Решение № 384 от 21.08.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Пазарджик, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200779 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № НГ-1-12-01337779 от 11.04.2023 г. на Ръководител на ТП на НОИ Пазарджик е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.349, ал.1 от КСО на К. И. П., ЕГН ********** с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Н. П. К.“ №18, в качеството й на собственик на ЕТ „К. К. - К. Д.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: Област Пазарджик, Община Пазарджик, гр. Пазарджик, ул. „П.Е.“ № 27 за нарушение на чл.5, ал.7, т.1 от Кодекса за социално осигуряване.

Срещу НП е подадена жалба от К. И. П., в която се твърди незаконосъобразност и несправедливост на постановлението и се моли да бъде отменено. Сочи се, че е пенсионер с 60 % инвалидност и наказанието е несправедливо високо. Не отрича фактическата обстановка, изложена в НП.

В съдебно заседание жалбоподателката поддържа жалбата. Излага допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

1

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди постановлението като законосъобразно и обосновано. Претендира юрисК.ско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Във връзка със заявление № 5501-12-16 от 24.02.2023 г. в ТП на НОИ Пазарджик по повод прекратяване на търговската дейност на ЕТ „К. К. - К.

Д.“, гр. Пазарджик, ЕИК ..., е извършена проверка в информационната система на НОИ, при която е установено, че едноличният търговец „К. К. - К.

Д.“ със собственик К. И. П. с ЕГН **********, в качеството си на осигурител не е изпълнил вменените му с разпоредбата на чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО задължения. В хода на административното производство жалбоподателката представила на 24.02.2023 г. в сградата на ТП на НОИ - Пазарджик нотариално заверена декларация с рег. № 544/22.02.2023 г., с която декларирала, че не разполага с ведомости за трудови и други възнаграждения на ЕТ „К. К. - К. Д.“, ЕИК .... По данни от информационната система на НОИ - регистър на трудовите договори - свидетелката Н. П. З. – старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Пазарджик, констатирала, че има регистрирани три трудови договора със страна ЕТ „К. К. - К. Д.“ в качеството на работодател - единият на пенсионер и два на хора извън пенсионна възраст. Данните били за периодите от м. октомври 2000 г. до м. юни 2001 г., от м. август 2001 г. до м. август 2004 г. и от м. октомври 2004 г. до м. февруари 2016 г. Това предполагало, че данните са подадени с Декларация, Образец №1, потвърждават сключените трудови правоотношения с три лица, съответно е налице изискване към осигурителя ЕТ „К. К.- К. Д.“ да съхранява наличните трудови досиета на тези три лица и най-основните платежни ведомости.

Така контролните органи приели, че за периода от ... г., включително е имало наети по трудово правоотношение лица и за същия период е следвало да се съхраняват ведомости за работни заплати, като ЕТ „К. К. - К. Д.“, ЕИК ..., в качеството си на осигурител, не е изпълнил задължението си, постановено в чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО, а именно: да съхранява за срок 50 2 години, считано от 1 януари на отчетния период, следващ отчетния период, за който се отнасят, ведомости за заплати, трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за назначаване, ползван неплатен отпуск общо над 30 работни дни в една календарна година, заповеди за прекратяване на трудови или служебни правоотношения; документите се съхраняват по реда, определен в закона за Националния архивен фонд.

С оглед установено свидетелката Н. П. З. пристъпила към съставянето на АУАН. Актът за установяване на извършено административно нарушение е съставен на ... г. в присъствието на собственика на едноличния търговец, като той не е представил обяснения или възражения при съставянето му.

П. е подала писмено възражение/предложение по акта в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН с приложено Експертно решение № 90556/29/09.02.2023 г., като е посочила, че е пенсионер с ТЕЛК, 60% нетрудоспособност.

Заболяването й се е развило от 2017 г. и това е причината да не съхранява ведомости за трудови и други възнаграждения. През 2017 г. се е разболяла, затворили са й магазина и при преместването са загубени въпросните ведомости.

Като взел възражението за неоснователно, ръководителят на ТП на НОИ Пазарджик е издал атакуваното НП, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева на основание чл.349, ал.1 от КСО на К. И. П. в качеството й на собственик на ЕТ „К. К. - К. Д.“, ЕИК ... за нарушение на чл.5, ал.7, т.1 от Кодекса за социално осигуряване.

По делото е разпитан като свидетел актосъставителката Н. П. З., която в показанията си потвърждава описаната по-горе фактическа обстановка. Тя се потвърждава и от всички писмени доказателства по делото. Съдът кредитира показанията на свидетелката – те са ясни, категорични и логични. Следва да се отбележи изрично, че жалбоподателката не оспорва така изложената фактическа обстановка в АУАН и НП.

При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от активнолегитимирано лице да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП и по същество се явява основателна. Атакуваното 3 наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като на първо място е издадено в нарушение на процесуалните правила. Аргументите в тази насока са следните:

Жалбоподателката е наказана с наказание глоба в размер на 500 лв.

Съгласно чл.13 от ЗАНН за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: а) обществено порицание; б) глоба; в) временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. В същото време съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН: „В предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност“. В тази насока чл.349, ал.1 КСО сочи, че:

„За нарушения на разпоредбите на част първа от този кодекс, на нормативните актове по прилагането му или за неизпълнение на задължителни предписания на контролен орган виновните лица се наказват с глоба от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай, а на осигурителите юридически лица и еднолични търговци, се налага и имуществена санкция от 500 до 2000 лв. за всеки отделен случай.“

Съгласно чл.5, ал.1 КСО: „Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица“.

В конкретния случай самите контролни органи на няколко места в обстоятелствената част на АУАН и НП са посочили, че ЕТ „К. К. - К. Д.“, ЕИК ..., в качеството си на осигурител, не е изпълнил задължението си, постановено в чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО, т.е. в съответствие със закона правилно са приели, че осигурителят в случая е ЕТ „К. К. - К. Д.“, ЕИК ....

Никъде в обстоятелствената част на НП не се сочи, че осигурител се явява ФЛ К. П.. След като нарушението е извършено от осигурителя ЕТ „К. К. - К. Д.“, ЕИК ..., е следвало при това положение на основание чл.349, ал.1 КСО да бъде наказан именно едноличния търговец с имуществена санкция, каквато възможност изрично предвижда тази разпоредба. Тук обаче при издаването на НП АНО е извършил съществени процесуални нарушения в няколко насоки.

4

Първо е изложил мотиви, касаещи вината на наказаното лице. Щом е излагал мотиви за вина, то АНО очевидно е имал предвид конкретното ФЛ, тъй като отговорността при ЮЛ е безвиновна. Този ред на съждения – за вината – обаче влиза в противоречие с изложеното по-горе в обстоятелствената част на НП, че осигурителят е едноличният търговец „К. К. - К. Д.“, ЕИК ..., т.е. – от една страна се говори, че задължението по чл. 5, ал. 7, т. 1 от КСО е на ЕТ, а от друга – че П. е извършила това нарушение виновно.

На следващо място АНО е наказал вместо едноличния търговец „К. К. К. Д.“, ЕИК ... - физическото лице К. И. П. в качеството на собственик на ЕТ без да излага мотиви от коя законова разпоредба извлича подобно задължение за самия собственик на ЕТ. На последно място е наложил наказание в минимума на посочената норма за имуществена санкция – 500 лв., но пък е наложил наказание глоба с оглед това, че е наказал физическото лице. В тази връзка никъде в НП не е посочено и не са изложени мотиви първо защо се наказва физическо лице, а не осигурителя ЕТ и на следващо място, ако се налага глоба в този размер (различен от минималния по закон за ФЛ) – защо е наложена в такъв завишен размер. Ако пък АНО е искал да наложи наказание в минимума, посочен за ЕТ в закона, то пък е следвало това наказание да е по вид имуществена санкция, а не глоба.

Всички тези противоречия в издаденото НП по категоричен начин затрудняват наказаното лице да разбере защо точно е наказано, а съдът да осъществи цялостен контрол за законосъобразност.

ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института „техническа грешка” и не е предвидил възможност за поправянето й. Недопустимо е в рамките на съдебния процес да се санира подобен порок на наказателното постановление и да се приеме, че видът на наказанието например е различен, да не говорим за наказаното 5 лице. Нарушението е съществено, тъй като пряко касае правото на защита на наказаното лице, като го затруднява. В тази насока е налице многобройна и безпротиворечива съдебна практика.

Изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП, но следва да се отбележи и още нещо - дори и да се приеме, че ЕТ като осигурител е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, настоящият съдебен състав намира, че наказващият орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН, а последният е следвало да намери приложение. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е обсъдил подробно в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 от ЗАНН.

Посочено, че „извършеното административно нарушение няма характер на маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН“ не е излагане на подробни мотиви в тази насока. Извършеното нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото нарушение, поради своята малозначителност e с явно незначителна степен на обществена опасност.

Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, съгласно който: „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“. А според чл.28, б. „а“ от ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена 6 опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, да се определи извършеното административно нарушение за маловажно. Извършеното, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в КСО нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност. С оглед на съвкупната преценка на всички обстоятелствата по извършване на настоящото нарушение, причините и обстоятелствата, при които е било извършено то, както и другите смекчаващите обстоятелства, а именно, че нарушението е извършено за първи път, съдът счита, че извършеното деяние се характеризира с явно незначителна обществена опасност и представлява маловажен случай. В случая, няма спор, че за всички години, в които ЕТ е упражнявал дейност, е бил наел три лица, едното, от които вече пенсионер и всички плащания към държавния бюджет са били извършвани. Да, вярно е, че законодателят е изразил отношението си към важността на тези документи и респ. тяхното съхранение, поставяйки срок от 50 години за последното, но в случая няма данни, че липсата на документите влече негативни последици за тези три лица (едното вече дори е пенсионер) и до невъзможност за установяване на факти, чрез които осигурените лица да упражнят свои трудови и осигурителни права.

Разпечатката съдържа 36 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/55e1a0e3-b9e6-49b0-b544-cb82f37be7d8