Решение № 52 от 19.03.2021, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- Административно дело 141/2020
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 19.03.2021
- В сила
- 26.06.2021
- Състав
- КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА
Цитирани разпоредби
- чл.138, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.253 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112 и 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.112 и 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 113 ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 ал.2 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.113 ал.2 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 116, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.120, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 122, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160 ал.6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17, ал. 1, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.34 ал.1 т.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 1, т. 10 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 1, т.8 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 26 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 28, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.48 ал.2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 73, ал. 1 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 77 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 15 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 16 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- § 1, т. 14 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл. 26, ал. 1, т. 4 · Закон за счетоводството
Личните данни в текста са заличени.
Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............. град Шумен, 19.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова при участието на секретаря Светла Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 141 по описа за 2020 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Производството по настоящото дело е образувано по жалба на Д.Д.П. с адрес ***, против РА №
Р-03000318008182-091-001/18.11.2019г., издаден от Ш.А.С.– началник сектор и Р.М.М.– гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на НАП – Варна,частично потвърден с Решение № 338/06.02.2020г. на Директора на Дирекция «Обжалване и данъчно-осигурителна практика» - гр.Варна при ЦУ на НАП,в частта,с която са определени в тежест на оспорващия Д.Д.П. данъчни задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ в размер на 21 064.64. главница и 7 033.86. лихви за данъчен период 2012г.,12013г.,2015г. и 2016г.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания ревизионен акт, само в частта му, с която са определени данъчни задължения, съставляващи годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчен период 2012г.,12013г.,2015г. и 2016г..
Жалбоподателят счита, че ревизионният акт страда от недостатък, който не може да бъде саниран, предвид липсата на надлежно връчване на първоначално издадената заповед за възлагане на ревизия на оспорващия, в резултат на което крайният акт не може да породи, предвидените в закона правни последици. Сочи нарушение на основни принципи, залегнали в ДОПК - принципите на обективност и на служебното начало.
Твърди, че органите по приходите не са обсъдили обстойно всички доказателства в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка. Сочи, че неправилно органите по приходите са приели, че безвъзмездно придобитите имоти е следвало да се отчетат като извънреден приход, а сделките между него и свързаните му лица да се отчетат по пазарни цени. Релевира довод, че не са налице данни за укрити приходи, а ревизиращите органи не са анализирали подробно критериите по чл. 122, ал.2 от ДОПК. Излага конкретни доводи за всяка от ревизираните години. В тази връзка и по изложените съображения, отправя искане Ревизионният акт в обжалваната му част да бъде отменен като незаконосъобразен и да бъде прогласен за нищожен.
В съдебно заседание оспорващият ,редовно и своевременно призован,не се явява и не изпраща представител.
Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), гр.Варна към Централно управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител- гл.юрисконсулт К.Д.е депозирана молба с рег.№ДА-01-33/05.01.2021год. по описа на ШАдмС, съдържаща аргументи за допустимост,но неоснователност на оспорването, въз основа на които е отправено искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна и за потвърждаване на обжалвания ревизионен акт в обжалваната част като правилен и законосъобразен по подробно изложените в Решение№338/06.02.2020год. на Директора на ОДОП Варна доводи и съображения. В тази връзка и поради изложените в гореупоменатата молба,както и в молби с рег.№ДА-01-2605/21.10.2020год. по описа на ШАдмС и молба с рег.№СД-01-141/30.11.2020год. по описа на ШАдмС съображения, се отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане в полза на ответника на направените по делото разноски,съставляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на1 449.64лв..
Съдът, след анализ и оценка на събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-03000318008182-020-001/27.12.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна (л.765 от делото) на основание чл.112 и 113 от ДОПК е възложено извършването на ревизия на Д.Д.П. с ЕГН ********** с адрес *** 192,с регистрация като едноличен търговец,самоосигуряващо се лице и осигурител «МОБИДИК-Д.П.» с адрес ***, която да обхване следните задължения –Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2012год. до 31.12.2016год. и Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2013год. до 31.12.2016год.Със същата заповед бил определен състава на ревизиращия екип,включващ Р.М.М.-Гл.инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Ю.Г.К.-Инспектор по приходите както и че ревизията следва да приключи в тримесечен срок от връчването на ЗВР. Цитираната ЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 03.01.2019г.,видно от прил. на л.767 от делото удостоверение за извършено връчване по електронен път.
Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03000318008182-020-002/28.03.2019г. на Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна (л.768 от делото), срокът на ревизията бил удължен до 03.06.2019г. Цитираната ЗИЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 28.03.2019г.,видно от прил. на л.770 от делото удостоверение за връчване по електронен път.
Със Заповед № Р-03000318008182-023-001/29.07.2019г. на Началник сектор при ТД на
НАП-гр.Варна (л.68 от делото) производството по извършване на възложената с първата ЗВР ревизия е спряно на основание чл.34 ал.1 т.4 от ДОПК.Цитираната ЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 29.07.2019г. видно от прил. на л.70 от делото удостоверение за връчване по електронен път.
Със Заповед № Р-03000318008182-143-001/30.10.2019г. на Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна (л.65) спряното с предходна заповед производство по извършване на ревизия е било възобновено.Цитираната ЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 04.11.2019г. видно от прил. на л.67 от делото удостоверение за връчване по електронен път.
След приключване на ревизията ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-03000318008182-092-001/17.06.2019г./л.85 от делото/. Цитираният ревизионен доклад бил съобщен на оспорващия по електронен път с уведомление за съставен ревизионен доклад на 20.06.2019год. (л.81).
