Решение № 323 от 29.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Колев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №

20231100901224 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 22.05.2018г. между “Т.**” EAД /Възложител/ и „П.Х.” АД /Изпълнител/ е сключен Рамков договор за предоставяне на услуги /Договора/. С Договора Възложителят е възложил, а Изпълнителят се е задължил да предоставя срещу възнаграждение ИТ услуги, свързани с разработването на софтуер, съгласно Приложение 1 към Договора.

Излага, че договорът е сключен за срок от 12 месеца, като е предвидено срокът автоматично да се подновява при същите условия, в случай че никоя от страните не уведоми другата страна за желанието си да не подновява Договора (чл.4.1.). При тези условия смята, че договорът е в сила и обвързва страните до 22.05.2023 година.

Твърди, че съгласно чл.5.1 от Договора “Т.**” ЕАД е поело задължение да заплаща на “П.Х.” АД възнаграждение, определено като размер, срок на плащане и други условия, съгласно Приложение 1, неразделна част от Договора. Сочи, че в чл.5.2 от Договора е уговорено, че дължимото възнаграждение се определя въз основа на месечен отчет, който включва размера на дължимото възнаграждение за съответния период, изчислен на базата на клаузите на Приложение 1.

Съгласно чл. 11.1 от Договора “Т.**” ЕАД е поело задължение по време на действие на рамковия договор, както и за период от 12 месеца след неговото прекратяване/разваляне, да не наема, привлича, прави опити да наеме, сключва договори, прави опити да повлияе, или по какъвто и да е друг начин да предлага работа или друга бизнес възможност, или правоотношение (пряко или непряко, самостоятелно, съвместно с или чрез други лица, 1 независимо дали като принципал, агент, служител, довереник или чрез посредничество) на което и да е физическо или юридическо лице, на който и да е служител или изпълнител на “П.Х.” АД, което би могло да насърчи или да накара тези служители или изпълнители да се оттеглят, да ограничат или прекратят правоотношения с “П.Х.” АД. В чл.11.2 от Договора е уговорена неустойка за всеки конкретен случай на неизпълнение на горното задължение.

Неустойката е определена в размер, равен на годишната такса за услугите на “П.Х.” АД по договорената ставка за съответния служител, по отношение на когото е допуснато нарушение на клаузата на чл. 11.1.

С Приложение 1 към Договора, страните са се договорили ответникът “Т.**” да заплаща на “П.Х.” АД възнаграждение на база часови ставки, определени според вида услуги и изискваната квалификация на служителите, предоставяни от “П.Х.” АД. Първоначално ставките в Приложение 1 са били уговорени, както следва:

Редови инженер - 35 евро без ДДС

Старши инженер - 45 евро без ДДС

Съгласно уговореното между страните в раздел III от Приложение 1 към Договора ответникът “Т.**” е поел задължение да използва услугите, предоставяни чрез служители на “П.Х.” АД не по-малко от 8 часа на ден, 5 дни в седмицата, натрупвайки средно 168 работни часа на месец.

Часовите ставки, посочени в Приложение 1, и служителите, ангажирани с предоставянето на услугите по Договора, са били периодично променяни чрез сключване на Анекси към Приложение 1. Така с Анекс № 5 към Приложение 1 от Договора, подписан на 25.02.2020 г., страните са се уговорили за включването на Н.С. — редови Java инженер, който да предоставя услуги по Договора, считано от 10.03.2020 г., при часова ставка 40 евро без ДДС (т.е. минималната месечна такса, дължима от ответника за услугите, предоставяни чрез този служител възлиза на сумата от 6 720 евро без ДДС на месец - съгласно уговорения в раздел III от Приложение 1 към Договора минимален план за работа от 168 часа месечно). В анекса изрично е уговорено, че ще се прилагат всички условия на Рамковия договор, в това число и клаузи 11.1 и 11.2. Впоследствие с Анекс 7 и Анекс 8 към Приложение 1 от Договора, подписани на 05.06.2020 г., страните са се договорили услугите, предоставяни чрез служителя на “П.Х.” АД Н.С., да бъдат временно прекратени в периода от 08.04.2020 г. до 27.05.2020 г. и съответно отново възобновени, считано от 28.05.2020 година. Оттогава, в продължение на повече от две години - до месец юни 2022 г., служителят на “П.Х.” АД Н.С. е бил непрекъснато ангажиран с предоставянето на ИТ услуги по договора, сключен между ищеца и ответното дружество.

