Решение № 9800 от 23.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9800 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110162120 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от И. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. К,0, чрез пълномощника си - Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Манастирс,ф. 11 срещу "Вив,БГ" ЕООД, с ,3458, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, у,54, представлявано от Здр, Райчев.

Предявени са за разглеждане два кумулативно обединени съединени иска, както следва: 1. ,ановителен иск с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в договор за паричен заем № 9870238060/05.08.2021 г., сключен между страните поради противоречие със закона и 2. осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата от 33, 95 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза за такса експресно разглеждане от договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването.

Ищецът твърди, че на 05.08.2021 г. сключил с ответното дружество "Ви,ООД договор за паричен заем № 9870238060. По силата на договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 50 лв., която следвало да върне в срок до 10.08.2021 г.

Твърди, че годишният процент на разходите бил уговорен в размер на 48. 2%, лихвен процент за кредита в размер на 39.24%, сума на лихвата за срока на договора 0. 27 лв. В договора било предвидено, че кредитополучателят дължи сума в размер на 10. 48 лв., представляваща такса за бързо разглеждане.

1

Твърди се, че на 05.08.2021 г. между страните били сключени общо три анекса към договора. Съгласно първия от тях от дата 05.08.2021г., му била отп,ата допълнителна сума в размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 19.49 лв.;

С втория от тях от дата 08.08.2021г., му била отп,ата допълнителна сума в размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 27. 03 лв. И с третия от тях от дата 09.08.2021г. му била отп,ата допълнителна сума в размер на 50 лв., като сумата за експресно разглеждане се променила в размер на 33.95 лв.;

Посочва, че погасил сумата по договора два дни след падежната дата, като заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително такса за експресно разглеждане, а именно сумата от общо 234.63 лв.

Ищецът счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в пъти повисок от посочения, което е над максимално ,ановения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на договора било посочено, че потребителят дължи възнаграждение за допълнителна ,уга „експресно разглеждане на кредита“ от момента на подписване на договора. Ето защо намира, че същата е следвало да бъде включена в размера на ГПР, като невключването й противоречи на закона.

Твърди, че посочването в договора на размер на ГПР, който не бил реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждащава търговска практика“ по смисъла на чл. 69д, ал.1 и ал. 2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на правото на ЕС.

Излага твърдения, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а това водило до извод, че целият договор е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК.

Счита, че клаузата е нищожна, с която е уговорено, че ищецът следва да заплати на кредитиращото дружество такса за „експресно разглеждане на кредита“, както и че същата е уговорена в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В законо,ановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни при съображения, подробно изложени в отговора.Оспорва твърденията за наличие на неравноправни клаузи, в това число и относно клаузата, предвиждаща задължение за плащане на такса за бързо разглеждане. Посочва, че договорните клаузи са действителни.

Твърди, че всички законови изисквания са спазени, както и че договорът не 2 противоречи на закона. Посочва, че в Специалните ,овия на процесния договор изрично бил посочен действителният размер на разходите по кредита, който от своя страна съответствал на заложената законово доп,има граница, определена в ЗПК.

Посочва, че всички параметри по процесния договор за кредит били изначално известни на кредитополучателя г-н Д. на етап преддоговорна информация. Посочва още, че съгласно т.8.1 от Общите ,овия към процесния договор, кредитополучателят има право да се откаже от Договора за кредит, без нужда да обосновава отказа си пред кредитора в 14-дневен срок от сключването на договора за кредит, но ищецът не се бил възползвал от това свое право.

Ответникът поддържа, че размерът на ГПР по Договора бил изчислен изцяло в съответствие с формулата, разписана в Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК. Като посочва, че чл. 19 ал. 3, т.2 от ЗПК заявяването на отделни допълнителни и незадължителни ,уги не следвало да се включва в ГПР, поради тази причина не била и включена таксата „експресно разглеждане“. Сочи, че при изичсляване на ГПР били включени само и единствено главница и договорна лихва. Поддържа още, че посочената ,уга е пожелателна и такса е събрана, т.к. ищецът изрично е поискал да се ползва от ,угата.

Посочва, че процесният договор за потребителски кредит бил съобразен изцяло по форма и съдържание с чл.148, ал. 3 от ЗЗП. Посочва още, че Общите ,овия, вкл. и регламентираната в тях такса за „бързо разглеждане“ били предварително изпратени и съгласувани с Комисията за защита на потребителите.

