Определение № 463 от 15.09.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 463 гр. С.З. , 15.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20215500501570 по описа за 2021 година Производството е на основание чл. 413, ал.2 от Граждански процесуален кодекс / ГПК/.

Настоящото въззивно дело е образувано по повод постъпила частна жалба от „ П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „ *********, представлявано от законните си представители С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч.- управители на дружеството, чрез юрк. Т.К. против Разпореждане № 1662/30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.№ 3582/2021 г. по описа на Старозагорски районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и изпълнителен лист за сумата от 66,71 лв. представляващо непогасено договорно възнаграждение , дължимо за периода от 25.10.2020 г. до 25.05.2021 г.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност на

Разпореждането в обжалваната му част, поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на заповедното производство и при превишаване правомощията на съда.

Излага подробни съображения в жалбата си и цитира съдебна практика в подкрепа на становището си. С оглед на това моли настоящия въззивен съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови издаване на заповед за 1 изпълнение за процесното вземане. Претендира присъждане на разноски в размер на 15,00 лв. – държавна такса и 50, 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и взе предвид материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „П.К.Б.” ЕООД , ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. ХР. Д. от гр. С.З., ул. „ ********** за сумата от 947,85 лева, от които 418,59 лв. – главница; 66,71 лв. – договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.10.2020 г. до 25.05.2021 г.; 105,00 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст , дължимо до 25.05.2021 г.;

285,82 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Ф. , дължимо до 25.05.2021 г. ; 56, 69 лв. – лихва за забава от датата на изпадане на длъжника в забава – 26.07.2020 г. до 25.05.2021 г.; законна лихва в размер на 15,04 лв. от 25.05.2021 г. до 27.07.2021 г. и законна лихва от датата на входиране на заявлението в съда – 28.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на разноски, направени пред заповедния съд в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е в заявлението, че вземането произтича от договор за потребителски кредит №40000352693, сключен на 22.06.2020 г. между длъжника Т. ХР. Д. и „П.К.Б.” ЕООД – гр. С., като длъжникът се е възползвал от възможността да закупи пакет от допълнителни услуги, по силата на което същият дължал възнаграждение, което ставало изискуемо с подписването на споразумението. По силата на сключения договор , заявителят „ П.К.Б.” ЕООД е изпълнил точно и в срок задължението си като превежда по посочената от длъжника банкова сметка заемна сума, а последният от своя страна поема задължение да върне сумата за срок от 11 медеца с месечна вноска по погасителния план в размер на 115,66 лв., дължимо за периода от 25.10.2020 г. до 25.05.2021 г.

2

Относно възнаграждението за пакета от допълнителни услуги , страните се съгласили то да бъде разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на самия кредит, като непогасеното възнаграждение било в общ размер на 390,82 лв.

Съгласно общите условия към договора за потребителския кредит, длъжникът дължал на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което било предварително определено в самия договор и било разсрочено във времето като следвало да бъде погасено от клиента в рамките на погасителния план. Договорното задължение възлизало в размер на 66,71 лева.

Длъжникът не изпълнил задължението си по договора, като направил само три погасителни вноски и изпаднал в забава съгласно погасителния план към договора, като падежът на последната по ред вноска бил на 25.05.2021 г.

Тъй като погасителния план е изтекъл и е налице неизпълнение на задълженията от страна на Т.Д., за дружеството „ П.К.Б.” ЕООД бил налице правен интерес да потърси неплатените и падежирали вноски по договора за потребителски кредит.

С обжалваната част на Разпореждането, заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, с която „ П.К.Б.” ЕООД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумите от 105,00 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Фаст; 285,82 лв. – неплатено възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга Ф. и за въпросното вземане в размер на 66,71 лв. – договорно възнаграждение за периода от 25.10.2020 г. до 25.05.2021 г.

Издадена била Заповед за изпълнение № 1120/30.07.2021 г. по гражданско дело №3582 по описа за 2021 г. на Районен съд – С.З., с която било разпоредено длъжникът Т. ХР. Д. да заплати на заявителя „ П.К.Б.” ЕООД – гр. С. всички останали вземания, които дружеството претендира както и в негова полза били присъдени направените в заповедното производство разноски.

