Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2198 от 02.04.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4227/2025
Вид
Решение № 2198
Подписан
02.04.2026
Състав
Любомир Василев, Мария Валентинова Атанасова, Димитър Куртев Демирев

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2198 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир В.ев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. А.а при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир В.ев Въззивно гражданско дело № 20251100504227 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4227/2025 г по описа на СГС е образувано :

-по въззивни жалби на Ва. К. А. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №20055274 от 29.08.2022 г на СРС , 87 състав по гр.д.№57745/10 г , допълнено с решение №20121030 от 20.04.2024 г и поправено с решение №20136307 от 10.02.2025 г по същото дело в частта , с която въззивникът е е осъден да заплати на основание чл.31 ал.2 ЗС на Д. К. В. ЕГН ********** и В. Й. В. ЕГН ********** сумата от 7218,22 лева обезщетение за лишаване от ползване за периода 03.10.2012 г - 02.02.2015 г на съсобствена жилишната сграда от два етажа , сутерен и таван , заедно с УПИ IV-91, кв. 18, кв. **** /част от имот с идентификатор №***/, с адрес гр.**** ; е осъден да заплати на основание чл.30 ал.3 ЗС на Д. К. В. ЕГН ********** и В. Й. В. ЕГН ********** сумата от 107,51 лева платени данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци на Столична община, район „Банкя“, за делбените имоти за периода 01.01.2009 г – 31.12.2014 г , съразмерно на притежаваната от А. 1/6 идеална част ; е осъден да заплати на Д. К. В. ЕГН ********** и В. Й. В. ЕГН ********** сумата от 51 633,33 лева за уравнение на дяловете , ведно със законната лихва считано от датата на влизане на решението в сила.

1 е отхвърлена претенцията на въззивника в частта , да се осъдят Д. К. В. ЕГН ********** и В. Й. В. ЕГН ********** да му заплатят на основание чл.60 ал.1 ЗЗД сумата от 12 164,62 лева обща стойност на полезни и необходими разноски. и по насрещна въззивна жалба на Д. К. В. ЕГН ********** и В. Й. В. ЕГН ********** срещу посоченото решение на СРС , но в частта , в която са отхвърлени исковете им да се осъди В. К. А. ЕГН ********** от гр.София да им заплати на основание чл.30 ал.3 ЗС сумата от 270,12 лева суми за ел.енергия периода м.08.2011 г. - м.10.2014г и суми за вода за периода от м.09.2011 г. -м.05.2012 г ; както и в частта , за присъдени им само 51 633,33 лева за парично уравнение на дяловете .

Въззивникът Ва. К. А. излага доводи за неправилност на решението на СРС /в обжалваната от него част/ . Неправилно е уважен срещу А. иск по чл.31 ал.2 ЗС , защото Л.А. си е запазила правото на ползване върху 4/6 идеални части от имота , както и живее в имота .

Ищците В.и са носители на гола собственост и иска по чл.31 ал.2 ЗС целят неоснователно обогатяване . Ищците са заплатили собствените си задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци и няма основание да им се възстановяват суми . Не са обсъдени в цялост свидетелските показания за извършените подобрения . Свидетелката А. е пристрастен свидетел и има предпочитания към дъщеря си Д. В. . А. се е грижел за имота и е извършил в него подобрения . Имотът не е бил поддържан след като А. напуснал имота след завеждане на исковата молба , а ищците въобще не се грижели за имота . Не става ясно как е изчислена сумата за уравнение на дяловете като дворното място е неделимо и всяка от страните запазва своите идеални части т.е.уравнението на дяловете трябва да е 29 600 лева .

Въззивниците Д. К. В. и В. Й. В. излагат доводи за неправилност на решенията на СРС /в обжалваната от тях част/ . Ответникът не е възразил , че представените квитанции за платена ел.енергия и вода са за процесния имот . Присъдената сума за уравнение е занижена , защото е изчислена според СТЕ изготвена преди 10 години , а цените на недвижимите имоти са се повишили значително . Наложително е да се допусне нова СТЕ .

Д. К. В. и В. Й. В. са подали писмен отговор , в които оспорват въззивните жалби на В. А..

