Решение № 172 от 29.12.2025, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. К., 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20251430100497 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

А. Д. К.,с ЕГН**********, чрез пълномощника му адв.Й. Д. от САК,адрес за кореспонденция гр.С., бул.„*** ******* ******-****"№*,вх.*,aп.** е предявил против ЗАД"Дал Бог Живот и Здраве"АД,вписано в Търговския Регистър с ЕИК200299615 ,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.„*.*.*******"№1 обективно кумулативно съединени искове с правно осн.чл.432 от КЗ вр.чл.380 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.86 от ЗЗД с цена на иска от 8750,00лв./осем хиляди седемстотин и петдесет лева/.

Ищецът твърди,че на 18.08.2020г.,около 07:15ч., по път IV-1304, С.Ж.Е. управлявал л.а.

„**** *****" с per.№****** **, с посока на движение от с. Т. към с.Л. като по същото време, по път III-306,се движел л.а.„**** *****",с per.№*********, управляван от А. Д. К., с посока на движение от с.Е. към гр.К. и на кръстовището,образувано между път III-1304 и III-306, водачът на л.а. „**** *****", не спазил правилата за движение по пътищата,като не спрял при наличието на пътен знак Б2-„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство"и преминал през кръстовището,в резултат на което настъпил сблъсък между управлявания от него автомобил и правомерно движещия се л.а.„**** *****",управляван от А. К..

Ищецът описва,че за така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда,като на местопроизшествието пристигнал екип на РУП-К. и екип на Спешна Медицинска Помощ като полицейските служители съставили

Констативен протокол за

ПТП№1721719/18.08.2020г., а по отношение на виновния водач било взето административно отношение - съставен му е АУАН№220173/18.08.2020г.,тъй като по първоначални данни,подадени от полицейските служители липсвали телесни увреждания,изпълняващи признаците на съставомерно деяние по чл.343,ал.1 от НК.

Ищецът твърди,че вследствие на гореописаното ПТП е пострадал и е получил следните травматични увреждания:

Съчетана механична травма, представляваща:

-Травма на глава - натъртване на главата, придружено с кръвона- сядане и мозъчно сътресение -временно разстройство на здравето, неопасно за живота;

1

-Травма на гръден кош - натъртване,проявено с болезненост в лява гръдна половинавременно разстройство на здравето,неопасно за живота;

-Травма на ляв хълбок,придружено с кръвонасядане- временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Ищецът твърди,че веднага след настъпване на ПТП е бил откаран по спешност в „МБАЛБяла Слатина"ЕООД, където е настанен за лечение като е постъпил в лечебното заведение във видимо отпаднало състояние,като нямал ясен спомен за случилото се.

Ищецът изтъква,че се е оплаквал от силни болки в главата,наличие на световъртеж,позиви за повръщане,както и остри болки в лява гръдна половина и лява лумбална област като с цел диагностициране на състоянието му са били извършени редица прегледи и изследвания.

Ищецът описва,че са му били извършени множество параклинични изследвания и рентгенография на череп като след извършване на всичко необходимо,медиците установили гореописаните травматични увреждания и веднага му било приложено медикаментозно лечение.

Ищецът твърди,че няколко дни по-късно,е бил изписан от лечебното заведение,като са му дадени препоръки за спазване на хигиенно- диетичен режим и лечение в амбулаторни условия -прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Той сочи,че поради наличното мозъчно сътресение и хематома в областта на лумбална област са му дадени препоръки за спазване режим на покой,избягване на всякакви психически и физически натоварвания,които биха могли да забавят оздравителния процес.

Ищецът твърди,че въпреки проведеното консервативно лечение,все още не е възстановен от получените травматични увреждания и болките му така и не отшумяват като изпитва непоносими болки в главата,които са станали хронични,постоянен световъртеж,позиви за повръщане,светлочувствителност и всичко това го кара да се чувства безполезен. Ищецът изтъква,че изпитва затруднение да се концентрира и задържи вниманието си при извършването на каквито и да било обичайни и ежедневни дейности като с цел овладяване на болковия синдром и към момента приема обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти. Той описва,че освен това,чувството за скованост,болките във врата и кръста,силно ограничените движения,го карат да се чувства непълноценен в своето ежедневие,тъй като се нуждае от съдействието на своите близки за осъществяването на найелементарните си нужди от битов и хигиенен характер.

Ищецът твърди,че всичките тези физически болки и страдания, неудобства и затруднения,които е търпял и продължава да търпи,се явяват неимуществени вреди,които са в пряка и непосредствена последица от ПТП на 18.08.2020г. и с оглед справедливостта, те следва да бъдат репарирани.

Според ищеца понеже към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а.„**** *****"с per.№М8563ВК,е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност"на автомобилистите,полица №BG/30/120001211044,със срок на действие от 31.08.2019г. до 30.08.2020г.,сключена при ЗАД"ДаллБогг:Живот и здраве"АД,то ответникът се явява пасивно легитимиран да отговоря по така предявената претенция.

Ищецът сочи,че с оглед разпоредбите на Кодекса за застраховането, с искане от 03.11.2021г.,била предявена доброволна претенция пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените от него неимуществени вреди,като била образувана щета №0801-004118/2020-02,с писмо с Изх.№597/01.02.2021г. от ЗАД "ДаллБогг:Живот и Здраве"АД го уведомил,че отказва да заплати обезщетението като с оглед на това,за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на съдебна претенция.

