Решение № 98 от 21.03.2013, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 98

21.03.2013 Година гр. Стара Загора

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН

СЪД – ГР. СТАРА ЗАГОРА ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На

13.02. 2013 година

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

СЕКРЕТАР:

С.И.

Като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

Търг.д.

№ 287 по описа за 2012 година, за да се произнесе съобрази:

Предявен е иск с правно основание по чл. 240 от ЗЗД.

Ищецът

“***” ЕООД - *** твърди в исковата молба, че на 11.01.2010 година е сключил с ответника „***” ЕАД – *** договор за паричен заем, по силата на който „***" ЕООД се задължил в качеството му на Заемодател да предаде в собственост на Заемателя сума в размер на 770 000 лева в срок до 30.10.2010 година. Сумата била предадена на Заемателя на 11 транша, както следва: на 21.01.2010 година - сума в размер на 50 000 лв.; на 27.01.2010 година - сума в размер на 60000 лв.; на 29.01.2010 година- сума в размер на 40 000 лева; на 02.02.2010 година - сума в размер на 50 000 лв.; на 04.02.2010 година - сума в размер на 70000лева; на 01.10.2010 година- сума в размер на 100 000 лева; на 05.10.2010 година - сума в размер на 90 000 лева; на 13.10.2010 година - сума в размер на 70 000 лева; на 15.10.2010 година- сума в размер на 60 000 лева; на 18.10.2010 година- сума в размер на 80 000 лева и на 20.10.2010 година- сума в размер на 100 000 лева. На 13.01.2012 година на изпълнителния директор на ответното дружество е била връчена покана за доброволно изпълнение за сума в размер на 541 369,72 лева, от които 525 000 лева главница и 16 369,72 лева лихва, следствие на която получили отговор, с който ответната страна признава иска, но въпреки това не е извършила плащане на дължимата към „***" ЕООД сума. Също така ответното дружество е извършило частично плащане на сума в размер на 245 000 лева от главницата на 15.04.2010г.- 60 000 лв., на 19.04.2010 г.- 75 000 лева, на 21.04.2010 г. - 40 000 лева, на 26.04.2010г. - 50 000 лева.

Твърди, че изискуемостта на вземането следва категорично от чл. 2.1 на договора за паричен заем, според който падежът на задължението е 31.12.2011 година.

Посочва, че ответникът е в забава от

01.01.2012г., поради което освен изпълнение договора, той дължи и законна лихва за забава на основание чл.86 от ЗЗД в размер на 102.68 лева върху предявения частичен иск от 100 000.00 лв. за периода от 01.01.2012г. до датата на завеждане на исковата молба.

Моли съдът да постановите решение, с което да осъди “***” ЕАД да заплати на „***" ЕООД следните суми: сумата от 100 000 лв., представляваща част от изискуемата главница на предоставения заем по договор за паричен заем от 11.01.2010г. в размер на 525 000 лв., законна лихва за забава в размер на 102.68 лв., върху сумата на частично предявения иск в размер на 100 000 лв. за периода от падежа — 01.01.2012г.до предявяванена иска, законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане и направените по делото разноски.

Ответникът

“***” ЕАД - *** не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, че между страните е налице заемно правоотношение, че процесната сума е предадена от ищеца и получена от ответника, но не е върната поради финансови затруднения на дружеството.

По делото е постъпила молба вх. № 1453/04.02.2013 г. от „***" АД, с ЕИК: 1***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Индустриална зона "***, ул."3020" № 34, ет. 6, в която е посочено, че с Договор за прехвърляне на вземане с нотариална заверка на подписите от 17.10.2012г., „***" АД, с ЕИК: 1***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Индустриална зона "***, ул."3020" № 34, ет. 6 е придобило изцяло от "***" ЕООД, вписано в ТР при Агенция по вписвания с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. "***" № 41, ищец по т.д. № 287/ 2012г. по описа на СтОС, вземанията му към "***" ЕАД, вписано в ТР с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, обл.Стара Загора, Извън града, като размерът на цялото прехвърлено вземане е 541 369.72 лева, от които главница, в размер на 525 000 лева, а оставащата сума - вземане за лихва върху посочената сума в размер на 16 369.72 лева.

Съдът с определение от 11.02.2013 г. е постановил заместване на първоначалния ищец по делото "***" ЕООД – град *** с „***" АД – град ***.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е установено от представения по делото договор за паричен заем от 11.01.2010 г., че въз основа на него „***" ЕООД се е задължил в качеството на Заемодател да предаде в собственост на Заемателя сума в размер на 770 000 лева в срок до 30.10.2010 година. Сумата била предадена на Заемателя на 11 транша, както следва: на 21.01.2010 година - сума в размер на 50 000 лв.; на 27.01.2010 година - сума в размер на 60 000 лв.; на 29.01.2010 година- сума в размер на 40 000 лева; на 02.02.2010 година -сума в размер на 50 000 лв.; на 04.02.2010 година - сума в размер на 70 000 лева; на 01.10.2010 година- сума в размер на 100 000 лева; на 05.10.2010 година - сума в размер на 90 000 лева; на 13.10.2010 година - сума в размер на 70 000 лева; на 15.10.2010 година - сума в размер на 60 000 лева; на 18.10.2010 година- сума в размер на 80 000 лева и на 20.10.2010 година - сума в размер на 100 000 лева.

