Решение № 244 от 01.11.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Айтос, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20232110100962 по описа за 2023 година

Производството е глава двадесет и девета от ГПК.

Делба – фаза по допускане.

Производство по глава двадесет и девета от ГПК.

Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Р. С. Ю., ЕГН **********, постоянен адрес : ***, и настоящ адрес на *** в *** и Е. С. И., ЕГН **********, адрес: ***, ***., чрез адв. Г.К., съдебен адрес: *** срещу Х. С. Ю., ЕГН ********** и Х. А. Х. , ЕГН: **********, адрес:

***, *** .

В исковата молба се излага,че страните са наследници на С. Ю. С., б. ж. на ***, починал на 18 юни 2000г. B наследство от него останал следния недвижим имот: Жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м. u второстепенна постройка със застроена площ oт 5 кв. м., построени въз основа на отстъпено право на строеж в дворното място на УПИ ХII-3488 в квартал 187 пo плана на град Айтос, целият УПИ с площ oт 445 KB. м., oт които собствено място на имот /№ 3488 в кад. Район 501 в размер на 409 кв. м., при граници на УПИ: улица, УПИ XI-3487, YПИ XIII-3489 и край на регулацията, с административен адрес: ***, ***.

Строежът на сградите е извършен въз основа на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18 декември 1990г., сключен с община Айтос, a за същият имот на наследодателя бил издаден констативен нотариален акт № 24, TOM I дело № 72 от 14 януари 1994г. на АРС. Впоследствие ответникът Х. С. Ю. се снабдил с констативен нотариален акт за неговата 1/3 наследствена ид.част — нотариален акт № 15, TOM 7, per. 6004, дело № 1021 от 22.11.2013г. на Айтоския нотариус Б. Д., вписан вх. p. 4172, акт 102, TOM 15, дело 2162/2013г.

1

Всеки от наследниците имал ключ и достъп до имота, като в отделна стая всеки държал свой багаж и лични вещи. На 10 август 2015г ищецът получил обаждане от което узнал, че ответника е изхвърлил личните му вещи от помещението, което използва. За случая ищецът сигнализирал РП-Айтос. Преди няколко месеца ищците поканили за разговор потенциален купувач на имота, но сделката отпаднала, понеже ответникът не бил съгласен.

Тъй като страните не успели да уредят отношенията си на доброволни начала, у ищците е налице правен интерес да поиска делба на процесния имот пo съдебен ред.

Ищците са предявили също така иск по чл.31, ал.2 ЗС за изплащане на обезщетени от ответника за ползване на съсобствената вещ в размер на 200лева, считано от датата на връчване на ИМ.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от Х. С. Ю., чрез адв.Ж.А.. В отговора на ИМ ответника признава иска за допустим , но неоснователен, като излага че оспорва заявеното от ищците 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота.

Ответника твърди, че процесната сграда е изградено само от него с лични средства малко по малко през годините и никога не е била построена от баща им, поради което само той и семейството му живее в процесния имот и ищците никога не са имали претенции относно ползването на сградата. Ответникът излага, че освен че само той е живял в имота, също така само той го е поддържал и ремонтирал, като през 2012г е извършил ремонт на покрива. На това основание ответникът счита, че само и единствено той е живял и владял имота в продължение на 10години спокойно и непрекъснат, като в резултат на това е придобил собствеността върху имота по силата на давностно владение и на това основание мили иска да бъде отхвърлен.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от Х. А. Х., чрез адв.Ж.А.. в отговора на ИМ ответницата Х. оспорва претендираните от ищците квоти по 1/3 ид.ч. от имота. Твърди се, че общият наследодател С. С. живеел в една стая и сало, а ответниците след брака си през 1993 пристроили още две стаи към съществуващите вече.

По-късно пристроили баня и още една стая. През 2012 ответниците направили основен ремонт на цялата сграда, вкл.помещенията на общия наследодател, които били укрепени, била подменена входната врата. До този момент ищецът Р. Ю. живеел в една стая в сградата, но когато започнали ремонтите ответниците заявили, че правят ремонт, понеже са собственици и ответникът напуснал имота. Ответницата излага, че е невярно твърдението между страните да са били водени преговори за покупко-продажба на имота. През 2012 до 2013г освен пълен ремонт на сградата и покрива , ответниците направили замазка на двора, два навеса, пристроили склад и баня. В тази връзка ответницата счита, че заедно със съпруга си са придобили жилищна сграда с площ 45кв.м., състояща се от три стаи, баня с тоалетна , изградена изцяло от тях , а изградената от общия наследодател жилищна сграда придобили чрез давностно владение продължило повече от 10 години, считано от 10.06.2012г.

