Решение № 184 от 30.10.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Варна, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20233000500369 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от А. П. П., чрез процесуалния му представител адв.М.М., против решение №672/05.06.2023г., постановено по гр.д.№1501/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ са отхвърлени предявените от А. П. П. против А. А.

П. и П. А. П. искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на по 1/4 ид.ч. за всеки от тях от жилищна сграда с адм. адрес гр.В., ж.к.“*“, ул.„* *“№*, построена по документ за собственост в УПИ XXXVII-1857, в квартал 30, 21-ви м.р. по плана на гр.Варна, а по КККР, представляваща: 1. сграда с идентификатор №***, със застроена площ от 144 кв.м., на два етажа, с предназначение - друг вид за обитаване, с разгърната разтроена площ от 288 кв.м., с мазе с площ от 70 кв.м. и 2. сграда с идентификатор № *** по КККР, със застроена площ от 58 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, ведно с правото на строеж върху ПИ с идентификатор №***, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК; 2/ е осъден А. П. П. да заплати на П. А. П. сумата от 2 000лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените 1 искове бъдат уважени.

Въззиваемите А. А. П. и П. А. П. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Б.Р. поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 25.07.2022г. ищецът А. П. П. твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.В., ул.„* * *“№*, представляващ жилищна сграда, изградена в УПИ XXVII-1857, кв.30, по плана на 21 м.р. на гр.Варна, нанесена в КККР, одобрени 2008г., като: 1/ сграда с идентификатор №***, със застроена площ от 144 кв.м., на два етажа, с предназначение - друг вид за обитаване, и 2/ сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 58 кв.м., на един етаж, с предназначение - жилищна сграда еднофамилна, ведно с правото на строеж за сградата върху дворното място, върху което е изградена сградата/по КККР две сгради/, съставляващо по КККР ПИ с идентификатор №***.Придобил е собственост, както следва.Поземленият имот, върху който е изградена процесната сграда, е придобит по време на брака му с Т. З. П..Бракът между тях е прекратен чрез развод по реда на чл.100 от СК/обн.1985г., отм.2009г./ с решение, постановено по гр.д.№674/99г. по описа на ВРС, влязло в сила на 17.01.2000г.В споразумението си по чл.101 от СК/отм./, възпроизведено в решението, страните по гр.д.№674/99г. са уредили изцяло всички свои лични и имуществени права, като по отношение на този имот - имот пл.№1857 плана на 21 м.р. на гр.Варна с площ от 1 180 кв.м. са признали, че същият е изключителна собственост на А. П. П., т.к. е придобит от него изцяло с лични средства при пълна трансформация.Строителството на процесната сграда, осъществено само със средства на ищеца, е започнало в края на 1999г./след като вече е било образувано дело по подадената молба за развод с приложено към нея горецитираното споразумение/, и е приключило 2003г., когато е съставен Акт 15 за сградата.Т. П. не е имала учредено право на строеж за сградата, тя и не е била изградена до степен груб строеж до прекратяване на брака, предвид което и не се е легитимирала като нейн собственик до размера от ½ ид.ч. след прекратяване на брака.Същата и не е упражнявала фактическа власт върху сградата.Независимо от горното, с н.а.№196/14.08.2019г. Т. П. е сключила договор с ответниците А. А. П. и П. А. П./общи нейни и на ищеца деца/ за дарение общо на ½ ид.ч. от сградата/при равни квоти за приобретателите/.Сред представените пред нотариуса документи липсва посоченото решение за развод по чл.100 от СК/отм./, уреждащо имуществените отношения между съпрузите, то и не е било вписано в СВВарна към датата на договора/вписано е на 25.01.2022г./.Тъй като праводателят им по договора за дарение не е бил собственик, то и ответниците не се могли да придобият такава.Предвид изложеното претендира да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че 2 всеки от тях не е собственик на по ¼ ид.ч. от гореописаната сграда.

Ответниците А. А. П. и П. А. П. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на производството оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени.Излагат, че бракът между родителите им е сключен на *г.През 1998г. придобили възмездно поземления имот, в който впоследствие е изградена процесната сграда.Също през 1998г. ищецът А.П. поискал от Т.П. да прекратят сключения между тях брак под претекст, че има неуредени имуществени отношения и граждански дела с негови съдружници, поради което не желае евентуално Т.П. да бъде замесена като страна в производствата, за което Т.П. се съгласила.Независимото от това, те не са били във фактическа раздяла, съответно живеели са заедно с децата си и са се радвали на пълноценни семейни отношения.В началото на 1999г. взели съвместно решение да изградят сграда в поземления имот, която впоследствие да дарят на децата си.На 18.05.1999г. получили разрешение за строеж и започнали строителството.Сградата била завършена до степен груб строеж на 20.09.1999г., когато и бил съставен акт образец 14.В същия период депозирали молба за прекратяване на брака по реда на чл.100 от СК/отм./.В споразумението не са включвали никакви изявления и не са уредили имуществените си отношения по повод сградата, т.к. желанието им е било къщата да бъде дарена на техните две деца.След построяване на сградата отглеждали съвместно в нея децата си и живеели като семейство, без да коментират и да отдават значение на решението за развод от 17.01.2000г., вкл. през 2004г. придобили заедно недвижими имоти в гр.Ел., през *г. сключили църковен брак, имали и общ бизнес.Т.П. живяла на семейни начала с ищеца до 2014г. в процесната сграда, когато я напуснала.Сградата е изградена до степен груб строеж по време на брака между страните, поради което и е била със статут на вещ СИО, която е прекратена с прекратяване на брака и след прекратяването му всеки от бившите съпрузи се е легитимирал като собственик на по ½ ид.ч. от същата.Своята ½ ид.ч. Т.П. е дарила на ответниците с договор за дарение, обективиран в н.а.№196/14.08.2019г., поради което и всеки от тях притежава по ¼ ид.ч.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на пасивно субективно съединяване отрицателни установителни искове с пр.осн. чл.124, ал.1 от ГПК.