При така установените обстоятелства , съдът направи следните правни изводи:

3

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения от закона срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна поради следните съображения на съда:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република Б. и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република Б. – чл.411, ал.2 от ГПК.

В конкретния случай въззивният съд приема, че не са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от 66,70 лв. – непогасено договорно възнаграждение представлява акцесорно плащане и същата е заявена от жалбоподателя надлежно с процесното заявление, като е уточнен и периодът от 25.10.2020 г. до 25.05.2021 г. Също така съдът не е изложил ясни конкретни мотиви, защо приема, че тази претенция на жалбоподателя следва да се отхвърли. Също така конкретната сума се дължи на общо основание като задължение към неплатената главница като в подкрепа на този аргумент са следните съждения:

Спрямо договорът за паричен заем, във връзка с който е възникнало това акцесорно плащане, а именно договорното възнаграждение, което е определено предварително в договора между страните и е обект на заповедта за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит / ЗПК/.

Нормите на закона следва да бъдат съобразени служебно от съда. Също така следва да бъде посочено, че съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК , съдът е задължен служебно да извърши проверка , дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В настоящия случай такова противоречие не е налице.

4

Във връзка с това, не може да се приеме за правилен обжалваният съдебен акт в частта , с която е отхвърлено вземането за договорно възнаграждение. Правилата на поведение на субектите на конкретното договорно правоотношение се уреждат от специалния закон, който беше посочен по-горе. В разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите ( ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република Б.. Така въведеното законово ограничение е насочено към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономическата по-слабата страна – потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на кредитополучателя. Поради това, с нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК е установена горна граница на годишния лихвен процент на разходите за потребителските кредити и това е 5-кратния размер на законната лихва, доколкото в ГПР на кредита се включват общите разходи за потребителя, в това число лихви, възнаграждения и т.н. Тук следва да се има предвид, че законодателят е възприел като законов критерий ГПР, като е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва не винаги е меродавен, поради което и за да бъде избегната злоупотреба, в закона като критерий и предвиден максимален размер на ГПР и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредита. В конкретния случай, уговореният лихвен процент е 40,90 %, при ГПР от 48,03 %., тоест договореният процент отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на законната лихва по смисъла на чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което същият е в допустимата граница. След като уговорения в договора годишен процент на разходите , който включва в себе си и годишния лихвен процент по кредита, не надвишава пет пъти законната лихва, то законовото изискване на чл.19, ал.4 от ЗПК е спазено, поради което не е налице противоречие на искането със закона или добрите нрави. С оглед на тези съображения, изводът на районния съд, с което е отхвърлил вземането за договорно възнаграждение в размер на 66,71 лв., дължимо за периода от 25.10.2020 г. до 25.10.2021 г. се явява неправилно.

Ето защо настоящата инстанция намира, че районният съд неправилно е 5 отказал издаване на заповед за изпълнение в тази част, поради което същото следва да бъде отменено, като заявлението се уважи в частта за претендираното договорно възнаграждение.

Относно искането на жалбоподателя за присъждането на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски не следва да бъде уважено, тъй като производството е едностранно и се развива без участието на длъжника.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и ал.2 от ГПК, Старозагорският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1662/30.07.2021 г., постановено по ч.гр.д.

№ 3582 по описа за 2021 г. на Районен съд – С.З. , в частта му, с която заповедният съд е отхвърлил заявлението на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „******** , представлявано от законните си представители С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. – управители срещу длъжника Т. ХР. Д., ЕГН: ********** от гр. С.З., ул. „ Св. Св. Кирил и Методий” № 3, вх. А, ет.11, ап. 112 за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Т. ХР. Д. от гр.

С.З. относно договорно възнаграждение в размер на 66,71 лв. за периода от 25.10.2020 г. до 25.10.2021 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

РАЗПОРЕЖДА ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „ П.К.Б.” ЕООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„ ********, представлявано от законните си представители С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. – управители срещу Т. ХР. Д. , ЕГН: ********** от гр. С.З., ул. „ ************* за претендираната сума от 66,71 лв., представляваща непогасеното договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.05.2020 г. до 25.10.2021 г.

ВРЪЩА делото на Районен съд – С.З. за фактическото издаване на горепосочената Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.