Решение № 2590 от 08.06.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2590 гр. Пловдив, 08.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330107738 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 344, ал.1, т. 4 от Кодекса на труда.

Ищецът С. В. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул. „******“ № ***, офис ***, чрез адв. Т. Ф., е предявил срещу „ДМВ Петрол“ ЕООД, ЕИК: 200901840, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ***, ет. 5, представлявано от управителя В. И.

И., иск за признаване на установено, че действителното правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните е по чл. 326 от КТ, с момент на прекратяване01.03.2023 г., евентуално - 27.03.2023 г., вместо вписаното такова в Заповед № ********* г.- чл.

330 ал. 2 т. 6 от КТ, като бъде поправено основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца и документите, издадени при прекратяване на ТПО – заповед за прекратяване на ТПО и уведомление до ТД на НАП – П., като от „чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ” същото бъде поправено на „чл.

326 от КТ”, както и да се поправи датата, на която прекратяването е извършено, на 01.03.2023 г., евентуално - 27.03.2023 г. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен трудов договор № ********* г. за длъжността „**************“, с място на работа- гр. П. и двумесечно предизвестие при прекратяване. На 29.12.2022 г. поради здравословни и семейни причини ищецът подал молба за прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, или алтернативно- с предизвестие, считано от 06.02.2023 г. Междувременно ползвал отпуск поради временна неработоспособност до 21.02.2023 г., като на 25.01.2023 г. бил извикан за предаване на служебна кола, ключове и документи. На запитване защо не му се прекратявал договора, му било указано да подаде формално нова молба по бланка на ответника, защото бил изпуснат срока на заявяване на прекратяването пред НАП.

Получил уверения, че молбата му ще бъде удовлетворена, като на неговата длъжност от 14.02.2023 1 г. вече бил назначен друг служител- Е. Н., съгласно информация в месечния график за обекта в града. На 22.02.2023 г. ищецът подал нова молба със същото съдържание, както и предходната- за прекратяване по взаимно съгласие, или с предизвестие. Тъй като не получил акт за прекратяване по взаимно съгласие, сезирал Инспекция по труда, които при проверката установили, че за да избегне налагането на санкция, ответникът укрил молбата от 29.12.2022 г. и предоставил само второто заявление, а като обяснение за липсата на издаден акт за прекратяване било, че към момента не било изтекло двумесечното предизвестие. На 26.03.2023 г. ищецът подал заявление до ответника на основание чл. 220 ал. 1 от КТ с изрично волеизявление, че няма да отработи остатъка до края на срока на предизвестието. На 04.04.2023 г. ищецът получил по пощата Заповед № ********** г., с която му се налага ********** и Заповед № ************ г. за прекратяване на ТПО на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ. Като дисциплинарно нарушение се сочело ************ през м. март 2023 г. и отказът да отработи предизвестие съгласно заявлението си. С писмо от 02.05.2023 г. ответникът поискал и заплащане на обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на две брутни месечни заплати. Оспорват се двете заповеди, като се твърди, че към датата на връчването им ТПО вече било прекратено от ищеца с негови предходни едностранни волеизявления, поради което не било дължимо и търсеното му обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ. Посочва, че ТПО било прекратено още с първата му молба, с изтичане на двумесечния срок на предизвестие- 01.03.2022 г. или алтернативно- с второто заявление, считано от 27.03.2023 г. В тази връзка за ищеца възниквал правен интерес да се установи действителното основание за прекратяване на ТПО и да се поправи основанието за прекратяване, вписано в трудовата книжка. Сочи,че дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно, тъй като е постановено при вече прекратено на друго основание ТПО.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който исковата претенция по чл. 344 ал.

1 т. 4 от КТ се счита за недопустима, защото се оспорвала законността на уволнението, но се искало не неговата отмяна, а само поправка на основанието за уволнение в трудовата книжа. Искът тук бил с ограничено приложно поле- само досежно правилността на отразеното в трудовата книжка. В същата обаче имало съответствие между посоченото в заповедта за прекратяване основание и вписаното такова- по чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ. На ищеца било наложено дисциплинарно наказание „********“- за неявяване на работа повече от два дни и ТПО било прекратено, считано от 31.03.2023 г. На ищеца били поискани писмени обяснения защо не се е явил на работа за съответния период, които той получил, но не представил такива. Ищецът бил подал молба на 22.02.2023 г. за прекратяване на договора, но предизвестието било двумесечно и до изтичане на срока му той бил длъжен да се явява на работа и да изпълнява задълженията си. Твърденията, че той бил подал молба с дата 29.12.2022 г. били недоказани, защото приложената към исковата молба такава молба нямала входящ номер, а в куриерската разписка било записано „картонен плик за документи“. От това не ставало ясно какво е съдържанието на пратката, още повече, че там на ръка била дописана дата, без да е установено кой точно я е поставил. В досието на ищеца нямало такава молба за прекратяване от 29.12.2022 г., поради което твърденията му, че тя била укрита от ответника не следвало да се кредитират. Моли за отхвърляне на иска, претендира и разноски.

В допълнителна молба ищецът оспорва становището на ответника за недопустимост на иска. Твърди се, че предмет на иска по чл. 344 ал. 1 т. 4 от КТ било разминаването между действителното основание за прекратяване на ТПО и вписаното такова в трудовата книжка, като именно разликата между двете обуславяла и правния интерес от иска, защото от погрешно вписаното основание за ищеца възниквали неблагоприятни имуществени последици.

В отговор е постъпило становище и на ответника, с цитирана съдебна практика, като 2 страната поддържа тезата си, че искът се предявявал само, когато не се оспорва законността на уволнението, а се твърди, че вписаното основание е различно от действителното. Този иск не представлявал защита срещу незаконно уволнение и не бил свързан с оспорване на прекратяването на ТПО, а касаел несъответствие между отразено от работодателя в трудовата книжка основание за прекратяване с действителното такова. Твърди, че искът бил недопустим, а по съществонеоснователен.

В съдебно заседание всяка пот страните поддържа тезата си и моли същата да се възприеме от съда.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ съдът намира следното: За да се уважи същия, следва да се установи, че ТПО между страните е прекратено на посоченото от ищеца основание – чл. 326 от КТ, че това прекратяване предхожда издадената от работодателя уволнителна заповед, както и че отразеното от работодателя в тр. книжка, ел. документи и всички останали документи по прекратяване на ТПО на ищеца основание за прекратяване не съответства на действителното такова.

Съдът намира, най – напред, че следва да се произнесе по възражението на ответника за недопустимост на иска. Същото е неоснователно, исковата молба е заведена в рамките на двумесечен срок от връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение, като е константна практиката на ВКС, че в същия двумесечен срок за обжалването на уволнението ищецът има право да предяви иск за поправка на вписаното основание в тр. книжка на ищеца и другите документи за прекр. на ТПО. Доколкото ищецът твърди ТПО да е вече прекратено от него на друго основание, за него е налице правен интерес да предяви именно иска си по т. 4 на чл. 344, ал. 1 от КТ, а не да оспорва уволнението, извършено с акта на работодателя.

По основателността на иска, съдът намира следното:

Видно е от тр. договор № ************ г., и не се оспорва от страните, че ищецът е работил по ТПО с ответника на длъжност „**********” с ОМВ 1546, 43 лева на пълно раб. време при 20 дни ПГО, като срокът на предизвестието при прекратяване на ТПО и за двете страни е 60 дни. Ищецът представя своя екземпляр от молба от 29.12.2022г., по бланка на ответника, с оставени места за имена, длъжност, ЕГН и дати, за прекратяване на ТПО по чл. 325, т. 1 от КТ – по взаимно съгласие, считано от 06.02.2023г., а ако молбата не бъде удовлетворена, да се счита за предизвестие. В молбата са написани собственоръчно имената и ЕГН на ищеца, длъжността, датата, считано от която иска прекратяване по взаимно съгласие, и датата на подаване на молбата.

Представя и своя екземпляр на товарителница от „***********“ и разпечатка от ел. система на същите, видно от които на 29.12.2022г. ищецът е изпратил плик с документи с получател ответното дружество до адрес: гр. Мартен, ***, петролна база. За ответника пратката е получена от С. К., посочен като представител на фирма ДМВ Петрол ЕООД. Получена е на 30.12.2022г.

Спорът между страните е какво е съдържала пратката, като ответникът отрича да е съдържала изявление за прекратяване на ТПО, свидетелят С. К. в с.з. заявява,че действително той е лицето, което получава кореспонденцията за работодателя на този адрес, че той е лицето, което администрира трудовите правоотношения на работниците и служителите, но категорично отказва да посочи какво е съдържала пратката, получена от него на 30.12.2022г. Работодателят оспорва, че 3 оригиналът на документа, издаден на ищеца от „*********“ има характер на товарителница.

Ищецът представя разпечатка на имейл, на който е подател, с дата 31.12.2022г., адресиран до имейл адрес в домейн „**********”, като се обръща към г-н И., казва му,ч е на 29.12.2022г. си е подал молбата, защото много нерви е похабил с Г., която настроила хората срещу него, и че е срутен от смъртта на майка си. Имейлът е озаглавен „*******“. Представя и втора молба с идентично съдържание, на абсолютно същата бланка, изпратена по същия начин, в която посочва дата на прекратяване – 22.02.2023г., и дата на подаване – 22.02.2023г. Представя и сигнал от 13.03.2023г. до ДИТ – П. за това,ч е на 29.12.22г. е подал молбата си за напускане, че е бил в болничен до 21.02.2023г., че *** С. му е казал,ч е не може да му се прекрати ТПО, докато е в болнични и да подаде нова молба на 22.02.2023г., че ******* С. го е „мотал“ за самото прекратяване, въпреки подадените молби, и че на 14.02.2023г. на неговото място е назначен друг човек. Моли за съдействие за прекратяване на трудовото му правоотношение. По повод на този сигнал в ДИТ е образувана преписка, извършена е проверка и на ищеца е отговорено, че от 01.03.23г. работодателят го води в самоотлъчка, че е приел, че неотработването на предизвестието е дисциплинарно нарушение и е прекратил трудовото му правоотношение на осн. чл. 330, ал. 2, т.

6 от КТ, след като е започната проверка, с дата на връчване 04.04.2023г. В преписката има копие от изрично заявление от ищеца от 26.03.2023г., че процедира по техни указания и че няма да отработи предизвестието, поради което моли да му се издаде акт за прекр. на ТПО въз основа на молбата му от 22.02.2023г.

Представена е и заповед за налагане на дисциплинарно наказание „*********“ от 31.03.2023г. на работодателя, с която същият налага това наказание на ищеца заради това,ч е същият отказва да отработи предизвестието и не се е явил на работа от 22.02.2023г. до 31.03.2023г.

С отделна заповед от същата дата ТПО е прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Работодателят представя заверен препис от ТК на ищеца, в която е отбелязал като дата на прекр. на ТПО – 31.03.2023г., основание – чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, като копието е нечетливо и трудно се чете. заповедта и тр. книжка са изпратени на ищеца от същата база в гр. М., видно от товарителницата на ****. Работодателят представя и писмо-искане за даване на обяснения за неявяване на работа в периода 22.02.2023г. – 22.03.2023г., изпратено на ищеца чрез *** и получено на 24.03.2023г.