Решение № 11428 от 19.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11428 гр. София, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110145073 по описа за 2021 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба от 02.08.2021г. на Т. Р. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете Б. Б. В., роден на 18.04.2017г. срещу Б. Н. В. с правна квалификация чл. 2, ал. 1, предл. 1 и 3, във вр. с чл. 3, т. 5 във вр. с чл. 5, ал. 1, във вр. с чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие и да участва в програми за корекция на поведението.

В молбата се твърди, че от 18.01.2021 г. до 21.07.2021 г. ответникът В., който е баща на общото им дете Б. В. и с когото са живели заедно в периода месец юни 2016г. до 2020г., изпращал на молителката Т. Т. съобщения в профила на последната в приложението „Вайбър“ с номер ***, както и текстови съобщения в мобилната мрежа (SMS) от своя профил с номер ***, с обидно и заплашително съдържание – с думите „животно“, „мръсен изрод“, „долна гад“, „крадец“ и други, и със заплахи за живота на молителката; че на 19.07.2021 г. в жилище с адрес: София, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, № 31, ет. 7, ап. 13, отправял заплахи към молителката Т. и я бутнал с ръце, а след това започнал да хвърля вещи – счупил холната маса и две картини в апартамента (рисунка с молив на куче – йоркширски териер, и копие от архивен спортен афиш за тенис турнир), като по пода се разпръснали парчета от поставените пред картините защитни стъкла; че на 28.07.2021 г. в телефонен разговор между двамата молители на горепосочените номера пред детето нарекъл първата молителка „животно“ и „изрод“, като детето в последствие започнало да използва тези думи към други хора. Към молбата са приложени множество разпечатки от тестови съобщения, съдържащи обидни и заплашващи обръщения, отправени от ответника към молителя. С молбата се иска единствено задължаване на ответника В. да се въздържа от актове на домашно насилие, както и да участва в специализирани програми за превенция на домашно насилие. Претендира сторените в производството разноски като прилага и списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът Б. В. с отговор, депозиран от процесуалните му представители на 1

06.10.2021г. е изразил становище, че изложеното в молбата не отговаря на истината.

Оспорва, че е извършил описаните в молбата актове на домашно насилие. Впоследствие с лично становище, депозирано по делото на 23.03.2022г. е заявил, че е отправил съобщенията до молителката, които тя е представила по делото. Ответникът твърди, че между него и молителката са налице сложни отношения както по повод на упражняването на родителските права върху общото им дете Б., така и относно притежаването на общо имущество, а именно къщата в гр. Банско. В допълнителното становище твърди, че е наричал молителката „Изрод“ използвайки думата в преносното й значение - като човек с извратен морал. Излага подробни доводи защо намира моралът на майката на детето си за извратен и болен човек като потвърждава авторството си относно текстовите съобщения. В същото време твърди, че той е жертва на насилие, осъществявано от молителката в продължение на години по време на съвместното им съжителство и след това. В допълнително становище от 29.03.2025г. ответникът заявява, че твърдението на молителката за събитията, станали на 19.07.2021г. са изопачени с цел да го изкарат насилник. Излага доводи, че молителката се обадила на тел. 112, за да го сплаши и да предизвика реакция от полицията. Сочи, че единствената цел на молителката е да го раздели от сина им Б., който е по-привързан към него като родител. Моли за отхвърляне на молбата като неоснователна.

Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за установено следното:

С оглед липсата на спор съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът Б. Н. В. е баща на втория молител Б. В., като е съжителствал заедно с молителката Т. Т. в периода 2016-2021г.

В молбата си от 02.08.2021г. и уточняващата молба-становище от 23.11.2021г. молителката Т. Р. Т., действаща лично и като майка и законен представител на малолетното дете Б. Б. В., че 18.01.2021 г. до 21.07.2021г. ответникът В., изпращал съобщения в профила й последната в приложението „Вайбър“ с номер ***, както и текстови съобщения в мобилната мрежа (SMS) от своя профил с номер ***, с обидно и заплашително съдържание – с думите „животно“, „мръсен изрод“, „долна гад“, „крадец“ и други, и със заплахи за живота на молителката; че на 19.07.2021 г. в жилище с адрес:

София, ***, ет. 7, ап. 13, отправял заплахи към молителката Т. и я бутнал с ръце, а след това започнал да хвърля вещи – счупил холната маса и две картини в апартамента (рисунка с молив на куче – йоркширски териер, и копие от архивен спортен афиш за тенис турнир), като по пода се разпръснали парчета от поставените пред картините защитни стъкла; че на 28.07.2021 г. в телефонен разговор между двамата молители на горепосочените номера пред детето Б., нарекъл първата молителка „животно“ и „изрод“. Към молбата е представена копие то кореспонденцията между двете страни, в текстовите съобщения на които се съдържат обиди и заплахи като „ мръсен изрод“, „гний в злоба, дребнавост, лошотия и отмъстителност. Умри, отрови се от твоята злобичка и отмъстителност“, „ ти си страшна гад“, „злобар, агресор, крадец, лъжец„.

, като детето в последствие започнало да използва тези думи към други хора По делото са представени разпечатки от тестови съобщения между страните. От тях се установява, че на твърдените от молителката дати и преди това ответникът е изпращал многобройни съобщения с обидно съдържание. В тях се използват изрази като „мръсен изрод“, крадец“ „злобар“ и производните им.