На

12.01.2012 г. ищецът е изпратил нотариална покана на ответното дружество за заплащане на сумата от 525 000 лв., както и лихва в размер на 16 369, 72 лв. На 15.01.2013 г. ответното дружество с писмо до ищеца е уведомил същия, че дружеството е в затруднено финансово положение, като признава задължението си по договора за заем.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение по договор за заем по смисъла на чл. 240, ал.

1 от ЗЗД, който е реален и се счита сключен с предаването на сумата – предмет на договора. С оглед разпределението на доказателствената тежест, ищецът следва да докаже наличието на твърдяното заемно правоотношение, както по основание, така и по размер. Безспорно е установено от представените по делото доказателства, че между страните е сключен договор за заем и че сумите са преведени на ответното дружество. Ответникът не отрича, че е получил от ищеца процесната сума.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице посочва, че законната лихва върху сумата на частично предявения иск в размер на 100 000 лв. за периода от падежа

01.01.2012 г. до предявяване на иска – 06.04.12 г. е в размер на 2 743, 32 лв. Вещото лице посочва, че съгласно сключения договор за паричен заем от 11.01.2010 г. в чл.1.3. е посочено, че заемателят дължи възнаграждение на заемодателя под формата на годишна лихва в размер на осем процента, изчислена върху размера на заеманата сума. В случая, размерът на възнаграждението на заемодателя, изчислен за частично предявения иск в размер на 100 000 лв. от 20.10.2010 г. /датата на пълното усвояване на кредита/ до 31.12.2011 г. /датата на връщане на заеманата сума по договора, вещото лице посочва, че е 9 600 лв. Размерът на възнаграждението на заемодателя съгласно условията на договора изчислен за цялата дължима сума 545 000 лв. от 20.10.2010 г. до 31.12.11 г. е лихва в размер на 53 046, 67 лв.

Съдът в съдебно заседание, проведено на 13.02.2013 г. по молба на ищеца е допуснал увеличение на предявения иск за заплащане на лихва за забава, който да се счита предявен за сумата 2 743,32 лв., съобразно установеното от вещото лице, вместо първоначално предявения размер от 102,68 лв.

В хода на настоящото производство ищецът е представил по делото доказателства, че е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия на трето лице “***” АД – гр.***, като към молбата са приложени доказателства – договор, уведомление до длъжника (ответника).

Постъпила е молба и от цесионера “***” АД – гр.*** с искане да встъпи по делото, тъй като има интерес от това с оглед извършеното прехвърляне на вземанията и с искане да бъде освободен първоначалния ищец, а цесионера като приобретател да го замести като ищец по делото.

Постъпила е молба и от ответника, който е изразил съгласие за такова заместване. По тези искания съдът е приел, че молбите са основателни и с определение №148/11.02.2013г. е приел, че действително съобразно разпоредбата на чл.226, ал.1 ГПК, ако в хода на делото спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото продължава своя ход, но в случая е налице хипотезата на чл.226, ал.2 ГПК, съгласно която приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен по делото като трето лице. Налице е молба за встъпване на трето лице – цесионера по чл.218 ГПК, което действие е извършено до приключване на съдебното дирене в първата инстанция и същият има интерес да помага на една от страните - първоначалния ищец, за да бъде постановено решение в нейна полза, което встъпване съдът е допуснал с посоченото определение. Съгласно чл. 222 ГПК, тъй като и двете страни са изразили съгласие встъпилият да замести и освободи страната, на която помага, съдът е постановил заместване на първоначалния ищец по делото "***" ЕООД – град *** с приобретателя „***" АД – град ***.

С оглед данните по делото, съдът намира, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за заем и е уговорен срок за връщане, съгласно разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД. Ето защо в тежест на ответника по сключения договор за заем е да установи пълно и главно изпълнение на задълженията си за връщане на сумата по договора за заем. Ответникът не е представил доказателства за изпълнение на поетите от него задължения, като също така прави признание с отговора на исковата молба, че действително сумата по договора за заем се дължи. Заемателят не е изпълнил задължението да върне заетата сума след покана, поради което предявеният иск по чл. 240 ЗЗД е основателен и следва да се уважи в предявения частичен размер от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.

С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и иска за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 2 743,32 лв., върху сумата на частично предявения иск в размер на 100 000 лв. за периода от падежа — 01.01.2012г. до предявяване на иска – 06.04.2012г.

На основание чл. 78 ГПК ответникът следва да заплати на първоначалния ищец сумата от 4 254.11 лева, представляваща направените по делото разноски за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, а на новоконституирания ищец сумата от 105.63 лева, представляваща направени разноски за държавна такса върху увеличения размер на иска по чл. 86 ЗЗД.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,

Извън града, обл. Стара Загора да заплати на “***” АД, с ЕИК: 1***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Индустриална зона "***, ул."3020" № 34, ет. 6 сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща частичен иск за изискуемата главница на предоставения заем по договор за паричен заем от 11.01.2010г. в размер на 525 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.04.2012г. до окончателното плащане, както и сумата от 2 743,32 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и 32 ст./, представляваща частичен иск за обезщетение за забава върху сумата на частично предявения иск в размер на 100 000 лв. за периода от падежа — 01.01.2012 г. до предявяване на иска – 06.04.2012 г., както и сумата от 105.63 лева /сто и пет лева и 63 ст./, представляваща направени разноски по делото.

ОСЪЖДА “***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, Извън града, обл.

Стара Загора да заплати на "***"

ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. "***" № 41 сумата от 4 254.11 лева /четири хиляди двеста петдесет и четири лева и 11 ст./, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.