Решение № 6444 от 10.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6444 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20241110148871 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 127 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на наемател на общинско жилище, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 188,73 лв. – главница за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до м.04.2023 г., сумата 41,12 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /11.04.2024 г./ до окончателното 1 изпълнение на задълженията, сумата 22,30 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 21.03.2024 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 8,14 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода от 16.07.2021 г. до 21.03.2024 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.

Ответникът П. А. М. изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Твърди, че е настанен в част от имота. Поддържа, че не дължи суми в посочените размери, доколкото до имота не е доставяно количество топлинна енергия, съответстващо на претендираната от ищеца цена. Оспорва, че ищецът е материалноправно легитимиран да получи цената на предоставената услуга за дялово разпределение. Оспорва дължимостта на претенциите за лихви, доколкото не е поканен да изпълни задълженията. В депозираното възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК релевира възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Претендира адвокатско възнаграждение за представляващия го адвокат, оказал му правна помощ в заповедното и в исковото производство.

Третото лице – помагач ... изразява становище за основателност на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК П.

А. М., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните вземания. Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.04.2024 г., с предмет процесните суми, е връчена на длъжника и същият е депозирал възражение, във връзка с което и съобразно указанията на съда, заявителят е предявил установителни искове за вземанията си.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху 2 имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения с ищцовото дружество.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл-задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР №2/ 2017 г. на ВКС - ОСГК, т.1).

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот – ..., находящ се на адрес: ..., се нахождава в топлофицирана жилищна сграда и е собственост на ..., като част от същия е предоставен за ползване на ответника по силата на настанителна заповед от ... г. По силата на молба – декларация за откриване на партида от ... г., подадена от ответника, ищецът е открил индивидуална партида на негово име за ползване на топлинната енергия, доставяна до имота. С договор за наем от ... г. (л. 70 – 71 от делото), считано от ... г., ... е предоставила на ответника за ползване под наем цялото общинско жилище – ..., находящ се на адрес: .... По делото не са представени доказателства за промяна на това положение, така че безспорно от гореизложеното се установява наличието на съгласие от страна на собственика, ..., трето лице – ответникът по делото, да ползва имота. За имота, при топлопреносното дружество, по искане на ползвателя е открита индивидуална партида през ... г., от което съдът формира извод, че още тогава е възникнало облигационното правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия до имота (видно от съдържанието на делото, всички счетоводни документи са издавани на името на ползвателя), като предвид липсата на данни за настъпила промяна (напротив установява се, че имотът продължава да се ползва от ответника), съдът формира извод за съществуване на правоотношението и към процесния период.

От изложеното, съдът формира извод, че ответникът се явява „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Доставяната топлинна енергия до имота се начислява за обекта по партида с абонатен № ....

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза от 3

06.03.2025 г., съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция, в метрологична годност. Показанията се отчитат ежемесечно. Дялово разпределение за имота за процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. За имота през процесния период не е изчислявана и начислявана топлинна енергия за отопление от отоплителни тела, защото такива няма свързани към ВОИ, не е изчислявана и начислявана топлинна енергия за отопление от отоплителни тела в общите части като дял за имота, както и за подгряване на вода за БГВ за първия отоплителен сезон от процесния период. За имота е изчислена и начислена топлинна енергия за подгряване на вода за БГВ, за втория отоплителен сезон от процесния период, на база отчетен разход по водомер – 1 брой. За имота е начислен разход за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на база на пълен отопляем обем – 71 м3. Отчетите са потвърждавани от потребителя П. А. М. чрез полагане на подпис за „клиент“.

С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки.

Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза, според което размерът на потребената топлинна енергия (с отчитане на изравнителните сметки) за процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. е 186,22 лева.

По възражението за погасяване по давност на вземането.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е неоснователно.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 11.04.2024 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 11.04.2021 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за процесния период 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец май 2021 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на .../, на 16.07.2021 г.

Искът се явява основателен за установения от заключението размер от 186,22 лева, като подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 188,73 лева.

4

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, установени от вещото лице в общ размер на 41,12 лева за периода от м.05.2021 г. до 30.04.2023 г., които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл.

61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на раздел III от договора между ... и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Възражението за давност, направено по отношение и на това вземане е неоснователно по гореизложените аргументи.