Решение № 32 от 23.09.2020, Окръжен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.

Образувано е по искане на Полицейски президиум Райнпфалц Германия, обективирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение № 15.0003175.8 от 03.09.2019 г., в сила от 03.10.2019 г., с което на българския гражданин Л. Р.Н., е наложена финансова санкция в общ размер от 188.50 евро, за извършено на 10.06.2019г. нарушение по чл. 41,ал.1 във вр. с приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата / StVO/ ;чл. 24,чл. 25 от Закон за движение по пътищата /StVG/ ,11.3.7 от Федералния каталог за финансови санкции /BKat/ , чл. 4, ал.1 от Правилника за приложение на Федералния каталог за финансови санкции /BKat/ на Р. Германия

Прокурорът в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли за уважаването му.

Засегнатото лице се явява лично и не оспорва искането.

От Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на компетентен административен орган в Германия, с който е наложено задължение за плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушение правилата за движение и на разходите по процедурата, като засегнатото лице е имало възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.

От описаните факти в Удостоверението е видно, че на 10.06.2019 г. в 14:29, засегнатото лице като водач на МПС с рег.№ СС93-45СК, движейки се в землището на Нойщадт/вид, по федерална магистрала 3 при 45,550-ия км, при посока на движение гр.

Франкфурт на Майн е превишило максимално допустимата с 43км./ч. като по този начин е нарушило разпоредбата на чл. 41,ал.1 във вр. с приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата / StVO/ ;чл. 24,чл. 25 от Закон за движение по пътищата /StVG/ ,11.3.7 от Федералния каталог за финансови санкции /BKat/ , чл. 4, ал.1 от Правилника за приложение на Федералния каталог за финансови санкции /BKat/ на Р. Германия.

Касае се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар същата да е налице.

Налице е изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене на територията на Република България, и това е видно от справката от НБН.

Наличието на това условие, като едно от алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е условие за признаване и изпълнение.

Горното обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за 1 признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.

Същевременно, липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:

Представеното удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.

Срещу засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице условията на чл. 35, т. 5 от закона.

Решението не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.

Физическото лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.

Производството е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване, като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.

Размерът на финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т. 6 от закона.

Въз основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 368.67 лева.

Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за признаване, изискващи се от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който призна решението на издаващия орган – Наказателно решение № 15.0003175.8 от 03.09.2019г., в сила от 03.10.2019 г., издадено от Полицейски президиум Райнпфалц Германия, с което на българския гражданин Л. Р. Н. е наложена финансова санкция в размер на 188.50 евро, представляваща наложената парична глоба от 160 евро и разходи по административното дело от 28.50 евро, в общ размер на левова равностойност към датата на постановяване на решението – 20.03.2018 г. - от 368.67 лв., за извършено на 10.06.2019г. нарушение по чл. 41,ал.1 във вр. с приложение 2, чл. 49 от Правилника за движение по пътищата / StVO/ ;чл. 24,чл. 25 от Закон за движение по пътищата /StVG/ ,11.3.7 от Федералния каталог за финансови санкции /BKat/ , чл. 4, ал.1 от Правилника за приложение на Федералния каталог за финансови санкции /BKat/ на Р.

Германия.

Приходите от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията на чл.22 и чл.24 от Закона.

Постановено е уведомление за съдебното решение, което да се изпрати на издаващия орган и на Министъра на правосъдието.

Водим от тези съображения, съдът постанови своят съдебен акт.

2