Определение № 459 от 07.05.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 459 гр. Ловеч, 07.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА А. като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500282 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 418, ал. 5 от ГПК.

Подадена е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Ал.ч.Д. и Н.Г.Сп., в качеството им на изпълнителни директори, чрез пълномощника им юрисконсулт М.Н., срещу Разпореждане № 270/ 05.03.2025 г. на РС-Луковит по ч.гр.д. № 160/2025 г., с която е отхвърлено подаденото от тях заявление изцяло.

Изтъква, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката, за задълженията на по Договор за кредит № 720031147643, е документ сред посочените в чл. 417 т. 2 ГПК, че същото съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, редовно е от външна страна и отговоря на всички изисквания на чл. 60 ал. 2 от ЗКИ - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски по договор, както и за броя на платените вноски по договор, за конкретните просрочени вноски, за размер на сумата съгласно договора, за размер на паричното задължение - общата дължима сума към дата на изготвяне на извлечението, включваща главница, лихви и обезщетение за забава, както и периода, за който се претендират. Позовава се на съдебна практика, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на 1 кредита - главница и лихви, каквото информация в представеното със заявлението извлечение е налице. Сочи, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а да се установи, че то не се оспорва, поради което материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК, а могат да се установят евентуално в исков процес.

Твърди, че размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7.1 от договора за потребителски кредит, където са индивидуализирани предоставените на кредитополучателя суми и е посочен общият им размер, като в случая на длъжника по настоящото производство е предоставена в кредит обща сума в размер на 3 756.57 лева, от които 2 690 лева предоставени на кредитополучателя и 1 066.57 лева - избрани от кредитополучателя застраховки. Позовава се на чл. 19 от процесния договор за потребителски кредит, съгласно който при сключване на договора, потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а в конкретния случай кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки, за което е направил изрично волеизявление в чл. 13 от Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство. В чл. 10 от договора дължимата общо сума 6 050.23 лева е размера на опуснатия финансов ресурс и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит, изразено като годишен лихвен процент 34.12 %. ГПР е 38.65 %.

Сочи, че разходите за сключване на застрахователен договор (стойността на застрахователната премия) са част от общите разходи по кредита само ако сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаването на кредита, и че по аргумент на противното, когато сключването на застрахователния договор не е задължително условие за получаване на кредита (потребителя може да избере да сключи застраховка или да не сключи такава), то разходите по тази допълнителна услуга не са разходи по кредита, респективно не се включват при изчисляването на ГПР. Счита, че желанието на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на добрите нрави, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Посочва, че в процесния договор за потребителски кредит, сключен между страните, 2 липсват неясноти, относно формирането при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са предоставяни като информация по договора.

Твърди, че как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му, е предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК и доколкото тази информация е налична в самия закон, кредиторът няма задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за валидността на договора за потребителски кредит. Определя като неправилни и несъобразени с материалния закон твърденията на заповедния съд, че застрахователните премии следва да се включат при изчисление на ГПР. Счита, че застрахователните премии не са част от разходите по кредита когато сключването на застраховка не е задължително за отпускане на кредита, като се позовава на Параграф първи от Допълнителните разпоредби към ЗПК.

Посочва, че длъжникът е платил общо сумата от 1 859.08 лева, от които е погасена главница в размер на 778.28 лева, договорна лихва 1 071.15 лева и 9.65 лева наказателна лихва.

Моли въззивния съд да отмени Разпореждане № 270/ 05.03.2025 г. на РСЛуковит по ч.гр.д. № 160/2025 г. и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 418, ал. 5 от ГПК и като процесуално допустима, с оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от същия, следва да бъде разгледана по същество.

Настоящата инстанция като съобрази доказателствата по делото и становището на жалбоподателя, счита, че частната жалба е неоснователна.

В производството по издаването на заповед за незабавно изпълнение, което е безспорно производство, съдът проверява дали е налице законоустановено и редовно от формална страна изпълнително основание и дали то удостоверява изпълняемото право – неговата изискуемост и ликвидност, за което се иска издаването на заповедта, кои са легитимираните страни и дали не е издадена такава.

