Решение № 206 от 16.06.2023, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 206 гр. П., 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20231230100040 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – „П. К. Б.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул.

„Б.” № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател), ответницата Р. Б. П. (като кредитополучател) и ответника М. К. П. (като солидарен длъжник) е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 30041381171 от 17.12.2019 г., по който последните двама отговарят солидарно. Поддържа, че в рамките на така възникналото облигационно отношение е предоставил на кредитополучателя паричен кредит от 5 000 лв., който е бил изцяло усвоен, а също и пакет от допълнителни услуги, с обща цена от 3 750 лв. Сочи, че е било уговорено и заплащането на възнаградителна лихва. Изтъква, че задълженията по сделката е следвало да бъдат погасявани чрез месечни вноски, разписани в нарочен погасителен план, с краен падеж, настъпващ на 25.06.2022 г. Заявява, че кредитният дълг не е бил обслужван редовно, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост, и сега възлиза на: 3 589,47 лв. – неплатена главница; 1 353,21 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за времевия отрязък от 25.03.2021 г. до 02.02.2022 г.; 167,01 лв. – мораторна лихва върху главницата, начислена за периода от 02.02.2022 г. до 27.10.2022 г., както и 2 499,09 лв. – неплатено възнаграждение за допълнителните услуги. Уточнява, че за визираните вземания е била издадена заповед по чл. 410 ГПК, срещу която ответниците са депозирали възражения. Затова иска дължимостта на 1 вземанията да бъде призната за установена. Претендира и съдебни разноски.

Ответниците – Р. Б. П., с адрес в с. Б., общ. П., ул. „Ал. С.“ № 7, ЕГН ********** и М. К. П., с адрес в с. Б., общ. П., ул. „М. П.“ № 20, ЕГН **********, оспорват ищцовите претенции и настояват за тяхното отхвърляне, както и за присъждане на възнаграждение на адвоката, който им е оказал безплатна правна помощ в настоящото производство и в заповедното такова. Излагат доводи, че кредитният договор съдържа клаузи (упоменати в писмените отговори на исковата молба), които са нищожни заради колизия с добрите нрави и противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК и на ЗЗП (цитирани в отговорите), а също и че предсрочната изискуемост на кредита не е била обявена надлежно.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Предмет на разглеждане са установителни искове по:

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за главницата, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2022 г. до погасяването;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – относно вземането за договорната (възнаградителната) лихва;

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно вземането за мораторната лихва, и

- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за цената т. нар. допълнителни услуги по кредита.

Вземанията по тези искови претенции са включени в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 904/31.10.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1520/22 г. на Районен съд – гр. П..

Ответниците (като длъжници) са възразили срещу цитираната заповед, при условията на чл. 414 ГПК, поради което ищецът (като заявител в заповедната процедура) е предявил сега разглежданите установителни искове относно съществуването в тяхната правна сфера на оспорените вземания.

Ето защо и обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките от фактическите състави, пораждащи търсените задължения, и съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.

Уважаването на исковете, поставени за решаване, е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки:

- За главницата – 1/ валидно облигационно правоотношение, създадено между ищеца и първата ответница по силата на твърдения договор за кредит, по който 2 ищецът има качеството на кредитодател, а първата ответница – на кредитополучател, за чийто задължения отговаря и вторият ответник, в качеството му на солидарен длъжник; 2/ реално предоставяне на кредитната сума от кредитодателя на кредитополучателя; 3/ настъпване на падежа за нейното връщане и 4/ непогасяване на това задължение.

- За договорната лихва – 1/ валидна уговорка, постигната между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на сочения кредитен договор, за дължимост на възнаградителна лихва в определен размер, с оглед предоставената кредитна сума; 2/ настъпване на падежа на задължението за изплащането на тази лихва и 3/ неизпълнение на последното.

- За мораторната лихва – 1/ съществуването на главния дълг, чийто падеж е настъпил, и 2/ непогасяването му в срок, както и непогасяване на самото лихвено задължение.

- За допълнителните услуги – 1/ валидна уговорка между кредитодателя и кредитополучателя за ползването от последния на допълнителни услуги по кредита, на определена цена; 2/ реалното им предоставяне; 3/ настъпване на падежа на задължението за заплащането на стойността им и 4/ неизпълнението му.

Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните предпоставки по всеки от исковете, а на ответниците – погасяването на задълженията.

Сключването на процесната сделка между страните, по която ищцовото дружеството има качеството на кредитодател, ответницата П. – на кредитополучател, а ответникът П. – на солидарен длъжник, се доказва от приложените към исковата молба документи, обективиращ самия договор, двата броя анекс към него и погасителните планове (от 09.12.2020 г. и от 21.08.2020 г.). Подписите на ответниците върху тях не са оспорени, поради което трябва да се счита, че те обективират техни изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).

От съдържанието на коментираните писмени доказателства стават ясни и базовите параметри на облигационното отношение, а именно:

- главница – 5 000 лв.;

- годишен процент на разходите, посочен в договора – 48,30 %;

- годишен лихвен процент – 41 %;

- обща стойност на плащанията, включваща главницата и договорната лихва – 7 407,41 лв., от което следва, че размерът на самата договорна лихва е 2 407,41 лв.;

- срок – 24 месеца, изтичащ на 25.06.2022 г.;

- погасяване – чрез нарочни погасителни вноски, разписани в погасителен план, чийто последен формат е приложение към втория анекс;

- предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващ: „приоритетно 3 разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, „възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски“, „възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски“, „възможност за смяна на дата на падеж“ и „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства“;

- обща цена на допълнителните услуги – 3 750 лв., платима също на месечни погасителни вноски.

Съобразно извлечение от банкова сметка на ищеца, което не е оспорено от ответниците, сумата по кредитната сделка е била предоставена на ответницата П. по банков път на 18.12.2019 г.

Според нарочни уведомителни писма от 03.02.2022 г., които не са връчени на ответниците, тъй като пощенският оператор, чрез който са били изпратени, е отбелязал, че адресатите отсъстват от адреса, ищецът е посочил, че обявява кредитния дълг за предсрочно изискуем, заради допусната забава в погасяването му.

От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което няма причини да не бъде изцяло кредитирано, както и от разпита на изготвилото я вещо лице, става ясно, че:

- цялата кредитна сума от 5 000 лв. по процесния кредитен договор действително е била напълно усвоена, посредством един паричен превод, извършен от ищеца на 18.12.2019 г. по лична банкова сметка на първата ответница, разкрита в „Централна кооперативна банка“ АД, с IBAN: BG 11 CECB 9790 10D9 1955 00;

- възнаградителната лихва по кредита възлиза на уговорената такава и е изчислена на базата на вписания в договора годишен лихвен процент – 41 %;

- годишният процент на разходите по кредита, изчислен на основата на главницата и на възнаградителната лихва, се равнява на онзи, упоменат в самата сделка – 48,30 %, като той не превишава размера на законната лихва повече от 5 пъти (превишението е 4,83 пъти);

- ако към компонентите, формиращи годишния процент на разходите, бъде прибавена и стойността на допълнителните услуги, тогава величината му ще бъде 144,82 % и превишението му спрямо законната лихва ще бъде 14,48 лв.;

- падежът на задълженията по кредита, който е обусловил търсените вземания, според счетоводните записвания при ответника, е 02.02.2022 г., поради предсрочна изискуемост, иначе крайният срок на договора е настъпил на 25.06.2022 г.;

- общият размер на доброволните плащания, които кредитополучателят е направил по кредитния договор, в периода от 04.02.2020 до 30.06.2022 г., е 3 715,64 лв.;

- в счетоводството на ответното дружество доброволните плащания са били използвани за погасяване на 1 410,53 лв. от главницата, на 1 054,20 лв. от възнаградителната лихва и на 1 250,91 лв. от стойността на допълнителните услуги;

- поради забавата, допусната от кредитополучателя, и предсрочната 4 изискуемост, приета от кредитодателя, понастоящем кредитният дълг, от счетоводна гледна точка, възлиза на сумите по предявените искове.

В този контекст централният дискусионен проблем, от който е детерминиран изходът от съдебния спор, поставен за решаване, е свързан с това дали процесната сделка е нищожна.

Основателно е възражението на ответниците, че договорът за кредит не кореспондира с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според тази нормативна разпоредба съдържанието на договора за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по начина, определени в Приложение № 1 към закона.

В договора за потребителски кредит, на който се базират ищцовите претенции, годишният процент на разходите е обозначен в конкретен размер (48,30 %), но липсва ясно визиране на начина, по който той е формиран и какви показатели са взети предвид при формирането му.

На следващо място, налице е и несъответствие между годишния процент на разходите по кредита, вписан в договора, и реалния такъв (144,82 %), установен от заключението на счетоводната експертиза. Няма основание от годишния процент на разходите по анализираната потребителска кредитна сделка да бъде изключвана стойността на т. нар. „допълнителните услуги“, тъй като те попадат в преките разходи по нея по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК и не се обхващат от изключенията на чл. 19, ал.

3 от същия закон (вж. в този смисъл Решение № 51/28.03.2023 г. по в. гр. д. № 44/23 г. на Окръжен съд – гр. Разград).

Несъответствието на договора за потребителски кредит с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК води до неговата недействителност (чл. 22 ЗПК), при което потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи заплащане на лихва или на други разходи по него (чл. 23 ЗПК).

Обсъжданата недействителност, както и механизмът за уреждане на последиците й, са специални спрямо общата уредба на тези материалноправни институти в ЗЗД. По тази причина при установяване на такава недействителност в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да признае с решението си дължимата главница по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, като не е нужно нейното връщане да се извърши в отделно производство, с правно основание по чл. 55 ЗЗД (вж. Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/21 г., IV г. о. на ВКС).