Определение № 182 от 12.03.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Габрово, 12.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500093 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу разпореждане №2798 от 20.12.2023г. по ч.гр.д.№1996/2023г. на РС-Габрово.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ, предмет на обжалваното разпореждане. Прави се позоваване на чл.146 ЗЗД и това, че с подаденото заявление по чл.410 ГПК се претендират само вземанията ,произтичащи от договора за заем , но не и възнаграждението по договора за гаранция.

Оспорва се правилността на изводите на заповединя съд, че гарантът е избран предварително и не е дадена възможност на заемополучателя за индивидуално договаряне.

Твърди се, че клаузата на договора, с която е уговорено възнаграждение на гаранта, не е неравноправна по смисъла на чл.143,ал.1,т.20 ЗЗП и не следва да се счита нарушаваща добрите нрави.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания .

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане №2798 от 20.12.2023г. по ч.гр.д.№1996/2023г. на РС-Габрово е отхвърлено изцяло заявлението по чл.410 ГПК на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Д.

Н. Г./ с погрешно изписана фамилия Н./, ЕГН********** , основаващо се на договор за предоставяне на поръчителство от 15.06.2018г. Съдът е приел, че дължимото по договора за 1 поръчителство възнаграждение от 257,28лв. е около осем пъти по – високо от размера на възнаградителната лихва по договора за кредит и противоречи на добрите нрави, като договорът е нищожен на основание чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД. Претенцията на заявителя въз основа на нищожен договор за поръчителство е неоснователна. Също ,че клаузата за заплащане на възнаграждение на поръчителя се явява неравноправна по смисъла на чл.143,ал.1,т.19 ЗЗП и представлява уговорка във вреда на потребителя, с която се накърняват добрите нрави и не отговаря на изискванията за добросъвестност, поради което също на основание чл.26 ЗЗД договорът е нищожен.

Обжалваното разпореждане е законосъобразно .

Към заявлението по чл.410 ГПК са представени договор за предоставяне на финансова услуга /заем / от разстояние/ от 14.06.2018г., сключен между заемодателя „Фератум България“ ЕООД и заемателя Д. Н. Г.,с ОУ ,и договор за гаранция /поръчителство/ от 15.06.2018г., сключен между Фератум Банк като гарант и Д. Н. Г. като клиент за обезпечаване изпълнение на задълженията по договора за заем от 14.06.2018г., ведно с ОУ към него, на които заявителя като цесионер основава вземанията си .

Всеки един от договорите – този за заем и този за предоставяне на поръчителство, формално представляват самостоятелни такива, но двата договора следва да се разглеждат общо, тъй като са неразривно свързани , изводимо от клаузата на чл.5 от договора за заем. С тази клауза е уговорено предоставяне в полза на кредитора на поръчителство от Фератум Банк, като с одобряването на предоставеното в негова полза обезпечение от страна на дружеството кредитодател, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени. По този начин се предвижда задължително поръчителство. Посочената в чл. 5. 3. от ОУ алтернатива длъжникът да посочи друго лице като поръчител само привидно предоставя на потребителя право на избор, тъй като на практика упражняването му е предпоставено от предварителното одобрение на кредитора. Последното поставя всъщност кредитополучателя в състояние на обективна невъзможност да избере другата опция освен обременителната за него, доколкото изборът на дружество, което професионално се занимава с такава дейност, води до начисляване на разходи. При това положение не би могло да се приеме, че договорът за поръчителство е резултат от индивидуално уговаряне и свободна инициатива. Клаузата на чл. 5 от договора е уговорена във вреда на потребителя, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави и неравноправност по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Освен това в т.1.6 от договора за гаранция /поръчителство/ е уговорено заемополучателят Д. Н. Г., в качеството си на „клиент“ да заплати на гаранта такса за предоставяне на гаранция /поръчителство/ в размер от 257,28лв. Тъй като плащането на уговореното възнаграждение от 257,23лв. не е обусловено от неизпълнението по договора за потребителски кредит ,а се явява дължимо и при точно изпълнение, както и че същото се явява в размер билзък до половината от получения кредит от 600лв., то в случая тази уговорка също е във вреда на потребителя , не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно гаранта ,предвид на което се явява 2 неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Договорът за поръчителство противоречи на добрите нрави, поради което и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД е нищожен. С оглед на това не е установено за заявителя да е възникнало вземане по чл.143,ал.1 ЗЗД за процесните суми, предмет на заявлението по чл.410 ГПК. С отхвърлянето му заповедният съд е постанови законосъобразно разпореждане.

На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното разпореждане - потвърдено .

По изложените съображения , въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2798 от 20.12.2023г. по ч.гр.д.№1996/2023г. на РС-Габрово.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3