Решение № 26 от 04.02.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Попово, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20243520100528 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.245 във вр. с чл.128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът – С. Г. С. от гр. Полски Тръмбеш, обл. Велико Търново, твърди в исковата си молба, че работел в ответното дружество по силата на трудов договор № 14/ 01.06.2022г., с който бил назначен на длъжност „оператор пещи за изпичане на тухли и кер“, с месечно трудово възнаграждение в размер на 1550лв., и допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1.00% за всяка година придобит трудов стаж, платими до 30-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасяли.

Трудовите им правоотношения датирали от 2018г., при поредица от назначения и прекратяване на трудовите договори.

Ищецът твърди, че през цялото време на трудовите им правоотношения ответникът забавял с месеци трудовото възнаграждение, давал го на части на ръка, без да се подписва на ведомост. В трудовите договори и допълнителните трудови споразумения се договарял 1% допълнително трудово възнаграждение за една година стаж, но никога не се упоменавал точния му размер, както и промяната му при навършване на година трудов стаж допълнително. От друга страна това допълнително трудово възнаграждение никога не било изплащано. При прекратяване на трудовото правоотношение никога не било изплащано и обезщетение за неизползван годишен платен отпуск.

Всичко това довело до прекратяване на трудовите им правоотношения, със заповед № 6/31.05.2024 г., когато бил освободен от длъжност на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ.

До момента на освобождаването му работодателят му дължал неизплатени седем работни заплати - от месец ноември 2023 г. до месец май 2024 г. включително, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск 8 дни за 2024 г., неизползван платен годишен отпуск 20 дни за 2023 година и неизползвани 18 дни платен годишен отпуск за 2021 г. Същите не били изплатени към момента на депозиране на исковата молба.

1

Твърди още, че след получаване на извлечение от ЦКБ „Сила”, установил, че не били внасяни във фонда и вноските по ДЗПО.

Във връзка с изложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 15496.35лв., от които: 10850.00лв. за неизплатени трудови възнаграждение, за периода от м.ноември 2023г. до м.май 2024г.; 663.14лв.-лихва за забава върху неизплатените възнаграждения, изрично посочени като размер и период в допълнителна молба; 580.00лв.обезщетение за неползван отпуск за 2024г., в размер на 8 дни; 15.11лв.-лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за неползван отпуск за 2024г.; 1490.00лв. - обезщетение за неползван отпуск за 2023г., в размер на 20 дни; 125.57лв. лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за неползван отпуск за 2023г.; 1341.00лв. - обезщетение за неползван отпуск за 2021г., в размер на 18 дни и 431.53лв. лихва за забава върху неизплатеното обезщетение за неползван отпуск за 2021г. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание исковете се поддържат лично и чрез упълномощен представителадв. М. И. И.- С. от АК- В.Търново.

Въпреки изявлението на процесуалния представител, че иска от съда да уважи предявения иск до размера на представеното заключение на вещото лице, то не се направи изменение на исковете, по реда на чл.214 от ГПК, поради което съдът ги разгледа, така както са предявени.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника „Родна индустрия- 91“ ЕООД, представлявано от В.А.В.- управител. В отговорът на исковата молба не се оспорва, че ответното дружество е било в трудови правоотношения със С. Г. С. от 09.05.2018г. Същият бил представен като дългогодишен специалист в керамичният бранш, работил като оперативен ръководител в редица керамични предприятия в региона. Договорът му бил за длъжността „Началник цех", и винаги е бил такъв до 01.06.2024г.

Твърди, че поредицата от преназначения ставало по искане на ищеца, тъй като му бил нужен стаж за пенсиониране, при условията на втора категория труд. Така от 01.12.2020г. до 14.04.2021г. бил преназначен на длъжност „търговски представител", тьй като производството на предприятието било спряло производство, а всички останали оператори на пещи били придобили необходимият тригодишен стаж, за да получават обезщетение за безработица от НОИ. След възобновяване на производството през 2021г., отново бил преназначен като оператор пещ, докато направил необходимия стаж, за да получава обезщетение за безработица от НОИ. После бил освободен със заповед на 30.11.2021г. На 01.06.2022г. отново бил назначен за оператор пещи до месец май 2024г., когато освободили целия личен състав на предприятието, поради изпадането на дружеството в неплатежоспособност. Твърди обаче, че С. Г. С. винаги бил изпълнявал длъжността на „началник цех“, и носел пряката отговорност за цялото производство.

Ответникът твърди още, че на 30.10.2023г. прекратили производството и всеки, който имал стаж за борса бил освободен. Ищецът не искал да бъде освобождаван, заради пенсията му. Разбрали се да се водя на работа, за да му тече стажът, а имал и отпуски. Последният му работен ден бил на 18.11.2023г. а първият на 05.03.2024г.

В този смисъл оспорва искът за месеците ноември, декември, януари и февруари, когато ищеца не бил на работа, или в последствие не си бил пуснал отпуски. До месец ноември включително му били изплатени всички отработени от него дни. Като началник цех, ищецът водел присъствената форма, където за януари 2023г. собственоръчно отбелязал, че бил в отпуск, а през февруари, че не е бил на работа десет дена. Ноември бил на работа само тринадесет дни. Освен това ищецът не депозирал молби за прехвърляне на отпуската си за другата година.

Твърди се още, че нa 01.04.2022г., ищецът взел един камион с тухли - 3960 броя, 2 които се разбрали да бъдат оправени в последствие от негови вземания. През 2024г. вземал аванси както следва: м.март 2024г. - 600 лв.; м.април 2024г.- 500 лв.; м.май 2024г. -1000 лв., или общо 2100 лв. Взетите от него тухли били на стойност 3168 лв. Или общо сумата ставала 5268 лв.