Ответникът е пречил на ползването на имота като го е заключил първия етаж и две стаи от втория етаж т.е.правилно е уважен иска по чл.31 ал.2 ЗС. До А. е била изпратена нотариална покана , но същия не е осигурил достъп на съсобствениците си до имота .

Данъкът върху недвимите имоти и ТБО са били заплатени за целия имот и А. дължи 1/6 идеална част от тях . А. не е извършил подобрения и не се е грижил за имота , а това са направили В.и като са закупили 20 керемиди и са ремонтирали покрива . Не е вярно , че А. е изградил ограда и мазе , а те са построени от бащата на съделителите . Не е закупена от А. и входна дървена врата и ламперия , а те са закупени през 1980 г-1981 г . К.А. и Л.А. /майка и баща на съделителите/ са закупили и мозайка , мрамор , парапет и пр. и като цяло са довършили къщата . А. дължи дори още по-голяма сума да уравнение на дела му .

В. К. А. е подал писмен отговор , в който оспорва насрещната въззивна жалба на Д. К. В. и В. Й. В.. Исковете за сумата от 270,12 лева платена ел.енергия и вода са недоказани , а освен 2 това имотът е ползван през процесния период от Л.А. . Не следва да се допуска нова оценителна експертиза , защото В.и са се противопоставяли да допускане на експертиза пред СРС .

Въззивните жалби са допустими. Решението на СРС е връчено на В. К. А. на 12.10.2022 г и е обжалвано в срок на 25.10.2022 г /по пощата/. Решението за допълване е връчено на В. К.

А. на 10.05.2024 г и е обжалвано в срок на 27.05.2024 г .

Препис от въззивните жалби на А. са връчени на В.и на 30.09.2024 г , поради което насрещната въззивна жалба от 09.10.2024 г е подадена в срок .

Жалбите са допустими като е налице правен интерес на въззивниците за обжалване на основното и допълнителното решение на СРС в посочените части .

В. К. А. е обжалвал и решението за поправка №20136307 от 10.02.2025 г със „становище“ от 05.03.2025 г /подадено по пощата на 28.02.2025 г / , но в същото не се съдържат относими спрямо това решение доводи . Това е посочено в отговор на В.и на „становището“ .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от правна и фактическа страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като основания за такива в случая не се констатират.

За неправилност на решението съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

По претенцията по чл.31 ал.2 ЗС СРС е приел , че обезщетение се дължи ако общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, която са лишени от деня на писменото поискване. Фактическият състав на това обезщетение включва следните предпоставки - сьсобственост върху вещта , ползване на вещта пряко и лично единия съсобственик за задоволяване на свои собствени нужди и писмена покана до ползващият съсобственик . Съгласно Тълк.решение № 7/02.11.2012 г. на ОСГК на ВКС лично ползване смисъла на чл.31 ал.2 ЗС е всяко ползване на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата нм, без да се събират добиви и граждански плодове .

Според СРС в случая всички предпоставки са налице - имотьт е съсобствен между страните, като те спорят кой ползва процесната сграда. Ищците са ангажирали доказателетва , че са отправили писмена покана до ответника , която покана е получена от последния на 01.10.2012 г с искане да им заплати обезщетение за лишаване от ползване на делбените имоти размер на по 350 евро месечно. Обезщетението по чл.31 ал.2 ЗС се дьлжи от момента на получаване на писмената покана и за в бъдеше, като по делото липсват доказателства, че след отправеното писмено поискване, ответникът е предложил на ищците да им предостави възможност да ползва общата вещ, както и че последните са отказали или не са се отзовали.

3

Липсват доказателства за заплащане на претендираното в настоящото производство обезщетение за лишаване от ползване.

Според показанията на св.Л.А. / майка на съделителите Д. К. В. и В. К. А./ първият етаж е заключен от ответника, като внукът й /син на ответника/ идвал да преспива, след което „заключва и си заминава“. На втория етаж били заключени две стаи от ответника, които той ползва . Свидетелката сочи, че не е искала ключ от сина й от първия етаж, защото той нямало да й даде. Ответникът сменил бравите , за да не влиза свидетелката. От четири години ответникът не живее в процесната сграда , но неговият син „винаги е горе“ .