Във всички анекси, подписвани между ответника и ищцовото дружество, изрично е уговаряно, че ще се прилагат условията на Рамковия договор (в това число и клаузи 11.1 и 11.2. от него). Изключение от това правило е допуснато единствено в Анекс 13 към Приложение 1 от Договора, подписан на 16.11.2020 г., в който е посочено, че само по отношение на служителя на “П.Х.” АД С.К. (старши инженер) страните няма да прилагат 2 условието на чл.11 от Договора и на ответника “Т.**” ЕАД е разрешено да наеме директно този служител след прекратяване на трудовото му правоотношение с “П.Х.” АД - тази уговорка представлява еднократно изключение и това недвусмислено е посочено в Анекс 13. В замяна на допуснатото изключение “Т.**” се е задължило да заплати на “П.Х.” АД обезщетение.

Твърди, че с молба от 20.06.2022 г. Н.С. е уведомил “П.Х.” АД, че желае да прекрати трудовото си правоотношение с дружеството - в хода на изпълнение на Договора между ищеца и ответника и докато служителят все още работи по проекти на “Т.**” ЕАД. Излага, че “П.Х.” АД незабавно е информирал ответника за ситуацията и в изпълнение на договора е предложил няколко подходящи свои служители, които да заместят Н.С.. Предложенията на “П.Х.” АД са посрещнати пасивно от ответника.

Впоследствие ищецът случайно узнал, че ответникът “Т.**” ЕАД е бил в преговори със служителя на “П.Х.” АД Н.С., и малко по-късно, в нарушение на чл.11.1, ответникът е сключил трудов договор с вече бившия служител на ищеца.

На 21.09.2022г. ищецът е изпратил Нотариална покана, която е връчена на 07.10.2022г. на ответното дружество чрез пълномощника - Е.Р.. С нея ищецът е предоставил последна възможност за изпълнение на задълженията на “Т.**” АД за заплащане на дължимата неустойка. Излага, че “Т.**” ЕАД не е изпълнило задължението си.

Вместо това, на 11.11.2022 г. чрез съобщение, изпратено по електронен път на е- mail адреса на “П.Х.” АД, “Т.**” ЕАД уведомява ищеца, че, считано от 09.12.2022 г., ще преустанови ползването на всички служители, предоставени по силата на Договора от 22.05.2018 година.

Смята, че по същество изпратеното съобщение представлява волеизявление по смисъла на чл. 4.1. от Договора, с което се изразява желанието на “Т.**” ЕАД да не подновява Договора за нов 12 месечен срок.

При тези твърдения, претендира неустойка на основание чл.11.2 от Договора, като съгласно уговореното в чл. 11.2, Приложение 1 от Договора и Анекс 5 от 25.02.2020 г., размерът на дължимата неустойка от ответника “Т.**” ЕАД определя, както следва: договорената съгласно Анекс 5 часова ставка за Н.С. в размер на 40 евро без ДДС, умножена по 168 работни часа месечно (какъвто е уговореният минимален план за работа и заплащане на служител по раздел III от Приложение 1 към Договора), възлиза на сумата от 6 720 евро без ДДС - месечна такса: съответно, годишната такса за услугите на “П.Х.” АД по договорената ставка за служителя Н.С. възлиза на сумата от 80 640 евро без ДДС (6720x12) или левовата й равностойност, в размер на 157 718,13 лева без ДДС /изчислена по официалния курс на БНБ за 1 евро - 1.95583 лева/, които претендира заедно със законна лихва за забава, както и мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 06.10.2022 г. – 30.06.2023 г. в размер на 12 866,93 лв. Претендира разноските по делото.

Ответникът ,,Т.**“ АД е депозирал отговор, с който оспорва по основание и размер предявените искове.

