Решение № 3549 от 26.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3549 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100500001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 6.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 24366/ 2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 51 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.153, ал.1 ЗЕ вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Е. П. М. /ЕГН **********/ дължи на „Топлофикация София“ ЕАД /ЕИК 831609046/ сумата 1 718.29 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г. в топлоснабден недвижим имот с адрес: град София, жк ********, топлинна енергия; сумата 245.41 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 14.01.2022 г.; и сумата 35.20 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 24.01.2022 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 01.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 3140/ 2022 г. на СРС, ГО, 51 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата /цена на топлинна енергия/- за разликата над уважения размер от 1 718.29 лева до предявения размер от 2 047.57 лева или за сумата 329.28 лева- цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.; относно лихвите за забава при плащане на главницата за топлинна енергия- за сумата над уважения размер от 245.41 лева до пълния предявен размер от 298.85 лева или за сумата 53.44 лева- лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.09.2018 г.; относно главницата за дялово разпределение- за сумата над уважения размер от 35.20 лева до пълния предявен размер от 35.31 лева или за сумата 0.11 лева- цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия; и изцяло за сумата 4.67 лева- лихва за забава 1 върху задължението за цена на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 14.01.2022 г. На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК ответницата Е. П. М. е осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 81.86 леваразноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 3140/ 2022 г. на СРС, 51 състав/, и сумата 455.80 лева- разноски за исковото производство. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на ответницата Е. П. М. сумата 16.24 лева- разноски за заповедното производство /ч.гр.д. № 3140/ 2022 г. на СРС, 51 състав/, и сумата 56.83 лева- разноски за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от Д. С. М.- законен наследник на Е. П. М.

/ответница по делото/, починала на 16.01.2023 г., в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове са уважени за горницата над сумата 1 145.53 лв.- главница /стойност на топлинна енергия/, за горницата над сумата 163.60 лв.- лихви за забава при плащането на тази главница, и за горницата над сумата 23.46 лв.- такса за дялово разпределение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете за горепосочените суми, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Термокомплект“ ООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ответника Д. М. въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Независимо, че по същество постановеното от СРС решение в обжалваната част е частично неправилно, при спазване принципа на диспозитивното начало същото не може да бъде частично отменено от въззивния съд, тъй като въззивникът- законен наследник на починалата в хода на първоинстанционното производство ответница Е.

М., е заявил искане за отмяната му за суми, надхвърлящи действително дължимите от него- съобразно наследствените му права и задължения, на топлопреносното предприятие суми.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот.

Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е

2 притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване.

Цитираната норма легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топло-снабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните право- отношения. Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая ищецът основава претенциите си към ответницата Е. М. на твърдението, че е била потребител на топлинна енергия в процесния имот през исковия период, в която връзка представя Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 90/ 3.07.2015 г. на софийски нотариус, според който на 3.07.2015 г. третото за спора лице С.Д. М. и ответницата Е. П. М. дарили на внука си Я. Я.ов М., действащ чрез своята майка и законен представител Н.И.С., собствения си недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 88 в бл.******** в жк „Света Троица“- гр. София, ведно с принадлежности, като си запазили заедно и поотделно пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху дарения имот. Установено е по делото, че дарителят С. М. починал на 7.03.2020 г., поради което и учреденото в негова полза пожизнено вещно право на ползване върху процесния имот е погасено на тази дата7.03.2020 г. /арг. чл.59 ЗС/. През исковия период от 1.05.2018 г. до 7.03.2020 г. следователно процесният имот е имал двама вещни ползватели- С. М. и Е. М.

/ответница по делото/, които съобразно изложеното по- горе са били и потребители на доставената в него топлинна енергия и страни по съществуващото относно доставката на топлинна енергия в него облигационно правоотношение, а през останалата част от исковия период- от 8.03.2020 г. до 30.04.2021 г. вещен ползвател на имота и съответнопотребител на доставената в него топлинна енергия, е била само ответницата Е. М..