Срещу РД е подадено възражение вх.№9068/07.11.2019год. и са представени доказателства /л.1 и сл. от делото/.
С РА№Р-03000318008182-091-001/18.11.2019год. издаден от Ш.С.надлъжност Началник на сектор ТД на Нап-Варна-възложил ревизията и Р.М.М.на длъжност Гл.инспектор по приходите-ръководител на ревизията са установени следните данъчни задължения:за данъчен период от 01.01.2012г- до 31.12.2012год. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за внасяне в размер на 3488.09лв.,внесен данък 354.35лв.,разлика за внасяне от РЛ 3133.74лв.,ведно с лихва в размер на 2085.05лв.;за данъчен период от 01.01.2013год. до 31.12.2013 год. Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за внасяне в размер на 3702.64лв.,внесен данък 2667.00лв.,разлика за внасяне от РЛ 1035.64лв.,ведно с лихва в размер на 583.85лв;за данъчен период 01.01.2014год. до 31.12.2014год. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 3645.94лв. внесен данък 00.00лв.,разлика за внасяне от РЛ 3645.94лв.,ведно с лихва в размер на1684.96лв.;за днъчен период от 01.01.2015год. до 31.12.2015год. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за внасяне в размер на 0.00лв,внесен данък 1264.00лв.,надвнесена сума от РЛ в размер на 1264.00лв.;за данъчен период от 01.01.2016год. до 31.12.2016год.
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за внасяне в размер на 16953.47лв.,внесен данък 58.21лв.,разлика за внасяне от РЛ 16895.26лв.,ведно с лихва в размер на 4364.96лв.,Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2013год. за внасяне в размер на 18-00лв.,внесен данък 0.00лв.,разлика за внасяне от РЛ 18.00лв.,ведно с лихва в размер на 10.15лв.;Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014год. за внасяне 294.76лв.,внесен данък 294.76лв.,разлика за внасяне от РЛ 0.00лв.;Данък върху годишна данъна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2015год. за внасяне 442.60лв.,внесен данък 442.60лв.,разлика за внасяне от РЛ 0.00лв.;Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016год. за внасяне 389.30лв.,внесен данък 366.82лв.,разлика за внасяне 22.48лв.,ведно с лихва в размер на 5.81лв.Подлежащите на възстановяване,респективно суми за прихащане,констатирани с РА са в размер на 1264.00лв.Цитраният РА е връчен по електронен път на задълженото лице на 19.11.2019год.,видно от прил.
Удостоверение за връчване по електронен път /л.69 от делото/.
Недоволен от така издадения РА , Д.Д.П. го оспорил с жалба, заведена в ТД на НАП-гр.Варна с вх.№ Ф-338 /06.12.2019г.(л.39). С жалбата, адресирана до Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна, бил оспорен горепосоченият РА само в частта за определяне дължимите задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ,като са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения относно върчването на първата заповед за възлагане на ревизия,като жалбоподателят счита,че невръчването й на нейния адресат води до невъзможност тя да породи предвидените в закона правни поседици,без значение дали е връчена последваща ЗВР.Твърди,че органите по приходите не са обсъдили обстойно всички доказателства в съвкупност и логическа взаимовръзка,Сочи,че неправилно органите по приходите са приели,че безвъзмездно придобитите имоти е следвало да се отчетат като извънредни приходи,а сделките между него и свързани лица да се отчетат по пазарни цени,както и че не са налице данни за укрити приходи,а ревизиращите не са анализирали подробно критериите по чл.122 ал.2 от ДОПК.Излага конкретни доводи за всяка от ревизираните години.Счита,че са нарушени основни принципи на ревизионното производство-обективност и служебно начало,обуславящи прогласяването на обжалвания РА за нищожен или отмяната му като незаконосъобразен.
С Решение по жалба срещу
Ревизионен акт № 338/06.02.2020г., издадено от Изпълняващия длъжността директор на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна (л.23), решаващият орган потвърдил РА 03000318008182-091-001/18.11.2019 в частта, с която са установени дължимите от Д.Д.П. задължения годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за данъчен период 2012год.,2013г.,2015г. и 2016г. в общ размер на 21 064.64.,ведно с лихва върху сумата в размер на 7033.86лв. и изменил гореупоменатият РА в останалата му част досежно задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за данъчен период 2014г.,като установил задължения в размер на 3070.02лв. главница и 1418.80лв. лихви .
Решение № 338/06.02.2020г. било съобщено на Д.Д.П. по електронен път на 07.02.2020г., видно от приложеното удостоверение за връчване по електронен път (л.22).
Несъгласен със същото, с жалба вх.№ ДА-01-676/25.02.2020г. по описа на ШадмС,изпратена по пощата на 21.11.2020год.,видно от пощенското клеймо на прил. на л.20 от делото пощенски плик, Д.Д.П., оспорил РА в частта му, с която е потвърден РА и са му определени задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за ЕТ за данъчен период 2012год-2016год.
/изкл. 2014г./. в размер на 21 064.64лв. главница и 7 033.64лв. лихви.
Въз основа на цитираната жалба е образувано настоящото съдебно производство пред Административен съд-гр.Шумен.
В хода на съдебното производство ответната страна е представила административната преписка по издаване на оспорения РА и по преценка на съда е допусната и назначена служебно съдебно – счетоводно-икономическа експертиза (ССчИЕ),но поради невнасяне на определения от съда депозит за вещо лице от страна на оспорващия,с определение от 23.02.2021 год съдът ,на осн.чл.253 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК отменил определението си от 12.01.2021год. за допускате и назначаване на ССчИЕ и постановил,че делото следва да се реши при приложение разпоредбата на чл.161 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения: