Решение № 40 от 29.04.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Раднево, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100912 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Р. В. Х. чрез адв. Д. Г.

– АК ******, с която срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД се предявяват обективно и субективно съединение установителни искове с правно основание: чл. 124, ал.1 ГПК вр.с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 19, ал. 4 вр. ал. 5 ЗПК, чл. 22, ал. 1 ЗПК за обявяване на недействителност на договор за кредит №**********/11.10.2025 г.; чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 ЗЗП за прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2025 г.

Ищецът твърди, че на 11.10.2025 г. между нея, в качеството й на „Кредитополучател“ от една страна и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437 в качеството му на „кредитор“ бил сключен Договор за потребителски кредит №********** по силата, на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя сума в размер 5,000.00 лв., при условия: - лихвен процент – 28.04%, - годишен процент на разходите (ГПР)- 32.53% - срок на погасяване – 24 месеца - обща сума за връщане – 6,630.83 лв. Ищцата твърди, че за да бъде отпуснат кредита, е трябвало да предостави обезпечение, съгласно пар.

17 от Общите условия. Твърди, че едновременно със сключването на договора за заем бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора дружество - „Ай тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, за което дължала допълнително възнаграждение в размер на 4,419.32 лв. и в действителност за използването на заем от 5,000.00 лв. трябвало да върне не описаните по договор 6,630.83 лв., а значително по-висока сума – 11,050.15 лв.

Доколкото възнаграждението за поръчителя не било включено в ГПР по 1 договора за кредит, счита, че процесния договор за кредит е недействителен поради неточно посочено ГПР, а договорът за поръчителство – нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Счита, че в процесния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство е пряко свързано с договора за паричен заем и представлява разход по него, тъй като икономическата тежест се понася от потребителя, който го заплаща наред с другите парични задължение по договора за потребителски кредит. В случая сумата, определена за възнаграждение за предоставената от дъщерното дружество гаранция била в размер 4,419.32 лева, разсрочена на 24 вноски, дължими заедно с погасителните вноски за главница и лихва по договора за заем и с кумулирането на възнаграждението към вноските по погасителния план още от самото начало посоченият размер на разходите по кредита за потребителя – ГПР, нараствал значително с размера на възнаграждението от договора за предоставяне на гаранция.

Счита, че договорът за предоставяне на поръчителство, сключен с ответното дружество е нищожен като противоречащ на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като с него се нарушавал принципът на добросъветност, справедливост и еквиталентността на престациите. На първо място посочва, че, възнаграждението в общ размер от 4,419.32 лв. се дължало без насрещна престация. На следващо място, отбелязва и взаимната свързаност на Договора за предоставяне на поръчителство и Договора за заем, който бил и основанието за сключването на договора за поръчителство.

Поради изложеното иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на процесните договори.

Претендира адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт И., в който взема становище за неоснователност на исковете. Не оспорва сключването на процесния договор за кредит с №**********/11.10.2025г., с който на ищеца била отпусната сумата от 5000 лв. Твърди, че главницата била усвоена от нея и се била задължила да върне общо сума с възнаграждение в размер на 6630,83 лв. на 24 месечни вноски при уговорени ГПР в размер на 32,53 % и ГЛП в размер на 28,04%. Твърди, че към дата на подаване на настоящия отговор на исковата молба, е налице непогасено вземане на „Кредисимо“ ЕАД, произтичащо от Договор за потребителски кредит №**********/11.10.2025г., с оглед което е налице правен интерес от предявяване на насрещен иск на основание чл.211, ГПК.

Развива съображение за липса на нищожност на договора за кредит на претендираните от ищеца основания. Твърди, че видно от Приложение №1 2 към процесния договор, по ясен и недвусмислен начин са посочени ГПР (т.8) и общата дължима сума (т.9), както и е упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. Счита, че възнаграждението за поръчител не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулиран като разход по кредита, съгласно § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, като по тези съображение не е включен като разход по кредита. Не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК.

Твърди, че договора за поръчителство бил договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. Твърди, че евентуална нищожност на клаузата за поръчителство или на договора за поръчителство не се отразяват на действителността на договора за кредит като цяло. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, действащо чрез юрисконсулт И., предявява срещу ищеца Р. В. Х. насрещен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на "Кредисимо" ЕАД сумата от 5000 лева главница, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по Договор за потребителски кредит №**********1/11.10.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. Твърди, че за погасяване на задълженията си по договора кредитополучателят не е извършвал никакви плащания.

С оглед изложеното моли съдът да осъди ответника по насрещния иск , в случай че уважи предявения иск за нищожност на Договор за потребителски кредит №**********/11.10.2025г., да постанови решение, с което да осъди Р.

В. Х., да заплати на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, сумата от 5000 лева, представляваща чистата стойност на кредита /главница/ по процесния Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск, действаща чрез адв. Г., ЛАК, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения насрещен иск за сумата от 5000 лв. Посочва, че не оспорва сумите за главница.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

С протоколно определение от 25.03.202 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищецът е сключил с ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит №**********/11.10.2025г., с който ответникът се задължил да му преведе парични средства под формата на потребителски кредит, в размер на 5000 лв., който следвало да се върне на 24 месечни погасителни вноски по погасителен план при уговорени ГПР в размер на 32,53 % и ГЛП в размер на 28,04 %; че на 11.10.2025 г. е сключен договор за поръчителство с втория ответник „Ай тръст“ ЕООД като обезпечение по договора за кредит, както и че по договора за кредит е начислявано възнаграждение в размер на 4419,32лв лв. за предоставяне на поръчителство, погасяването на което е разсрочено на 24 месечни вноски съгласно погасителен план, както и обстоятелството, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва:

По исковете с правно основание чл.26, ал. 1, предл. първо ЗЗД на фона на отделените безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, ищецът следва да докаже твърденията си за нищожност/недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство на сочените основания.

Ответниците „Кредисимо“ ЕАД и Ай Тръст ЕООД следва да докажат насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит и договора за поръчителство, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

Ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 23 ЗПК, следва да докаже по делото при пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: сключването на договор за кредит със соченото съдържание, реално предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя съгласно условията на договора.

Ответникът по насрещния иск, следва да докаже по делото, че е върнал получената сума, представляваща главница по договора за кредит .

По делото е приети като писмени доказателства договор за потребителски кредит №**********/11.10.2021 г. и Приложение № 1 към него и общите условия за предоставяне на кредити на ответника „Кредисимо“ ЕАД , както и договора за поръчителство от 11.10.2025 г. и Приложение № 1 към него.

По делото не се спори, че на 11.10.2025 г. между Р. В. Х., в качеството й 4 на кредитополучател и „КРЕДИСИМО“ ЕАД, в качеството му на кредитодател, бил сключен договор за потребителски кредит

№**********/11.10.2025 г., с който на ищеца била предоставена сумата в размер на 5000 лева при уговорени ГПР в размер на 32,53 % и ГЛП в размер на 28,04 % - общо дължима сума по кредита в размер 6630,83 лв., която следвало да върне на 24 месечни вноски.

Не се спори, а се установява и от представените по делото договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2025 г., ведно с Приложение № 1 към него, че между ищеца по делото и втория ответник "АЙ ТРЪСТ" ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 4419,32 лева, платимо на месечни вноски с месечната вноска по договора за кредит съгласно погасителен план.

Сключеният между страните договор за кредит намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесния договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.