В тази връзка ответницата претендира ищците да конкретизират коя от двете сгради е предмет на делбата.

2

Ответницата оспорва посочените от ищците квоти и на друго правно основание, а именно твърди се, че ищците да родени от предходен брак на общия наследодател –С. Ю. С. с Т.

Ю.ова С., която починала през 1967г, а ответникът Х. Ю. е роден по време на брака с Н. И., сключен през 1970г. именно по време на този брак била построена жилищна сграда, състояща се от две стаи и сало, с площ 30кв.м., а не 72кв.м., както се твърди в ИМ. Ето защо ответницата отново акцентира на необходимостта да се индивидуализира имота, който се претендира да бъде поделен. Прави се възражение относно посочените в ИМ квоти по 1/3 ид.ч. за всеки съделител.

Съдът в настоящия си състав, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно, прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно удостоверение за наследници (л.7) при смъртта си общия наследодател С.

Ю. С. оставил трима наследници - Р. С. Ю., ЕГН **********, Е. С. И., ЕГН ********** и Х.

С. Ю., ЕГН **********.

От представеното удостоверение за наследници (л.64) става ясно, че общия наследодател е бил женен за Н. А. И. /починала 03.02.1983г/ от 26.05.1970г, по време на който брак е роден съделителят Х. С. Ю. (л.65)

Видно от Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18.12.1990г на Общински народен съдев-гр.*** отстъпва на общия наследодател С. Ю. С. правото на строеж върху УПИ XII-3488, в кв.187 по плана на гр.Айтос , с площ 450кв.м. (л.4) Съгласно КНА № 24, том 1, дело № 72/1994г на съдия при РС-Айтос С. Ю. С. е признат за собственик на жилищна сграда и стопански сгради , построени в имот XII-3488, в кв.187 по плана на гр.*** , с площ 450кв.м. (л.5).

Съгласно КНА № 15, том 7, дело 1021/20213г на нотариус Б. Д. Х. С. Х. е признат за собственост въз основа на наследство и отстъпено право на строеж върху 1/3 ид.ч. от Жилищна сграда цялата със застроена площ 72 кв.м. и второстепенна постройка цялата със застроена площ от 5 кв.м., построени на основание отстъпено право на строеж върху общински имот XII-3488, в кв.187 по плана на гр.Айтос (л.6)

Видно от писмо изх.№ Ж-40(1)/30.06.2017г на Община *** до наследниците на С. С. в имота е констатирано изграждането на сгради без строителни книжа и е указано в Община Айто да бъдат представени всички строителни книжа, с които наследниците разполагат. Това указание не е изпълнено (л.37).

Съгласно Удостоверение за сключен гр.брак №34/02.05.1993г на Община *** Х. С. Ю. е сключил брак с Х. А. Ереджеб на 02.05.1993г (л.48).

Разпитани са свидетелите Т. М. Н. и Ю. Х. М..

По време на разпита си свид.Н. разказва,че през лятото на 2015г съделителят Х. е изнесъл на двора багажа на съделителя Р. без да даде обяснение жащо прави това. Свидетелят се намирал в имота по това време и незабавно телефонирал на вуйчо си Р. (който по това време 3 работел в ***) и го уведомил, че незабавно трябва да дойде и да си прибере личните вещи.

Изнесени били също така вещите на съделителката Е., както и различни вещи останали от баща й за спомен, които се съхранявали в едната стая. Съделителката Е. много се разстроила и повикала полиция. По време на разговора на Х. с дошлите на място полицаи последния заявил, че е собственик на имота и показал КНА за собственост. Полицаите обърнали внимание, че КНА е само за 1/3 ид.ч. от имота и указали багажът да се върне в къщата. След като полицаите напуснали имота съделителят Х. казал , че няма да изпълни указанията и съделителят Р. бил принуден още същия ден да търси квартира, където да съхранява вещите си. От този момент съделителят Р. наел квартира където живее и до момента, т.к. не е допуснат до имота от ответниците.