Според СРС в случая ответникът дължи обезщетение да периода 03.10.20212 г – 02.02.2015 г съобразно заключението на СТЕ , като за 5/6 ид. части обезщетението възлиза на 7218,22 лева.

Според СРС претенциите по чл.30 ал.3 ЗС са частично основателни Ищците искат ответникът да им заплати 1/6 от сметките за ел. енергия, вода, данък върху недвижимите имоти и ТБО в общ размер на 377,63 лева.

Според СРС по делото са представени фискални бонове , но от тях не може да се направи извод , че платените задължения за ел.енергия и вода касаят именно процесните делбени имоти, находящи се в гр. Банкя, кв.**** ул. ****.

Според СРС видно от приходни квитанции ищците действително са извършили, погасяване на задълженията за местни данъци и такси към Столична община, район „Банкя“, като в квитанциите е посочен адреса на процесните недвижими имоти. Това води до категоричен извод за извършени разходи от ищците, част от които са за сметка на ответника и следва да бъдат възстановени от него, съобразно на притежаваната му 1/6 идеална част в размер на 107,51 лева.

По претенцията на ответника за необходими разноски и подобрения .

С допълнителна молба с вх. № 1051529 от 26.05.2015 г. ответникът е предявил претенции по сметки на основание чл. 346 ГПК за направени подобрения и необходими разноски в процесните имоти, находящи се в гр. Банкя, кв. „****“, ул. ****, като е посочил същите по пера съответно: поставена ограда, дворна метална врата, входна бетонова площадка, мазе, входно антре, ремонт на покрив на сградата, подобрення на първи етаж, коридор на първи етаж, хол на първи етаж, баня тоалетна на първи етаж, подобрения на втори етаж, необходими разноски за запазване на имота на втори стаж, необходими разноски за запазване на имота на първи стаж, необходими разноски за запазване на имота в сутерена и извършени подобрения в дворното място. Конкретизирал е по пера всяко подобрение като е посочил и съответния им паричен размер. Ответникът твърди, че общата стойност на подобренията, които е извършил е в размер на 51 065 лева, а на необходимите разноски — 28 153 лева .

Според СРС след „внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал „ , в т.ч. кредитираната тройна СТЕ и свидетелските показания на свидетелнте А., И., А., С., Ш. и В., трябва да се приеме , че претенцията е неоснователна . По делото липсват доказателства в подкрепа на твърдението на В. К. А. за извършените подобрения и разноски. За да бъдат 4 присъдени следва да бъде установено, че те са действително направени и заплатени за негова сметка, за което липсват доказателства . Напротив , според тройната СТЕ обясненията на вещите лица в откритото сълебно заседание от 28.09.2015 г , делбените имот и сградата не са поддържани и т.нар.подобрения „са доста стари“. Вещите лица считат, че подобренията не са извършени преди 5 години , а са доста по-стари . Например , оградата е доста стара и не е на 5 години . Жилищната сграда не е поддържана , паркетът е захабен , талашитените плоскости и плочите са стари . Дограмата е дървена, двуактна и не се затваря добре , а вратите са таблени. Според вещите лица в дворното място има дворна чешма, кладенец, плодни и иглолистни дръвчета и асма, но не поддържано особено добре .

Според СРС констатациите на СТЕ се подкрепят и от показанията на св.А. . Според нея оградата е направена съпруга й и сина й още през през 90-те години . Също от съпруга й са направени и голяма част претендираните ответника подобрения и необходими разноски – входни врати /най-късно до 1987г/., ламперията, която била само на първия етаж /през 90-те години/, терасите също били направени от съпруга й, който осигурил и машините за изработването. Според А. дъщеря й /ищцата Д. К. В./ се грижи за къщата към момента, като след като протекъл покрива на тавана ищците направили ремонт, купили керемиди и ги сменили Допълва, че асмите двора са насадени съпруга й преди да почине /през 90-те години/, a след 2009 г. по процесната сграла не били извършвани никакви ремонтни или подобрителни действия.