Определение № 444 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. София, 25.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600538 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

Образувано е по жалба от А. Б. в качеството му на повереник на Г. Х. Г. – пострадал от престъплението, за което е било образувано наказателното производство по делото, срещу протоколно определение на Софийския окръжен съд (СОС) от 11.04.2024 г., постановено по НОХД № 28/2024г. по описа на съда, в частта, с която е отхвърлена молбата му за конституиране като частен обвинител и граждански ищец в наказателното производство, като подадена след срока по чл. 77, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от НПК.

В жалбата се твърди, че искането за конституиране на пострадалото лице като страна в наказателното производство следва да се счита своевременно, тъй като е направено в разпоредителното заседание. С оглед изложеното и своевременно формираното искане за конституиране на пострадалия Г. като частен обвинител и граждански ищец, се прави искане за отмяна на определението на СОС и конституирането му в това му процесуално качество. Отправя се алтернативно искане за връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания по приложението на закона.

Софийският апелативен съд, след преценка на направените в жалбата оплаквания, атакувания съдебен акт и доказателствата, относими към предмета на производството, намери следното.

Производството пред СОС е образувано по внесен в съда обвинителен акт срещу подсъдимия Б. И. С. за извършено престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

С разпореждане от 25.01.2024 г. съдията-докладчик е насрочил разглеждането на делото в открито разпоредително съдебно заседание, като изрично е постановил да се съобщи на подсъдимия, защитниците му, пострадалия Г. Г., повереника му, както и на СОП, за правата им по чл. 247б, ал. 3 от НПК, както и за правото на пострадалото лице в 7-дневен срок от връчване на съобщението да направи искане за конституиране като частен обвинител и граждански ищец.

По делото на 11.04.2024 г. е проведено открито съдебно заседание. След започването му съдът без да изслуша Г. Г. (който се е явил лично и с повереник) относно желанието му да упражни правата си като пострадал в наказателното производство, е взел становище от страните единствено за това дали са налице процесуалните осонвания за разглеждане на 1 делото и при положителна преценка за наличието на предпоставките за това, е дал ход на разпоредителното съдебно заседание.

След изслушването на становището на прокурора по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, съдът е предоставил тази възможност и на повереника на пострадалия, който наред с вземане на отношение по част от въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК е направил изявление за конституиране на Г. Г. като частен обвинител и граждански ищец в наказателното производство. Пострадалият е заявил, че подържа казаното от повереника си. СОС приел искането за направено извън срока по чл. 77, ал. 3 и чл. 85, ал. 3 от НПК и е постановил обжалваните определения, с които е оставил без уважение молбата, с която е бил сезиран.

Във връзка с частната жалба, с която е сезиран Софийският апелативен съд (САС) намира следното:

На първо място въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че частната жалба на Г. Г., с която се иска отмяна на обжалваното определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за конституирането като граждански ищец е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Съгласно задължителните указания на ТР № 2 от 05.02.2004 г. по Н. Д. № 2/2003г. на ОСНК на ВКС отказът на първоинстанционния съд да допусне до участие в процеса граждански ищец не подлежи на обжалване. Такова не е предвидено и в самата разпоредба на чл. 249, ал. 3 от НПК, а и съдът правилно не е указал възможността за обжалване на произнасянето му в тази част. Гарантираната възможност, искът по чл. 45 ЗЗД да бъде предявен по реда на ГПК, както и обективните предпоставки, при които наказателният съд може да откаже разглеждане на такъв иск в наказателния процес, е съответно на изискването за справедлив процес от гледна точка на достъпа до правосъдие.

На следващо място, този въззивен съдебен състав намира частната жалба на Г. Г., в частта, с която се иска отмяна на обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата му за конституиране като частен обвинител за основателна по следните съображения:

При произнасяне по реда на чл. 248, ал. 2 от НПК, съдът обсъжда единствено процесуалната допустимост на молбата, с която е бил сезиран. Независимо от това САС констатира, че в обжалваното определение липсват мотиви. Съдът, съгл. чл. 34 от НПК е длъжен да мотивира всеки свой акт. В случая е налице единствено констатация за депозиране на молбата извън сроковете по чл. 77, ал. 3 от НПК.

Извън горното първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение без да отчете, че жалбоподателят-молител за участие като частен обвинител, се е явил в с.з., в което е даден ход на разпоредителното заседание, бил е представляван от повереник, било е изслушано становището на страните по даване ход на делото, без преди това съдът да установи волята на Г. за това дали желае да упражни правата си по чл. 76 и чл. 84 НПК и е дал ход на делото за провеждане на разпоредително заседание. По този начин Г. е бил лишен от възможност да упражни правото си по чл. 76, ал. 1 от НПК чрез молба по чл. 77, ал. 1 от НПК, заявена в преклузивния срок по чл. 77, ал. 3 от НПК, съгласно която разпоредба, срокът до който може да се подаде молба по чл. 77, ал. 1 от НПК за участие по делото като частен обвинител е до започване на разпоредителното заседание.

При провеждането на разпоредителното заседание съдът е изслушал повереника, ангажиран от Г. Г. по част от въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и искането му за конституиране като допълнителна страна в производството. С тези си процесуални действия Г. ясно е демонстрирал намерението си да упражни правата си по чл. 76 от НПК.

Практически съдът се е уверил в волята на пострадалия дали желае да упражни правата си 2 едва след започването на разпоредителното съдебно заседание по делото, което практически означава, че към момента, в който е дал възможност на правоимащото лице да заяви дали ще упражни правата си, те според първостепенния съд, вече са били преклудирани. Тук следва да се обърне внимание на окръжния съд, че процесуално коректният момент за изслушване на исканията му по чл. 247в, ал. 4 от НПК следва да предхожда преценката относно наличието на предпоставките за даване ход на разпоредителното съдебно заседание.

В хипотеза, в която с процесуалното си поведение пострадалият очевидно не е демонстрирал, че се е дезинтересирал от процеса е било пречка за даване ход на делото в разпоредително заседание преди изясняване на въпроса дали Г. желае да упражни правата си. Като го е сторил съдът е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, тъй като е ограничил правата на пострадалия по чл. 79 от НПК, сред които и правото да участва в съдебното производство.

Предвид започването на разпоредителното заседание без да прояви активност за изясняване на волята на пострадалия относно участието му като страна в наказателното производство, съдът не е имал право да прецени молбата по чл. 77, ал. 1 от НПК като подадена след преклузивния срок по чл. 77, ал. 3 от НПК.

Въз основа на гореизложеното, въззивния състав намира, че атакуваното определение в тази му част следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него се постанови такова, с което да бъде уважена молбата на А. Б. за конституиране на Г. Х.

Г. като частен обвинител, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Поради изложените съображения и на основание чл. 345, ал. 2 и 3, вр. чл. 336 от НПК, САС, І наказателен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Г. Х. Г. чрез повереника му - А.

Б., срещу протоколно определение от 11.04.2024 г., постановено по НОХД № 28/2024г. по описа на СОС, ІV първоинстанционен наказателен състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на Г. Х. Г. за конституиране в качеството му на граждански ищец.

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.04.2024 г., постановено по НОХД № 28/2024г. по описа на СОС, ІV първоинстанционен наказателен състав, в частта, с която е отхвърлена молбата му за конституиране като частен обвинител в наказателното производство.

КОНСТИТУИРА Г. Х. Г. като частен обвинител по НОХД № 28/2024 г. по описа на СОС, ІV първоинстанционен наказателен състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3