Решение № 8472 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8472 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В. като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110143100 по описа за 2025 година

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

В исковата молба от името на ищеца *********АД неговият представител твърди, че в качеството си на застраховател по риска "Каско на МПС" на собственика на автомобил "***********", с рег. № **********, ищцовото дружество изплатило по щета № *********** застрахователно обезщетение в размер на 12 452,36 лв за вредите, причинени на посочения автомобил в резултат от пътно-транспортно проишествие, осъществено на 02.10.2021г. в град **********. Посочва се, че според съставения констативен протокол за ПТП виновен за проишествието е водачът, управлявал мотоциклет *****”, с рег. № ********, застрахован по риска "Гражданска отговорност на автомобилистите " според ищцовата страна в ответното дружество.

Искането към съда е да осъди ответното дружество в качеството му на застраховател по риска "Гражданска отговорност" на собственика на мотоциклет *****”, с рег. № ******** да заплати на ищцовото дружество сумата от

6 226,21 лв, представляваща неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС" по щета № *********** за имуществените вреди на автомобил

"***********", с рег. № **********, причинени при реализираното на 02.10.2021г. в град ********** пътно-транспортно проишествие , заедно с мораторната лихва за периода от 11.08.2022г. до 11.08.2025г. в размер на 2 382,01 лв , със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 11.08.2025г. до окончателното плащане , и 1 разноските по делото.

В хода на съдебното производство пълномощниците на ищеца поддържат предявените искове. При устните състезания в заседанието на 17.04.2026г. адвокат на ищеца е пледирал за уважаване на исковете. Доводи за основателността им са посочени и в представената на 24.04.2026г. писмена защита от адвокат на ищеца .

Ответникът **********АД оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер според изявлението на пълномощника му в депозирания на 05.09.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че ответното застрахователно дружество е изпълнило изцяло задълженията си по застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” с обект мотоциклет *****”, с рег. № ******** с осъщественото от него плащане на обезщетение в размер на 6 241,15 лв на ищеца. Оспорват се размера на платеното от ищеца обезщетение по застраховката „Каско на МПС” , като се обосновава становище , че е прекомерно завишено. Предявено е възражение за съпричинителство на процесното ПТП и от водача на автомобила "***********", с рег. № **********.

В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа оспорването на иска. В заседанието на 17.04.2026г. , в което са проведени устните състезания , не се е явил представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Исковете са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Ищцовата страна (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) не е доказала по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че между ответното дружество и виновния за процесното ПТП деликвент - водача на мотоциклет *****”, с рег. № ******** или собственика на същия автомобил към момента на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение по риска "Гражданска отговорност", с наличието на което ищецът обосновава пасивната легитимация на ответника. По делото не е представена съответната застрахователна полица. Неизпълнението на задължението по чл.190 ГПК от ответника (което му е възложено по искане на ищцовата страна с протоколно определение , постановено в заседанието на 11.02.2026г. – б.с.) не е достатъчно в конкретния случай, за да се приеме за доказано по чл.161 ГПК съществуването на такава застрахователна полица, тъй като това не е единственият процесуален ред за ищеца да се снабди с този документ (ако такъв съществува) и да го представи.

В съдебния процес застрахователното правоотношение следва да бъде доказано само чрез съответната застрахователна полица (писмен застрахователен договор), която е форма за неговата действителност. Възникването и съществуването на твърдяното от ищеца застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача или собственик на мотоциклет *****”, с рег. № ******** не може да бъде обявено от съда за ненуждаещо се 2 от доказване обстоятелство по реда на чл.153 ГПК, тъй като наличието на това застрахователно правоотношение зависи от валидността на застрахователната полица , която поради тази причина следва да бъде представена като писмено доказателство , и не може да бъде заменена от постигнато в съдебно заседание съгласие между двамата застрахователи (без участието на застрахования) за нейното наличие и валидност в минал период. Поради тази причина е правноирелевантно дали ответникът оспорва изрично по настоящото дело твърдението на ищеца за наличие на застрахователна полица по риска „Гражданска отговорност” , тъй като страна по тази полица е и трето неучастващо в съдебното производство лице и този документ не и представен в настоящия съдебен процес. Липсата на оспорване на застрахователното правоотношение от ответника не освобождава ищеца от задължението да го докаже , тъй като дори признанието на факт не обвързва съда (чл.175 ГПК). Поради тази причини с протоколно определение , постановено в откритото заседание на 11.02.2026г. е отхвърлено искането на ищеца за обявяване за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” между ответното застрахователно дружество и водача на процесния мотоциклет.

