Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 342 от 25.01.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 2/2024
Вид
Определение № 342
Подписан
25.01.2024
В сила
25.01.2024
Състав
Жива Декова, Филип Владимиров, Александър Цонев

Цитирани разпоредби

  • чл. 104 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 105 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 342 гр. София, 25.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Частно касационно гражданско дело № 20248003100002 по описа за 2024 година

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 121 ГПК

Образувано е по частна касационна жалба на Г. В. К. чрез адв. П. – назначен на страната служебен адвокат срещу определение № 1610/20.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1589/2023 г. на Апелативен съд – София, 12 – ти граждански състав.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт и се иска същият да бъде отменен, а делото – разгледано от сезирания Софийски градски съд.

Частната касационна жалба е допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол акт на въззивен съд.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на обжалване е горното определение на въззивен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. К. против определение № 5373 от 28.04.2023 г. по гр. д. № 4899/2023 г. на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на основание чл. 118, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ на Окръжен съд – София.

Второинстанционният съд е постановил обжалвания правен резултат като е установил, че ответник по исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на 9 млн. лв., претендирано от жалбоподателя К. е Софийски градски съд, който е бил сезиран с разглеждане и разрешаване на този спор. Приел, че в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ е регламентирана специална местна подсъдност на исковете за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, измежду които са и исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, възлагаща ги в компетентността на съда по мястото на непозволеното увреждане или по настоящия адрес на увредения. Изтъкнал е, че тези искове 1 по специалния закон се предявяват пред местно компетентия съд по правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ, при съобразяване с общите норми за родова подсъдност – чл. 103 и чл. 104 ГПК, доколкото в ЗОДОВ няма специална норма за родово компетентния съд. Ако сезираният от ищеца съд е същевременно и ответник по исковете, тогава приложение следва да намери нормата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, препятстваща разглеждането и решаването на делото от състав на съда, който има качеството на страна в исковия процес, и постановяваща изпращането му на най-близкия родово компетентен районен или окръжен съд, който ще разгледа и реши спора като първа инстанция. Когато такъв иск е предявен след влизане в сила на изменението и допълнението на ЗОДОВ (обн. ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.) съответния съд – ответник по иска по чл. 2 ЗОДОВ, е длъжен да изпрати делото на най – близкия функционално компетентен равен по степен съд. Направено е съждение, че прекратявайки делото пред себе си и изпращайки го по подсъдност на Окръжен съд – София, градският съд, който е и ответник по предявения от Г. К. иск, е процедирал законосъобразно – в съответствие с правилото на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличие на основание по чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК без обаче да поставя конкретен правен въпрос с твърдението, че той е „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“. Позовава се и на очевидна неправилност на въззивния съдебен акт.

Касационен контрол не може да се допусне.

Селектирането на частните касационни жалби срещу определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу преграждащи по – нататъшното развитие на делото съдебни актове се извършва при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК или вън от тях – по чл. 280, ал. 2 ГПК. В първия случай достъпът до касация се свързва с поставянето на релевантен правен въпрос – т. е. обуславящ изхода на делото въпрос, който е включен в предмета на спора и е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд – така разясненията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С посочването от касатора на правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, се определят рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той не може да изведе този въпрос и от обстоятелствената част на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.

В случая питане с обуславящо значение за изхода на спора във връзка с подсъдността на делото не е повдигнато (няма формулиран конкретен правен въпрос). Непосочването на общото основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) за достъп до касация е достатъчно само по себе си, за да се откаже селектиране на частната касационна жалба.

Касационен контрол не може да се допусне и при предпоставките на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното определение. За да е очевидно 2 неправилно по смисъла на разглежданата разпоредба въззивното решение/определение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, която е резултат от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърдението на касатора, че въззивното определение е „очевидно неправилно” не е обосновано с посочени особено тежки негови пороци, насочващи към очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – изразеното становище за определяне на подсъдността на делото по реда на чл. 105 ГПК не удовлетворява изискването за мотивираност наличието на предпоставките от това основание. В рамките на правомощията за селекция на касационните жалби съставът на ВКС не намира атакуваното определение да страда от пороци, покриващи съдържанието на понятието за очевидна неправилност, съобразно посочената по - горе негова дефинитивност.

В задължение на жалбоподателя е да обоснове наличието на това специално селективно основание, доколкото съдът не го прилага служебно.

В обобщение, не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал.

2, предл. 3 ГПК, поради което искането за достъп до касация не може да се удовлетвори.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, III г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1610/20.06.2023 г. по ч. гр. д. № 1589/2023 г. на Апелативен съд – София, 12-ти граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3