В конкретния случай производството по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод 3 заявление, подадено до Районен съд – Луковит от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за парично вземане, основано на извлечение от счетоводни книги на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, във вр. с чл. 417, т. 2 от ГПК срещу И. А. С., настоящ адрес в гр. *****, в качеството на кредитополучател за сумата 2 978.29 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 720031147643/ 23.05.2023 година, договорна лихва в размер на 514.31 лева за периода 05.08.2024 година до 24.01.2025 година; обезщетение за забава в размер на 85.21 лева за периода от 05.08.2024 година до 12.02.2025 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, разноски по делото - сумата 71.56 лева за платена държавна такса, както и сумата 150 лева - юрисконсултско възнаграждение.

С Разпореждане № 270/ 05.03.2025 г. по ч.гр.д. № 160/2025 г. г. на РСЛуковит, заявлението е отхвърлено изцяло, като е приел, че клаузите предвиждащи включването към главницата на застрахователни премии, са очевидно неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, както и поради недействителност на договора. Посочено е, че длъжникът не е имал възможност да се запознае предварително със застрахователния договор, освен това посочената в договора факултативна възможност за сключването му, е привидна. Заповедният съд е приел, че дори да е имал избор, е следвало да сключи договор за застраховка, който да покрие конкретни рискове, при изключително висока и отклоняваща се от обичайната търговска практика цена и начин на плащане, която цена се дължи предварително за целия срок на договора Посочено е още, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК, предвиждащ ограничение в размера на ГПР, като този разход не е включен в изчисляването му в нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Изложени са съображения, че заявителят не се легитимира, като кредитор по задължението за плащане на застрахователните премии.

При действието на чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, въз основа на извлечение от счетоводните си книги. Презумпцията за вярно отразяване на настъпилите факти в разчетните отношения между кредитора, който води счетоводството и 4 длъжника, е основанието законодателят да приеме, че извлечението от такива счетоводни регистри, изготвено от лицата, посочени в чл. 11 от ЗСч, може да служи като доказателство за наличието на съответно задължение на длъжника.

Поради това, че заповедното производство по чл. 418, ал. 2 от ГПК е безспорно, формално и едностранно, то съдът е длъжен да провери доколко представеният документ е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. В случая, тъй като се касае до искане на банка по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане, основано на извлечение от счетоводни книги и съответно настъпила предсрочна изискуемост на кредита, то съдът е длъжен да провери дали това извлечение удостоверява изискуемостта на вземането. Към заявлението е приложено извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника от 12.02.2025 година; пълномощно за подписване на извлечението; договор за потребителски кредит; СЕФ за предоставяне на информация на потребителя; декларация; застраховка на кредитополучател; заявление-декларация за установяване на договорни отношения, уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчване на уведомлението.

На първо място съгласно т. 18 от TP № 4/18.06,2014 г. по т.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за да настъпи предсрочната изискуемост не е достатъчно само да бъде констатирано неизпълнение на задължението за плащане в уговорения срок, а е следвало кредиторът да уведоми надлежно длъжника, че обявява задължението за предсрочно изискуемо. В конкретния случай, това е сторено на 24.01.2025 година, видно от представената по делото обратна разписка.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

В конкретния случай видно от приложеното заявление-декларация за установяване на договорни отношения формално заемополучателят се е съгласил да ползва услуга застраховка по кредита, със застрахователна премия в общ размер на 1 066.57 лева, която видно от представения погасителен план 5 е включена като компонент, формиращ главницата по договора, финансиран от кредитора.

Дори сключването на договор за застраховка да не е задължително условие за сключването на договора за потребителски кредит, както е посочено в чл. 19 от договора за кредит, то получаването на кредита при предлаганите условия /чл. 7 от договора/ включва заплащането на застрахователна премия по договор за застраховка.

В случая средствата за застрахователна премия, които заемополучателят следва да заплати представлява разход по кредита и оскъпяват последния.

Тези суми би следвало да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита. В противоречие с нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК е липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР, като освен това не е посочено ясно и разбираемо какво включва годишния процент на разходите по кредита.

При действието на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 е чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато бъде обявен за такъв, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.