Ответното дружество признава претенциите на ищеца за: м.декември - 1550 лв.; м.януари - 1550 лв. и м.февруари - 1550 лв., когато не бил на работа, за използван от него отпуск, за който той не си е пуснал молба, въпреки, че нямал молба за прехвърляне на платените годишни отпуски, и работните дни в тези месеци надвишали претенциите му за отпуск от общо 46 дни.

Признава, че дължи и за м.декември, м.януари, м.февруари, м.март, м.април, м.май, за всеки месец по 1550 лв., или общо 9300 лв.

След приспадане на сумата на авансите и остойностените тухли в размер на 5268лв., ответника счита, че дължи на ищеца сумата от 4032 лв.

Редовно призован, за с.з. се явява управителят на дружеството, който поддържа депозирания отговор по исковата молба.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, а и от приложените трудови договори, допълнителни споразумения и заповеди за прекратяване на ТПО се установява, че ищеца периодично от 2018г. полагал труд в ответното дружество, което било прекратявано и отново бил назначаван и освобождаван. Последно същия постъпил на работа на 02.06.2022г., съгласно Трудов договор №14/01.06.2022г., като „оператор пещи за изпичане на тухли и кер“, което правоотношение бил прекратено със Заповед №6/31.05.2024г., на осн.чл.325, ал.1, т.4 от КТ Видно от приложения трудов договор, страните договорили работно време от 8 часа, при трудово възнаграждение – 1550.00лв., с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 1% за всяка година трудов стаж при настоящия работодател/за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа.

Уговорено било още възнаграждението да се изплаща ежемесечно до 30-то число на следващия месец. Освен това страните са уговорили основен платен годишен отпуск в размер на 20 дни, и срок на предизвестие при прекратяване на трудовия договор за двете страни, който е 3 месеца.

В Заповед №6/31.05.2024г. е посочено, че на работника следва да се изплатят следните обезщетения: съгл. чл.224 КТ- за неизползван платен годишен отпуск 8 дни.

По делото е приложен лист (от тетрадка), в който срещу подпис ищецът е удостоверил, че за м.01., м.04.м.06., м.08, м10, м.11, м.12.2023г. както и за м.03. и м.05.2024г. е получавал авансови суми и доплащане. В с.з. така описаните суми в листа не се оспорват от ищеца и неговия представител.

По делото са представени и експедиционна бележка №29/01.04.2022г., пътен лист, и протокол от 11.11.2024г., съгласно които на ищеца са предоставени 3960бр.тухли.

Предоставянето и получаването на тези тухли не се оспорва от ищеца, но заявява, че с тях са покрити по стари задължения на дружеството към него, и по конкретно 18 дни неизплатен отпуск за 2021г.

С оглед установяване на всички факти и обстоятелства по делото, бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В заключението си в.л. посочва, че трудовите възнаграждения на ищеца за визираните в исковата молба м.11 и м.12 за 2023г. и за м.01,м.02.,м.03., м.04 и м.05 за 2024г. били начислени, но не са напълно изплатени.

Брутното възнаграждение на ищеца възлизало в размер на 2108.00лв., включващо основна заплата в размер на 1550.00лв. и 36% клас-в размер на 558.00лв. Допълнително за 3 м.05.2024г. на ищеца били начислено и обезщетение за 8 дни неизползван отпуск в размер на 887.58лв. Начислените за този период суми били в размер на 15643.58лв., като нетната сума, след удръжките възлизала в размер на 12249.14лв.

При направената насрещна проверка в.л. е установило, че ищеца периодично е получавал в брой авансови суми за периода, като общата получена сума от него била в размер на 7000.00лв. Вещото лице е установило, че ищеца е получил и тухли, на стойност от 3168.00лв., които не били заплатени от него. След приспадане на тези суми вещото лице посочва, че ищецът е получил сумата от 10168.00лв., и остатъка от неизплатените му трудови възнаграждения е в размер на 2081.14лв.

Вещото лице е посочило и брутното трудово възнаграждение на ищецът за месеца предхождащ месеца на прекратяване на ТПО, във връзка с претендираните обезщетения, което е в размер на 2108.00лв., и нетното – в размер на 1635.76лв.

По отношение на полагаемия годишен отпуск на ищеца, вещото лице посочва, че ищецът има 28 дни полагаем отпуск, който не бил използвал до прекратяване на трудовото правоотношение- 23 дни за 2023г. и 8 дни за 20224г., като последното било включено във ведомостта за заплати за м.05.2024г. За 20 дни обезщетението в брутен размер възлизало на 1916.36лв. и нетен в размер на 1487.05лв., при дневна ставка от 74.35 лв.

Във връзка с претенидираната от ищеца лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения и обезщетение за неползван отпуск, в.л. е изчислило същата, като за трудовите възнаграждения тя била в размер на 136.59лв., за периода от 01.06.2024г. до 20.11.2024г. , а за обезщетението за неползван отпуск била в размер на 97.60лв., за същия период

Заключението на вещото лице бе прието и приложено по делото, като съдът прие, че същото е обективно, безпристрастно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По отношение на иска по чл.245 във вр. с чл.128, т.2 от КТ

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение, е основателен и доказан и като такъв, следва да бъде уважен отчасти.

Безспорно между страните е било налице трудово правоотношение, прекратено със заповед на работодателя, неоспорена от ищeца. Съгласно чл.242 от КТ положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Разпоредбата на чл.128 КТ регламентира основното задължение на работодателя по трудово правоотношение да заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение, а чл.245 от КТ гарантира изплащането му.

Разпечатката съдържа 43 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55e707a8-ec5c-4ae7-b317-d716552907bd