Не оспорва, че между страните е бил сключен рамков договор за предоставяне на услуги от 3

22.05.2018 г., с който е уговорено, че изпълнителят (ищецът) ще предоставя на възложителя (ответника) услуги чрез свои служители или подизпълнители, изрично посочени в анекси към основния договор.

Излага, че договорът е сключен за срок от 12 месеца, след изтичането на който, при липса на изрично изявление за прекратяването му, може да бъде продължен за нов срок само от 12 месеца. Спори да се е съдържала клауза за продължаване действието на договора неограничен брой пъти, както и че е бил в сила до 22.05.2023 г., като твърди, че договорът е удължен еднократно с 12 месеца и изтекъл, считано на 22.05.2020 г.

Поддържа, че след прекратяване на договора клаузата по чл. 11.1 няма действие, тъй като страните са продължили да възлагат изпълнението на услуги с помощта на анекси, които, при липса на действащ договор, са годни да уреждат и самостоятелно отношенията във връзка с възлагането на допълнителни услуги, тъй като съдържат всички съществени реквизити на договор за този вид услуги. Освен Анекс № 13, никой от подписаните анекси не съдържал уговорка за компенсация, подобна на тази на чл.11.1от Рамковия договор.

Твърди, че след сключването на анекс № 13, уговорката за допълнително възнаграждение е отменена с последващ анекс № 16 между страните.

Излага собствено тълкувание на разпоредбата на чл. 11.1 на Рамковия договор, както следва: докато договорът е в сила и в срок от 12 месеца след прекратяването му възложителят няма право да предприема действия, с които едностранно инициира привличането на служители на изпълнителя, което би довело до прекратяване на договорите на такива служители с изпълнителя.

В случай че се възприеме, че компенсация се дължи във всеки случай на наемане на служител на ищеца, дори в случаите, в които служителят по своя воля инициира прекратяване на трудовия си договор с ищеца, то ответникът прави възражение за нищожност на клаузите на чл. 11.2., вр. чл. 11.1., поради противоречие с императивните норми на чл. 48, ал. 3 от КРБ, чл. 8. ал. 4, вр. чл. 74, ал. 4 от КТ, чл. 101, ал. 1 от ДФЕС и чл.

15. ал. 1 от ЗЗК, както и поради противоречие с добрите нрави - противоречие с принципа на справедливост в търговските правоотношения, и като ограничаваща свободната конкуренция и надхвърляща обезпечителната, обезщетителна и санкционната си функции.

Счита, че клаузата надхвърля тези си функции и с оглед установения нейн размер, равняващ се на годишната такса за услугите, предоставени чрез съответния служител, което създава предпоставки за неоснователно обогатяване за ищеца, с оглед многократно надвишаване на реално претърпените от него вреди.

Оспорва като неоснователно твърдението в исковата молба, че „Т.**“ АД е влязло в преговори с Н.С. за сключване на трудов договор, което да е довело до прекратяване на трудовия му договор с ищеца. Твърди, че служителят е прекратил по собствено желание трудовия договор с ищцовото дружество и сам е започнал да търси работа, чак след което на служителя е предложено да сключи трудов договор от страна на „Т.**“ ЕАД и такъв е сключен, след преминаване на процедури по подбор.

4

Поддържа, че след като „Т.**“ ЕАД е уведомено с нотариална покана за неоснователната претенция на ищеца, дружеството решава да прекрати действащите анекси, по силата на които ползва служители на ищеца „П.Х.“ АД и взаимоотношенията между страните по предоставяне на услуги са приключени към момента на отговора.

Оспорва и иска за обезщетение за забавено изпълнение, с доводи, че компенсацията има обезщетителен характер, а в договора не е уговорено заплащането на лихва върху дължимата компенсация, което по същество представлява натрупване на лихва върху лихва, а съгласно закона подобна уговорка е допустима, само ако е изрично уговорена.

Претендира присъждане на сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството.

Ищецът в срок е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа твърденията си и оспорва изложеното в отговора на исковата молба от ответника. Във връзка с възраженията на ответника, спори, че ответникът “Т.**” ЕАД е влязъл в контакт с Н.С. и му е предложил работа още докато същият е бил служител на “П.Х.” АД, което е довело до напускането на служителя, а малко по-късно и до сключване на трудов договор между него и ответника.