Следва да се отбележи в тази връзка, че като абонат на топлинна енергия в процесния топлоснабден имот в съставените от топлопреносното предприятие фактури и в съставените от подпомагащата страна документи за главен отчет е посочен само починалият вещен ползвател С. М..

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, при така установената фактическа обстановка, че тъй като „двамата вещни ползватели са се намирали в брачно правоотношение, възникнало от сключен граждански брак на 24.06.1973 г., и прекратено със смъртта на съпруга С. М. на 07.03.2020 г. /арг. чл.44, т.1 СК/“, и съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 СК отговорността на съпрузите за поети за задоволяване нужди на семейството задължения, „какъвто характер безспорно има задължението за заплащане цената на доставена топлинна енергия, е солидарна, исковата претенция на носителя на вземането може да бъде насочена срещу всеки от длъжниците за цялото вземане- арг. чл.122, ал.1 ЗЗД, вследствие на което и отговорността на ответницата Е. М.- като вещен ползвател на имота, обхваща 3 възникналите задължения в рамките на целия процесен период- „за една част с оглед солидарната отговорност между съпрузите, а след смъртта на съпруга й- в качеството й на единствен вещен ползвател на имота“. Тези изводи са приети без оглед на направените от ищеца фактически твърдения, като позоваването на чл.32, ал.2 СК и прилагането на солидарна отговорност от първоинстанционния съд в случая е произволно. Твърдения в горния смисъл изобщо не са направени от страна на ищеца, а изводът, че процесното жилище, върху което е имало учредено вещно право на ползване в полза на двамата дарители по горепосочената прехвърлителна сделка, е било семейно жилище и стойността на потребената в него топлинна енергия представлява разход за задоволяване нуждите на семейството по смисъла на чл.32 СК, се основава на направено от първоинстанционния съд предположение, което не може да обоснове извод за доказаност и респ. основателност на предявения срещу ответницата М. иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД за признаване дължимост на цената на потребената в процесния имот през част от исковия период топлинна енергия.

Предвид горното, за периода 1.10.2018 г.- 7.03.2020 г. /периодът 1.05.2018 г.30.09.2018 г. е извън предмета на въззивното обжалване/ ответницата Е. М. е била легитимирана да отговаря за 1/2 от стойността на потребената в имота топлинна енергия, а за останалата част от исковия период- от 8.03.2020 г. до 30.04.2021 г.- за стойността на цялата потребена в имота топлинна енергия. Тъй като удостоверение за наследници на вещния ползвател С. М. от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест, по делото не е представено, не може да се приеме, че ответницата М. има наследствени задължения относно дължимата от него 1/2 от стойността на потребената в имота през посочения период топлинна енергия.

При това положение, при съобразяване на приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебнотехническа експертиза дължимата от Е. М. сума, представляваща стойност на топлинна енергия /главница/, следва да бъде определена на общо 1 590.76 лв., от които: 839.21 лв.- за периода 1.10.2018 г.- 7.03.2020 г. /погасените по давност задължения са приспаднати/, и 751.55 лв.- за периода 8.03.2020 г.- 30.04.2021 г.

След смъртта на ответницата Е. М. на 16.01.2023 г. наследственото й имущество, включващо и възникналите към топло-преносното предприятие задължения, е получено от синовете й Д. С. М. и Я. С. М. /удостоверение за наследници от 28.09.2023 г., издадено от СО- район „Илинден“/ при равни права. Следователно ответникътвъззивник Д. М. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 795.38 лв.- главница, представляваща стойност на потребена през периода 1.10.2018 г.- 30.04.3021 г. топлинна енергия, сумата 113.60 лв.- лихви за забава при плащането на тази главница, считано за периода 15.09.2019 г.- 14.01.2022 г., и сумата 11.73 лв.- такса за дялово разпределение за периода 1.07.2019 г.- 30.04.2021 г.