Между страните не е спорно, а и от представеното по делото решение от 17.01.2000г., постановено по гр.д.№674/99г. по описа на ВРС, се установява, че бракът между А. П. П. и Т. З. П., сключен на *г., е прекратен чрез развод по реда на чл.100 от СК/обн.1985г., отм.2009г., действащ към посочената дата/ с влизане в сила на цитираното решение на 17.01.2000г.

С договор за доброволна делба от 03.11.1998г., сключен в изискуемата форма между Ст. П. Б., Б. П. Б., А. П. П. и Т. З. П., вписан на 04.11.1998г., в 3 дял на съпрузите към този момент П.и е поставен недвижим имот, представляващ дворно място - имот пл.№1857 по плана на 21 п.р. на гр.Варна, с площ от 1 180кв.м., при съответни граници.При съставяне на договора е представен н.а.№161/98г., непредставен по делото, но страните не спорят относно възмездното придобиване на собствеността от съпрузите преди сключване на договора за доброволна делба.

С решението за прекратяване на брака чрез развод е утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение по чл.101 от СК /отм./, с което същите са уредили и имуществени отношения по между си, и което споразумение, според мотивната част на решението, е в следния смисъл:

„молителите признават за установено по отношение на Т. З. П., че придобитият по време на брак недвижим имот - имот пл.№1857 по плана на XXI подрайон на гр.Варна, м.“**“, с площ от 1 180кв.м., при граници: имот пл.№*, имоти пл.№* и №* е изключителна собственост на А. П. П., придобит с изцяло лични средства при пълна трансформация“.С диспозитива на решението горепосоченият недвижим имот е поставен в дял и собственост на А. П. П..

Съгласно разясненията в мотивната част на ТР №3/2015 от 29.11.2018г. на ОСГК на ВКС, споразумението по чл.51, ал.1 от сега действащия СК /респ. по чл.99, ал.3 и по чл.101, ал.1 от СК/обн. 1985г., отм.2009г./, което съпрузите представят пред бракоразводния съд, е с договорен характер.Разнородният характер на въпросите, които задължително съпрузите следва да уредят в брачния процес, предопределя различната правна природа на отделните му части.В частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насочено към доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи съдебни спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество и отнасянето им за разрешаване по съдебен ред.В рамките на свободата на договаряне/чл. 9 ЗЗД/ съпрузите имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяване на брака поради развод във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи.Законът им позволява със споразумението да уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение на квотите в съсобствеността, която разводът трансформира от бездялова в обикновена и не ги задължава да се придържат към правилата на СК за определяне на по-голям дял на някой от тях.Със споразумението те могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността, като могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки личния принос на всеки от тях, вложените лични средства в придобиването им, както и други обстоятелства.Възможно е определянето на по-голям дял на единия от съпрузите, макар приносът му за придобиване на имуществото да не надхвърля значително приноса на другия съпруг или вложените от него лични средства в придобиването на отделна вещ да са 4 незначителни, както и обратно - да се уговори равенство на дяловете, макар да са налице основания по смисъла на СК за определяне на по-голям дял на единия от тях.В тези случаи доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД и поражда вещно-прехвърлително действие от момента на влизане в сила на решението за развод /т.8 от ППлВС №5/15.03.1978г./.Възможно е обемът на правата на съпрузите да е определен и съобразно действителното правно положение.Тогава споразумението е с характер на установителен договор.В правомощията на съда при утвърждаване на споразумението в брачния процес е да провери, дали то съдържа уговорки относно всички последици от развода и дали в частта откъм имуществените последици то противоречи на закона и на добрите нрави.Съдът няма задължението да провери дали съгласуваното волеизявление на съпрузите включва взаимни отстъпки и дали интересите им са добре защитени.Мотивите, поради които страните са уредили по един или друг начин имуществените си отношения за след развода, не подлежат на проверка от съда.Съдът не може да откаже да утвърди споразумението и поради това, че в частта за имуществените последици от развода то не отговаря на действителното правно положение или накърнява интересите на единия съпруг, нито да го измени или да го замести със свои разпореждания.