Решение № 29 от 03.02.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е № гр. Стара Загора,

03.02.2021г

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОЙКА ТАБАКОВА при секретар Николина Николова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия

БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 739 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „РИС“ ЕООД

ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Св.Княз Борис“ № 17, ап.4 против Заповед за налагане на ПАМ № ФК-579-0075362/ 06.10.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект – склад за дървен материал, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Калояновско шосе“, местност Герена, стопанисван от дружеството и забрана за достъпа до него за срок от 14дни., на основание чл.

186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради постановяването й при несъобразяване с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с принципа за съразмерност. Твърди се, че липсва реално извършено нарушение на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, тъй като не е извършена контролна покупка, за която да не е издадена фискална касова бележка. Оспорва се наличието на касова разлика между наличните парични средства и маркираните във фискалното устройство. Относно продължителността на ПАМ са изложени оплаквания за липса на конкретни мотиви съобразно обстоятелствата по случая. Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските в производството.

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на оплакването за липса на мотиви относно наличие на предпоставките за налагане на ПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

На

25.09.2020г. служители на ЦУ на НАП в 12:30ч са извършили проверка на търговски обект – склад за дървен материал, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Калояновско шосе“, местност Герена, стопанисван от жалбоподателя. При извършване на контролна покупка на 4 броя дъски на обща стойност 34лв, платена в брой на лицето Р.П.Р.– продавач от проверяващия В.Б.преди легитимацията й, не е издаден фискален касов бон от работещото в обекта ФУ модел DAYSY

COMPACT M, с ИН на ФУ DY452556 и ИН на ФП

36610592, нито от кочан с ръчни касови бележки. Издадена е стокова разписка без вписани данни за получател за дъски на стойност 34лв. При проверката е установено още наличието на положителна разлика между фактическата касова наличност и тази отчетена от монтираното в обекта фискално устройство в размер на 916.93 лв. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0075362 от 25.09.2020г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С оглед тези обстоятелства на „РИС“ ЕООД е съставен АУАН № F573785 от 06.10.2020г за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, а на Р.П.Р.- АУАН № F573786 от 06.10.2020г за нарушение на чл.185, ал.3 от ЗДДС.

С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-579-0075362/ 06.10.2020г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект - склад за дървен материал, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Калояновско шосе“, местност Герена, стопанисван от „РИС“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му складове до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на представляващата „РИС“ ЕООД Р.Р.на 19.10.2020г. На 02.11.2020г е депозирана жалба от дружеството до Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, а жалбата до съда е подадена на 30.11.2020г в ТД на НАП Пловдив-офис Стара Загора.

По делото са приети като писмени доказателства извън административната преписка фактура №17737/30.09.2020г. и фискален бон от 30.09.2020г. за планка основа 100мм на стойност 138.96лв с издател „АНИРА“ ЕООД гр.Пловдив и фактура от 30.09.2020г. и фискален бон от 30.09.2020г за игл.летви и ламперия на стойност 756лв с издател „ИВГАРИ-52“ ЕООД гр.Ракитово. Получател на стоките по двете фактури е жалбоподателят.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустимо като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.3 във връзка с ал.1 и чл.97, ал.5 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателства Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС /л. 14 от делото/.

Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в рамките на предоставените му правомощия.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетени посредством издадена фискална бележка търговски продажби. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените.

Заповедта съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.

25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

От доказателствата по делото се установява, че при извършената проверка на 25.09.2020г. на търговски обект – склад за дървен материал, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Калояновско шосе“, местност Герена, стопанисван от „РИС“ ЕООД, е констатирана реализирана продажба без издаване на касова бележка предвид извършената контролна покупка без издаден фискален касов бон. Видно от изложеното в жалбата, не се оспорва фактът, че в деня на проверката в търговския обект е оставена сумата от 34лв.

За същата сума е посочено в съставената стокова разписка, че е платена. Напълно голословно е твърдението на жалбоподателя, че тази сума представлява депозит, респективно за нея не се дължи издаване на фискален бон. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, включително и относно характера на извършената стопанска операция – продажба или депозит. Протоколът е съставен в присъствието на Румяна Рашкова – управител на дружеството, която е присъствала по време на проверката и го е подписала без заявени резерви и възражения. В съдебната фаза не са ангажирани никакви доказателства за опровергаване на констатациите по протокола и установяване на недовършена продажба чрез заделяне/запазване на стока. Дори да се приеме за достоверно това твърдение на търговеца, то не го освобождава от задължението да издаде фискална касова бележка предвид направеното пълно плащане на цената на стоките, още повече, че договорът за продажба е консенсуален. Затова съдът приема за безспорно установено, че в случая се касае за извършена продажба, която не е отчетена по надлежния ред.