Според изричната разпоредба на чл.487,ал.1 КЗ наличието на застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” се удостоверява със застрахователна полица, (а не справка-б.с.), издадена по реда на чл.575,ал.1 КЗ, и знак , който се издава от Гаранционен фонд.

Следователно вписванията в представения

Протокол за ПТП № 1755871/02.10.2021г. не могат да заместят застрахователната полица и съответно не могат да бъдат доказателство за съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект мотоциклет *****”, с рег. № ********.

Информацията, предоставяна от информационния център към Гаранционния фонд по чл.572 КЗ се предоставя само на увредените лица (не и на застрахователи – б.с.) и има за цел да ги улесни при събирането на данни, необходими им за упражняване на правата им, но не и да замества доказателствата , уредени в ГПК , в хода на съдебно производство. Поради тази причина представената с исковата молба справка от ГФ не може да замести застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност”.

Плащането на сумата от 6 241,16 лв от ответника на ищеца (за което по делото също не са представени надлежни доказателства, но което не е спорно между страните по делотоб.с.) не доказва съществуването на валидно застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност” с обект мотоциклет *****”, с рег. № ******** между ответното дружество и собственика на автомобила.

С доклада по чл.146,ал.1 ГПК във връзка с чл.140,ал.2 ГПК на страните е указано общото разпределение на доказателствената тежест (чл.146,ал.1,т.5 ГПК), с което ищецът е следвало да се съобрази при предприемане на съответните доказателствени искания във връзка с предявения осъдителен иск по чл.411,изр.2 КЗ. Изрично е указано , че в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно 3 застрахователно правотношение по риска „Гражданска отговорност” между виновния деликвент и ответното застрахователно дружество

Предвид изложеното по делото не е доказана пасивната материално-правна легитимация на ответника по предявените осъдителни искове , която е едно от условията за тяхната основателност.

Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация производството по делото не следва да се прекратява , а предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на иска .

При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на предявените искове е безпредметно да се установява наличието и на останалите.

Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните от ищеца главно и лихвено вземания, предявените от него искове по чл.411, изр.2 КЗ и по чл.86,ал.1 ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските по делото :

На ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото, представляващи платения депозит за съдебната авто-техническа експертиза (350 лв).

Ответната страна претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото й се полага на основание чл.78,ал.8 ГПК, тъй като е представлявана по настоящото дело от юрисконсулт. Размерът на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК (50 лв).

На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от ***********АД, ЕИК:**********,гр.************, със съдебен адрес : град *************, Еднолично адвокатско дружество „С.”, чрез адв. Д. С., против ************АД, ЕИК: ********* гр.************, обективно обективно съединени осъдителни искове по чл.411, изр.2 КЗ за осъждане на ответното дружество в качеството му на застраховател по риска

"Гражданска отговорност" на собственика на мотоциклет *****”, с рег. № ******** да заплати на ищцовото дружество сумата от

6 226,21 лв (шест хиляди двеста двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки), в еврова равностойност 3 183,41 евро (три хиляди сто осемдесет и три евро и четиридесет и един евроцента), представляваща неиздължената част от платеното от ищеца застрахователно обезщетение по риск "Каско на МПС" по щета № *********** за имуществените вреди на автомобил

"***********", с рег. №

4

**********, причинени при реализираното на 02.10.2021г. в град ********** пътнотранспортно проишествие , заедно с мораторната лихва за периода от 11.08.2022г. до 11.08.2025г. в размер на 2 382,01 лв (две хиляди триста осемдесет и два лева и една стотинка) , в еврова равностйност 1 217, 90 евро (хиляда двеста и седемнадесет евро и деветдесет евроцента), със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба– 11.08.2025г. до окончателното плащане , и разноските по делото.

ОСЪЖДА ***********АД, ЕИК:**********,гр.************, със съдебен адрес : град *************, Еднолично адвокатско дружество „С.”, чрез адв. Д. С., ДА

ЗАПЛАТИ на ************АД, ЕИК: ********* гр.************, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 350 лв (триста и петдесет лева), в еврова равностойност 178,95 евро (сто седемдесет и осем евро и деветдесет и пет евроцента), представляваща направените от ответника разноски по настоящото дело- платения депозит за съдебната автотехническа експертиза, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 50 лв (петдесет лева), в еврова равностойност 25,56 евро (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента) , представляваща полагащото се на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).