУ – Горна Оряховица. Към протокола бил приложен фискален бон за извършена покупка в заведението, в който били посочени фирмата, седалището, адресът на управление и ЕИК на дружеството жалбоподател и наименованието и адресът на проверения обект.

С покана изх. № 25-33/10.02.2023 г. на РЗИ – Велико Търново, доставена на 16.02.2023 г. на адреса на управление на дружеството жалбоподател с препоръчано писмо с обратна разписка, управителят на дружеството И. Р. Г. бил поканен да се яви в сградата на инспекцията в тридневен срок от получаване на поканата за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и за посочване на възражения по повод 3 описаните в поканата констатации от проверката.

На 17.02.2023 г. в сградата на РЗИ – Велико Търново се явила Е. И. Г., която се легитимирала като пълномощник на дружеството с пълномощно с нотариална заверка на подписа, издадено от управителя И. Р. Г.. В присъствието на пълномощника Г. и на свидетелите Е. Л. Г. и Л. Й. Б. свидетелката Й. Й. Л. съставила против дружеството жалбоподател акт за установяване на административно нарушение № АН-01-1/17.02.2023 г. за това, че на 13.01.2023 г. в 21:05 часа в стопанисваното от дружеството заведение К. на посочения по-горе адрес, представляващо по смисъла на закона закрито обществено място, лицата Б. Д. Н. и Д. Г. Г. пушели тютюневи цигари от посочените марки, с което дружеството допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, регламентираща забрана за тютюнопушене в закрити обществени места.

Пълномощникът Е. И. Г. подписала предявения й акт, вписала, че ще бъдат подадени възражения, и получила срещу разписка препис от акта.

На 17.03.2023 г., след като разгледала преписката, образувана по съставения от свидетелката Й. Й. Л. акт за установяване на административно нарушение, директорът на РЗИ – Велико Търново издала обжалваното наказателно постановление № РД-05-6/17.03.2023 г., с което на основание чл.

218, ал. 2, предл. 3 от ЗЗ наложила на дружеството жалбоподател административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за това, че е допуснало в управляван от него обект да бъде извършено нарушение по чл. 56, ал. 1 от същия закон.

Екземпляр от наказателното постановление бил връчен на наказаното дружество с препоръчано писмо с обратна разписка, доставено на адреса на управление на дружеството на 04.04.2023 г. На 12.04.2023 г. жалбата на дружеството против наказателното постановление била заведена в РЗИ – Велико Търново.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Й. Й.

Л., Е. Л. Г., Л. Й. Б., П. П. М. и Й. П. С. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените открити съдебни заседания.

Въз основа на така установените факти по дело съдът достига до следните правни изводи:

4

Жалбата е подадена пред компетентен съд чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното постановление, и е подписана от пълномощник с надлежно учредена представителна власт (пълномощното на л. 7), поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при образуването и в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (чл. 231, ал. 2 от ЗЗ и длъжностната характеристика за длъжността инспектор в отдел „Държавен здравен контрол“, заемана от актосъставителя Й. Й. Л. – л. 20 – 24) преди изтичане на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН в присъствието на надлежно упълномощен пълномощник на наказаното дружество, на когото е връчен препис от акта и му е била осигурена възможност да впише писмени възражения под текста на съставения акт. На дружеството е била осигурена възможност да представи допълнителни писмени възражения против констатациите в акта в указания в закона срок.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (чл. 231, ал. 2 от ЗЗ и трудовия договор на д-р Е. Н. Н. на л. 19) преди изтичането на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Към момента на настоящото произнасяне не са изтекли и сроковете на обикновената и на абсолютната давност за административнонаказателно преследване, регламентирани съответно в чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК и в чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

С приложеното към преписката пълномощно управителят на дружеството жалбоподател И. Р. Г. е упълномощил пълномощника Е. И. Г. с права да представлява дружеството „пред всички […] държавни органи, […] ХЕИ, […] РИОКОЗ, […] с право да подписва актове за нарушения […] наказателни постановления […]“. Сама по себе си клаузата в пълномощното пълномощникът да представлява дружеството пред всички държавни органи с право да подписва актове за нарушения и наказателни 5 постановления е напълно достатъчна, за да се приеме, че Е. И. Г. е имала необходимата представителна власт да представлява дружеството в стадия по съставяне на акта за установяване на административно нарушение на процесното административнонаказателно производство. А допълнителното посочване в текста на пълномощното на съкращенията ХЕИ и РИОКОЗ, отговарящи на наименованията на регионалните здравни инспекции по действащи в предходни периоди редакции на Закона за здравето, изключва каквото и да е съмнение относно наличието на такова правомощие в представителната власт на пълномощника Г.. Ето защо е неоснователен доводът, че Е. И. Г. не е имала представителна власт да представлява дружеството при съставянето и предявяването на акта за установяване на административно нарушение и връчване на препис от акта.

Видно от известието за доставяне на л. 18, препис от обжалваното наказателно постановление е доставен на вписания адрес на управление на наказаното дружество с препоръчана пощенска пратка с известие за доставяне. Пратката е получена срещу подпис от служител с посочени в известието за доставяне три имена. При така установените факти не може да се приеме, че е нарушен редът за връчване на препис от наказателното постановление на наказаното лице. Следва да се има предвид също така, че въпросът за спазване на реда за връчване на препис от наказателното постановление няма пряко отношение към законосъобразността на самото наказателно постановление, тъй като действията по връчване на постановлението следват по време неговото издаване. От редовността на връчването на преписа от постановлението зависи само преценката дали жалбата срещу постановлението е подадена в законния срок. В процесния случай няма спор, че жалбата е подадена преди изтичане на законоустановения срок за обжалване. Поради това оплакването за нарушаване на реда за връчване на препис от постановлението е без значение не само за въпросите по съществото на спора относно законосъобразността на постановлението, но и по въпроса за допустимостта на жалбата срещу постановлението.