Ищецът описва,че с оглед горното, бил предявен иск пред Районен съд-К. за присъждане на справедливо обезщетение,като бе образувано гр.д.№836/2023г. по описа на същия и с решение №155 от 06.12.2024г.,постановено по горепосоченото дело,Районен съд-К. е уважил изцяло предявения иск за присъждане на справедливо обезщетение за търпените от него неимуществени вреди.Искът бил предявен като частичен,за сумата от 1250,00лв.,като 2 ответникът бил осъден да заплати само тази сума,ведно със законната лихва за забава,считано от 01.02.2021г.до окончателно плащане на присъдената сума. Ищецът твърди,че постановеното решение било обжалвано от ответника пред Окръжен СъдПлевен,като с Решение №218 от 23.05.2025г.,постановено по в.гр.д.№211/2025г.,II въз.с-в, било потвърдено изцяло решението на първоинстанционния съд и решението е влязло в законна сила.

Съобразно събраните по делото писмени и гласни доказателства относно вида, характера и интензитета на търпените от ищеца болки и страдания, както и претърпените негативни увещания и неприятни спомени,същият счита,че справедливия размер на дължимото се обезщетение на А. К. е в размер на 10 000,00лв.,от които ответника е заплатил само 1250,00лв. като с оглед на горното за него ми е налице правен интерес от иницииране на настоящото производство.

Ищецът изтъква,че с оглед разпоредбата на чл.496 от КЗ, във връзка с чл.409 от КЗ във връзка с чл.84,ал.3 от ЗЗД застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност"на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на постановения отказ/изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция, до датата на плащането на обезщетение.

Въз основа на изложеното,ищецът иска от съда на основание приложимите разпоредби на КЗ/Кодекса за Застраховането/да ги призове на съд с ответника и след като се убеди в основателността на претенцията им,да постанови решение,с което да осъди ЗАД "ДаллБогг:Живот и Здраве"АД,вписано в Търговския Регистър с ЕИК200299615,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“Г.М.Д.“№1 да заплати на А. Д. К.,с ЕГН********** следните суми: 8750,00лв./осем хиляда седемстотин и петдесет лева/-главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени в следствие на ПТП от 18.08.2020г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 01.02.2021г.- датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на обезщетението,както и направените разноски по делото, в цялост.

Ищецът изтъква с оглед обстоятелството,че решението по горепосоченото дело е влязло в законна сила и се ползва със СПН между страните,счита за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички относими за спора обстоятелства,поради което и не прави доказателствени искания.

Независимо от гореизложеното,иска от съда в доклада по делото да направи разпределение на доказателствената тежест между страните и при необходимост да укаже на страните за кои обстоятелства не сочат доказателства,за да може да ангажира своевременно доказателствени искания.

Ищецът е представил с исковата си молба следните писмени доказателства:

1.Решение №155/06.12.2024г.по гр.д.№836/2023г. по описа на Районен съд-К. и 2.Решение №218/23.05.2025г. по в.гр.д.№211/2025г.по описа на Окръжен Съд - Плевен;

На основание чл.127,ал.4 от ГПК, доколкото претенцията е за парично вземане, ищецът посочва специална банкова сметка по смисъла на чл.39 от Закона за адвокатурата,по която ответникът може да изпълни задълженията си,за което представям съответното удостоверение.

На основание чл.156,ал.1 от ГПК е поискано от съда да приложи към настоящото дело гр.д.

№836/2023г.по описа на Районен съд-К., в което се съдържат всички относими и допустими доказателства относно твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба.

В предоставения от ГПК и съда срок за отговор на исковата молба е подаден такъв от ответната страна,която оспорва изцяло исковата претенция и иска от съда да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

По делото се проведоха 2 бр.о.с.з. на 23.10.2025г. и на 20.11.2025г.,за които страните са 3 били редовно призовани.

От приложеното и прието по делото гр.д.№3836/2023г. по описа на РС–К. се установява,че между същите страни е бил предявен частичен иск,който е уважен с влязло в сила съдебно решение,с което е признато съществуването на застрахователното правоотношение,настъпването на застрахователното събитие и отговорността на ответника.

Настоящият иск е предявен за непредявения до този момент остатък от вземането,като ищецът твърди,че ответното дружество не е изплатило дължимото обезщетение в пълния му размер.

Ответникът,редовно призован, не ангажира доказателства,които да оборят твърденията на ищеца,нито релевира нови правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Предвид това съдът счита,че предявените искове са процесуално допустими. Разгледани по същество предявените искове са основателни и доказани от събраните в производството доказателства.

Съгласно чл.298,ал.1 от ГПК, влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо относно правоотношението между страните.

В случая,с влязлото в сила решение по гр.д.№3836/2023г. е установено: наличието на валидно застрахователно правоотношение; настъпването на застрахователно събитие и отговорността на застрахователя.

При уважен частичен иск,силата на пресъдено нещо обхваща основанието на вземането,като при последващ иск за остатъка ответникът не може да оспорва вече установените елементи,а само размера на остатъка. В настоящото производство ответникът не доказа изпълнение на задължението си за изплащане на остатъка от дължимото обезщетение, нито ангажира доказателства за настъпили погасителни основания.

Поради това съдът приема,че задължението на ответника продължава да съществува и предявените обективно-кумулативно съединени искове следва да бъдат уважени изцяло.

Направените правни изводи са в съответствие с трайната практика на ВКС,в частност с:

1.Решение №189/20.12.2016г.по гр.д. №1971/2016г.,IVг.о. на ВКС, според което при уважен частичен иск, при последващ иск за остатъка не може да се оспорва основанието на вземането;

2.Решение №27/02.04.2019г.по гр.д.№1376/2018г.,III г.о. на ВКС, в което се приема,че силата на пресъдено нещо обхваща установените правопораждащи факти и 3.Решение №60137/15.11.2021г.по гр.д.№1478/2020г.,IVг.о.на ВКС, относно задължението на застрахователя да изплати обезщетението в пълния му размер, при липса на доказано основание за отказ.