Според свид.М. познава страните по делото от 1993г и от този момент в имота винаги са живели ответниците и сина им. През този период от време ремонти в имота (ограда, бетон в двора) били правени единствено от съделителя Х., а през 2011/2012г ответниците изградили в имота още няколко стаи с баня и тоалетна, долепени до съществуващата вече постройка, за които стаи казали, че са изградени, за да живее синът им в тях. Свид. разказва, че всички пари , които ответниците получили за сватбата си вложили в ремонта на къщата, която дори нямала баня и тоалетна вътре. Свид. не отрича , че е виждал съделителят Р. да излиза от къщата, но това се е случвало само няколко пъти. Разказва също така, че докато е бил женен съделителят Р. заедно със съпругата си е живял в една от стаите на спорната сграда.

По делото е допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза (л.103), съгласно заключението по която в имота съществуват:

1 .Полумасивна жилижна сграда с площ от 41 кв.м, отразена в кадастралния план като две сгради — пМС (полумасивна стопанска) и пМЖ (полумасивна жилищна), a в схемата като пМЖ с площ от 41 кв.м;

2.Паянтова стопанска сграда с площ от 10кв.м, отразена в кадастралния план като сграда — ПC (паянтова стопанска)

З.Самостоятелна сграда санитарен възел с площ от 8кв.м, който не е отразен в кадастралния план, a в схемата като санитарен възел с площ от 8 кв.м /с червен цвят/.

4. Полумасивна жилищна сграда з площ от 70 кв.м, която не е отразена в кад. план a в схемата като ПМЖ с площ от 70 кв.м /с червен цвят/;

Старите сгради са отразени на схемата с черен цвят и те са: Салма с площ от 10 кв.м състояща се от едно помещение и Полумасивна сграда с площ от 40 кв.м състояща се от три стаи.

Старите постройки са нанесени със създаването на кадастралния план — 1986г., новите постройки не са нанесени в плана.

Според ВЛ единствените строителни книжа, които се намират в Община Айтос по случая е Договор за отстъпено право на строеж.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.1 и 4 ал.2 от ГПК и във връзка с доводите на страните, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от ЗСоб.

В хода на това особено производство и по–специално в първата фаза на делбата (по допускането) следва да се докаже, че всички страни са съсобственици на процесните имоти.

Не се спори между страните и е ясно от събраните по делото доказателства, че процесните сгради са придобити от общия наследодател - С. Ю. С. чрез реализирано право на строеж върху държавна земя – съгласно Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 18.12.1990г. В изпълнение на договора наследодателят изградил в имота жилищна сграда и стопански сгради, след което се сдобил с КНА № 24, том 1, дело № 72/1994г на съдия при РС-Айтос.

Спорен между страните е моментът на изграждане на сградите, т.к. по делото са приложени доказателства, че от 26.05.1970г до 03.02.1983г С. Ю. С. и бил в брак с Н. А. И.майка на ответника Х. Ю.. На това основание ответникът Ю. твърди, че е носител на поголяма идеална част от имота, получена по наследство от майка си. Съдът, позовавайки се основно на заключението на ВЛ и на приложените по делото доказателства, счита направеното от ответника Х. Ю. възражение за по-голям дял за неоснователно по няколко съображения. На първо място приложеният по делото Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя е от 18.12.1990г и няколко години по-късно съвсем логично наследодателят се е снабдил с КНА за собствеността върху изградените сгради. Безспорно е според ВЛ, че в плана от 1986г в процесния държавен имот са нанесени сгради, но това по никакъв начин не означава, че тези сгради са били вече изградени от наследодателя (т.к. земята е била държавна собственост), че са изградени преди смъртта на Н. А. И. на 03.02.1983г., което ответникът Х. Ю. се домогва да докаже. Заключението се затвърждава от факта, че в Община Айтос липсват каквито и да било строителни книжа, които да послужат като индикация за годината на строителство на сградите. В тази връзка съдът прецени, че липсват доказателства сградите да са били построени преди 1983г и на това основание възражението на ответника Х. Ю. за по-голям дял следва да бъде оставено без уважение.