Посочва още, че в обхвата на общите разходи по кредита, които следвало да се отчитат при формиране на ГПР, попадали разходи за допълнителни ,уги, само доколкото ползването на такИ. допълнителни ,уги било предвидено като задължително ,овие за сключване на договора за кредит. По отношение на таксата „експресно разглеждане“ на кредита посочва, че тя не е била част от общите разходи по кредита, както и че не е било налице основание да се включва в обхвата на ГПР.

Ответникът признава, че ищецът на 12.08.2021г. е погасил задълженията си като е заплатил на ответника 234.63 лв. – 200 лв. главница; 0.68 лв. – договорна лихва и 33.95 лв. – такса за експресно разглеждане.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

С молба от 16.04.2024г., докладвана на съдията докладчик след проведеното открито съдебно засаедание, ответникът прави възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна.

По отношение на доказателствената тежест:

1. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД:

Ищецът следва да докаже, че е сключен договор за кредит между страните; че е налице твърдяното противоречие на клаузата от договора за потребителски кредит с императивни законови разпоредби, което води до нищожност на клаузата за не,ойка. В тежест на 3 ответника е да докаже, че оспорените клаузи са действителни, вкл. са договорени индивидуално.

2. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД – за да бъде уважен този иск, ищецът следва да ,анови, че е предал, съответно, че ответникът е получил посочената от него сума, размерът й, както и че липсва основание за получаване. В тежест на ответника е да докаже , че сумата е получена на валидно правно основание.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за ,ановено следното от фактическа страна:

По делото безспорно са ,ановени следните обстоятелства:

1. Наличие на облигационни отношения между страните по договор за паричен заем № 9870238060, сключен на 05.08.2021г. между И. К. Д. и „ВИ,

2. ищецът на 12.08.2021г. е погасил задължението си като е заплатил на ответника 234.63 лв. – 200 лв. главница; 0.68 лв. договорна лихва и 33.95 лв. такса за експресно разглеждане.

По делото са представени, освен договорът за кредит и приложимите Общи ,овия, уреждащи отношенията между "Ви,ООД /предходно наименование – 4финанс ЕООД/, и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови ,уги /кредити/ от разстояние и СЕФ.

Видно от приложимите към договора за кредит общи ,овия – "Такса експресно разглеждане" е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна ,уга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отп,ане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отп,ане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и ,овия, посочени в общите ,овия.

В т. 6. 5 от Общите ,овия към договора е посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора или след подпис от страна на Кредитора в офис на Партньор. За целта след като кредитополучателят натисне бутона "подпиши", съгласно т. 1. 8 по-горе, кредиторът изпраща на кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в профила на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването на договора за кредит.

Отразено е, че страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на т.6.1 от Общите ,овия във вр. с чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ.

От приложения по делото договор, се ,ановява, че е сключен между страните на дата 05.08.2021г., като е посочено, че процесният договор се подписва електронно. Както е посочено и че договорът за кредит, подписан електронно, по един от законо,ановените начини-с ел.подпис; ,вършенстван ел. подпис или КЕП, същият се счита за потвърден и 4 подписан на всяка страните от кредитополучателя.

От договора за кредит с № 9870238060/05.08.2021г. се ,ановява общ размер на задължението за връщане на Кредитополучателят в размер на 60.75 лв., от които: 50.00 левапредставляваща главница по кредита; 0.27 лв. –договорна лихва и такса за допълнителна незадължителна ,уга за бързо разглеждане на кредита в размер на 10.48 лв.

При така ,ановеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен с протоколно определение № 7268 от 15.02.2024 г., съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между тях е сключен Договор за кредит № 9870238060 от 05.08.2021 г., по силата на който ищецът е получил сумата от 50 лева, която се е задължил да върне, с договорна лихва в размер на 0.27лв., както и да заплати такса "Експресно разглеждане" в размер на 10, 48 лв.

Също така, съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 12.08.2021 г. ищецът два дни след падежа /10.08.2021г. /е погасил кредита, като е заплатил на ответното дружество сумата от 234.63 лева, от които 200.00 лева - главница, сумата от 0.68 лева – договорна лихва и сумата от 33.95 лева – такса "Експресно разглеждане".

Предявените искове са доп,ими, като предявени от субект с правен интерес.

Разгледани по същество исковете са основателни.

Съдът приема, че процесният Договор за кредит № 9870238060 от 05.08.2021 г., отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.