Решение № 1504 от 29.12.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 1504 гр. Горна Оряховица, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20254120101422 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 79 ал. 1 и 92 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото лице – кредитодател /“Стик-кредит“ АД/ и ответника Е. П. И. е сключен договор за потребителски кредит № 590470 / 10.01.2020г., по силата на който на последния е предоставен заем в размер на 700 лв. Посочва, че заемополучателят не изпълнил задължението си към заЕ.теля “Стик-кредит“ АД и че датата на последната вноска по кредита била на 04.02.2020 г., поради което вземането било изискуемо. На тази дата ответникът следвало да върне сумата от общо 875 лв. Посочва, че с договор за продажба и прехвърляне на взЕ.ния от 22.03.2024 г. между него и заемодателя, е придобил вземането на “Стик-кредит“ АД срещу длъжника. Твърди, че до ответника било изпратено уведомление по чл. 99 ал. 4 ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземането. Посочва, че към момента дължимата от ответника сума за главница била в размер на 700 лв.; договорна лихва за периода 10.01.2020 г. до 04.02.2020 г. в размер на 17,50 лв.; сумата от 436 лв. лихва за забава върху главницата от 04.02.2020 г. до 29.01.2025 г., неустойка по чл. 17 от договора за кредит в размер на 1261,29 лв., както и лихва за забава върху 1 главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането. Сочи, че за процесните суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 516/20245г. на РС – Г. Оряховица. Иска от съда да приеме за установено, че ответникът му дължи горепосочените суми.

Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответника Е. П. И., чрез процесуалния й представител адв. А. Ч. от ВТАК е взела становище, че исковата молба е неоснователна. Процесуалният представител е оспорил истинността на представения договор за потребителски кредит и следващите го писмени документи, посочвайки, че не е подписан от ответницата, както и Приложение № 1, както и приложения стандартен европейски формуляр. Оспорва да е получавала сумата от 700 лв. Твърди, че не е уведомявана за извършената цесия. Оспорва изцяло исковете за главница, лихви и неустойка. Намира, че уговорената в чл. 17 от договора неустойка е неравноправна клауза, т.к. надвишава с над 200 % предоставената сума. Позовава се на настъпила на 10.01. 2024 г. погасителна давност за взЕ.нията за лихви и неустойки. С оглед изложеното иска от съда да отхвърли претендираните от ищеца искови претенции, като неоснователни и недоказани.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приЕ. за установено следното от фактическа и правна страна:

На 10.01.2020 г. между „Стик кредит“ АД в качеството на кредитор и ответника Е. П. И. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 590470 за сумата от 700 лв., която следвало да се върне, заедно с начислената възнаградителна лихва в срок до 04.02.2021 г., на една погасителна вноска в размер на 875 лв. Страните уговорили годишен лихвен процент от 36. 00 % и годишен процент на разходите в размер от 42. 70 %. Съгласно чл. 17 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение /каквото в случая е договорено съгласно чл. 1, т. 9/, кредитополучателят следва в 3-дневен срок да предостави на кредитора банкова гаранция или да осигури поръчител. В случай, че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, същият дължи на кредитора неустойка в размер от 0. 9 % от стойността на усвоената сума за всеки ден(чл. 20), през който не е представено обезпечение, 2 платима заедно с всяка отделна погасителна вноска. Според представения по делото погасителен план по договора е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер на 157. 50 лева.

От представената разписка за извършено плащане /л. 32 се установява, че на 10.01.2020 г. по банковата сметка с IBAN *** на ответницата е преведена сумата от 700 лева.

От изслушаното заключение на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза се установява, че на платформата на „Стик Кредит“ АД е регистрирано заявление от Е. П. И. за предоставяне на кредит в размер на 700 лв., което впоследствие е било одобрено от кредитора. В систЕ.та на кредитора бил отразен превод на сумата от 700 лв. по банковата сметка на ответника. Вещото лице е приложило разпечатки от кореспонденцията и лог файлове за извършените между страните действия.

Установява се също, че впоследствие взЕ.нията по договор за потребителски кредит № 590470 /10.01.2020 г. са прехвърлени на ищеца „АПС Бета България“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на взЕ.ния от 22.03.2024 г., като вземането е индивидуализирано в Приложение № 1, приложено към исковата молба.

Въз основа на така установените факти, съдът намира следното от правна страна:

Предвид събраните писмени доказателства и изслушаната съдебно техническа експертиза, съдът приЕ., че между Е. П. И. и "Стик - Кредит" АД е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние, по силата на който кредиторът "Стик - Кредит" АД е предоставил на ответницата сумата от 700 лева.

Сключеният между Е. П. И. и "Стик - Кредит" АД договор е потребителски, поради което същият намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което преценката относно действителността на договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесният договор отговаря изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.

3

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая в договора за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42. 70 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Въпросният размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно начислената неустойка за непредставяне на обезпечение, която се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая посоченото вземане за неустойка е разход, свързан с предмета на договора, като същото на практика води до оскъпяването на кредита и представлява скрита възнаградителна лихва.

Така, въз основа на ангажираните доказателства, съдът приЕ., че уговорената неустойка за непредставяне на обезпечение представлява разход по договора, който е следвало да бъде включен при изчисляването на ГПР като индикатор за общото му оскъпяване – аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК.

4

Съобразно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери, са нищожни /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК/. В настоящия случай сумата по договора е в размер на 700. 00 лева, като ако при изчисляване на ГПР се вземе в предвид размерът на всички дължими от ищцата суми, в това число начислената неустойка от 1261.29 лева, то ГПР е в размер много по-висок от нормативно определения максимум. Уговорената неустойка има характер на скрита възнаградителна лихва, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това от своя страна, обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение /арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК/ и липса на основание за дължимост на вземането.

Съвсем друг е въпросът, че клаузата за неустойка при непредставяне на обезпечение се основава на нищожна уговорка, доколкото същата влиза в противоречие с добрите нрави. В случая уговорката е предвидена да санкционира неизпълнението на задължението за представяне на обезпечение, което обаче има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение за връщане на дадената в заем сума. Т. е. в случая кредиторът се "обезпечава" и "обезщетява", а длъжникът се санкционира не затова, че не е изпълнил основното си задължение по договора /за връщане на заетата сума/, а за това, че не е предоставил обезпечение на задължението си.

От друга страна, задължението на длъжника очевидно е уговорено по начин относно изискванията към вида обезпечение и относно срока за изпълнението му така, че да възпрепятства последния да изпълни същото, а самото непредставяне на обезпечение не води до вреди за кредитора /същият остава без обезпечение на взЕ.нията си, но след изтичането на 3-дневния срок длъжникът все още не е в просрочие/ - следователно типичните функции на неустойката в случая стоят вън от неустоечната клауза. Противно на уговореното, учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид към момента на сключване на договора и неизпълнението на това задължение да има за последица отказ от отпускане на заЕ., а не начисляване на допълнителни суми. Т. е. щом длъжникът не е в състояние да представи исканото обезпечение, кредиторът е разполагал с възможността да му откаже 5 отпускането на заЕ., а не да санкционира липсата на обезпечение с неустойка.

С оглед гореизложеното, макар формално договорът за кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 от ЗПК, вписаните в него параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.

Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния размер на ГПР в договора за кредит, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от сключена сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит, на основание чл.