По делото са представени записи на цифрови носители на телефонни разговори, осъществени от молителката на 19.0.2021г. след обаждане скъм телефон 112. Назначена е съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че на

19.07.2021г. в 11.41 часа и в 11.43 ч. молителката Т. се е обадила на тел. 112, за да поиска съдействие от полицията за извеждане на ответника от жилището й, в което той рушал и чупел нейни вещи и се опитвал да вземе неща, които не се негови.

Предмет на експертизата са и звукови записи на разговор между мобилен тел.

2

+ 359988351831, ползван от ответника и мобилен телефон - ***, ползван от молителя. На записите се съдържа разговори между страните, състояли се на 28.07.2021г. от 10.36ч. до 22.55ч. Вещото лице в експертното заключение е визуализирал разговорите в текст и е дал заключение, че същите са автентични и не са манипулирани. От тях се вижда, че ответникът нарича молителката «животно», «изрод», «изрод болен». Според заключението на един от записите се чува детски глас, от което обстоятелство може да се направи извода, че детето е присъствало при бащата при провеждане на тези телефонни разговори, макар, че не може да се направи категоричен извод, че е било в непосредствена близост до родителя си. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице.

Вещото лице е изготвило и допълнително заключение, предмет на изследването по което е бил видеофайл с продължителност 5 мин., заснет на 13.04.2021г. При постановяване на настоящото решение съдът не обсъжда това заключение, защото видеофайла съдържа кадри, които са извън исковия период и се отнасят по-скоро до родителски капацитет на двете страни, или по-точно до липсата на такъв(едната страна е внушила на детето тема, която не е подходяща за неговата възраст, а другата е направила видеофайл, в който целенасочено разпитва детето с цел да дискретидира другия родител). С изследвания видофайл не се установяват и доказват обстоятелства, предмет на доказване в настоящото производство, поради което съдът не я цени при постановяване на настоящото решение.

По делото са събрани и гласни доказателства. Свидетелката, водена от молителката – Ралица Кръстева Кръстева, разпитана в съдебно заседание, проведено на 07.04.2022г. разказва, че е присъствала, когато молителката е получавала обидни текстови съобщения от ответника. Същите били денонощни и съдържали реплики като «туморно образувание», «рак», «изрод» , «крадец». Според свидетелката след раздялата на страните през май-юни 2020г. тези заплахи и обиди станали денонощни. Честа тема била къща в гр. Банко, която молителката притежавала, а ответникът твърдял, че я била откраднала от него. За скандала по повод изнасянето на Б. от апартамента на Т. знаела от последната. Не е била пряк свидетел на цялата случка. Свидетелката Кръстева разказва за личните си впечатления от детето Б.. След посещения при баща си той ставал агресивен, чупел играчки, наричал майка си «крадец». Съдът кредитира показанията на свидетелката Кръстева в частта, в които разказва лични възприятия, а именно относно съдържането на тестовите съобщения, изпратени от ответника до молителката и за влиянието на конфликта между родителите върху поведението на детето Б.. В останалата част показанията на свидетелката съдържат преразкази на събития, съобщени й от молителката Т., които съдът няма да вземе предвид при постановяване на настоящия акт.

Свидетелят А. Д. Г., воден от ответника и разпитан в съдебното заседание на 07.04.2022г. е бил очевидец на скандала между страните, състоял се на 19.07.2021г. в дома на молителката в гр. София, ***, ет. 7, ап. 13.

Свидетелят разказва, че е имал уговорка с Б. да му помогне да се изнесе от жилището на Т..

Отишли заедно с автомобил на ответника, било около обяд. Страните се уговаряли какво следва да се изнесе, като свидетелят и ответникът смъквали вещи до автомобила, който бил паркиран пред блока. Между страните възникнал спор за един скрин. Свидетелят разказва, че му станало неудобно когато започнали да се карат затова слязъл пред блока. В жилището се качил заедно пристигналите на място полицаи, които били повикани от молителката.

След случката когато си тръгнал с ответника, последният имал следи от удари по лицето и искал да си вади медицинско, но бил разубеден от свидетеля. Свидетелят Г., който се вижда често с ответника В. заявява, че знае, че ответникът си изпуска нервите и изпраща на Т. съобщения с обидно съдържание. Самият свидетел заявява, че го е укорявал за това.

Според него страните имат спорове за отглеждане на общото им дете Б. и за къщата в гр.

Банско. Съдът кредитира показанията на този свидетел като плод на личните му впечатления и намира че същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

По делото е разпитана и водената от молителката свидетелка С. Х.

Найденова. Свидетелката твърди, че е познава страните от десет години, постоянно живее в 3

Занзибар, там е била и по време на посочените от молителката Т. атове на домашно насилие. За тях знае от молителката Т., с която се чували почти всеки ден. Съдът не кредитира показанията на свидетелската Найденова, защото възприятията й са опосредствани от разказите на молителката.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Молбата, инициирала производството пред настоящия състав е подадена от лице, което твърди, че е пострадало от домашно насилие, извършено от лице в хипотезата на чл. 3, т. 2 и т. 3 ЗЗДН и в рамките на преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН.

Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.

Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. В закона липсва легална дефиниция на понятията "психическо и емоционално насилие", но наложеното в практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети. То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес, и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране. Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето.