Определение № 51037 от 15.12.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51037 гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110142722 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 42722/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от П. И. И. срещу „Омека Мениджмънт“ ООД, като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на трудов договор № 9/01.09.2017 г. за длъжността „работник поддръжка“. Поддържа, че на 08.12.2023 г., около 10:00 ч. при извършване на трудовите си задължения на територията на Посолството на Кралство Испания, работейки сам и необезопасен бил паднал от около 3,5 метра, като в следствие на това получил множество травми. Навежда доводи, че незабавно с линейка бил откаран в болница, където поставили диагноза „контузия на меките тъкани и разкъсно контузна скалпова рана, задниоариетално срединно, контузия на горна устна и фрактура на зъби 11, 21, оток на дясна пета, оток лява гривнена става.

Излага съображения, че е бил изписан от болница на 11.12.2023 г., но поради проблеми отишъл отново на 12.12.2023 г., където било установено и била поставена диагноза „счупване на петна кост, закрито“. Твърди, че е претърпял оперативно лечение, като са извършени и операции след възстановяването във връзка с премахването на поставените импланти. Поддържа, че с разпореждане от 14.12.2023 г. на НОИ злополуката била призната за трудова такава. Инвокира доводи, че с оглед получените наранявания и няколкото операции е претърпял неимоверни болки и страдания, като са налице и трайни последици, които се изразяват в ограничаване на движението и невъзможност за полагането на физически труд, освен това изпитвал страх, стрес и несигурност в бъдещето, като периода на 1 вредите е от момента на трудовата злополука – 08.12.2023 г. до настоящият момент. С оглед на това сочи, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено на 20.06.2024 г. Излага аргументи, че в случая е налице фактическият състав на чл. 200 КТ, като ответника като бивш работодател дължал сумата от 3688,11 лева, представляващи имуществени вреди под формата на разходи за лечение за закупени медицински изделия, медицински услуги, лекарства и консумативи, както и заплатени административни такси, като сумата е формирана от вземания в размер на 2688,11 лева – разходи и сумата от 1000,00 лева – пропуснати ползи като разлика във възнаграждението и обезщетението по ДОО, както и обезщетение за претърпените неимуществени вреди, чийто справедлив размер оценява на 20000,00 лева. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане заключението на комплексна СМЕ и заключението на СИЕ по задачите поставени в исковата молба. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенциите се оспорват. Твърди, че няма спор между страните, че са се намирали в трудово праоотношение за посочената длъжност, както и че на 08.12.2023 г. е настъпила посочената злополука. Поддържа, че при възникването на трудовото правоотношение между страните на ищеца му е предоставена длъжностна характеристика в която подробно били описани задълженията му, във връзка с възложената работа, като последният има за цел техническа поддръжка, а не поддръжка на зелени площи. Навежда доводи, че на ищеца е извършван както първоначален, така и последващ периодичен инструктаж за безопасна работа, в т. ч. и инструкция по безопасност на труда при използването на преносими стълби. Сочи, че в случая нареждането за извършването на работа от ищеца не било изхождал от прекия му ръководител, който също така не бил уведомен от ищеца, като се касаело за работа каквато не му е възлагане и не е следвало. Навежда доводи, че след първоначалния прием на ищеца в болница същият бил адекватен и контактен, като състоянието му било преценено като добро и не била необходима хоспитализация в клиниката по ортопедия. Развива подробни съображения с хронологичен ред за проведеното на ищеца лечение, като след същото състоянието му било оценено като добро, с нормално протекъл възстановителен процес и благоприятен изход от лечението, като с оглед представените по делото писмени доказателства следвало да се направи извод, че не са били налице усложнения. Твърди, че на 20.05.2024 г. ищецът сам е поискал прекратяването на трудовото правоотношение и изплащането на обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Като въпреки поканите ищецът не искал да се върне на работа, което демонстирало поведение, че същият не търпял болки и стадания към момента на прекратяването на трудовото правоотношение – 20.06.2024 г. Поддържа, че точно и конкретно е декларарирана трудовата злополука, като в първоначалните епикризи липсвало счупването на петна кост, поради което счита, че е изпълнил задълженията си точно и добросъвестно. Прави възражение за съпричиняване, като инвокира съображения, че трудовата злополука е настъпила при наличието на груба небрежност от страна на ищеца, което обосновава подробно. Твърди, че претендираният размер на неимуществените вреди е в завишен размер.

Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и за допускане на задачи към заключението на СМЕ, както и на основание чл. 190 ГПК да бъде задължен ищеца да представи в цялост писмени доказателствени средства – цялото си медицинско досие. Иска отхвърляне на предявените искове.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 200 КТ, във вр. чл. 52 ЗЗД.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на 2 причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител имуществени и неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – намаляване на имуществения актив, увеличаване на имуществения пасив или направата на разноски, а по отношение на неимуществените вреди – претърпени болки и страдания от пострадалия или лица, които имат право да получат обезщетение (съобразно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ВКС, ОСНГТК) и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените имуществени и неимуществени, тоест да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той самият, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането – арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия – при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван термина „груба небрежност”) отговорността на работодателя може само да бъде намалена.

С оглед твърденията на страните ищците носят доказателствената тежест да установят посочените материални предпоставки, а ответника носи доказателствената тежест да докаже пълно и главно наличието на плащане на претендираните суми, така и обстоятелствата на които основава възражението си за съпричиняване.

Съдът намира, че между страните не се спори, поради което на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 ГПК следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на трудов договор № 9/01.09.2017 г. за длъжността „работник поддръжка“; 2) на 08.12.2023 г., около 10:00 ч. при извършване на трудовите си задължения на територията на Посолството на Кралство Испания, работейки сам и необезопасен бил паднал от около 3,5 метра, като в следствие на това получил множество травми; 3) с разпореждане от 14.12.2023 г. на НОИ злополуката била призната за трудова такава.

Следва да бъдат допуснати представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

По отношение на доказателствените искания на ищеца и ответника за допускане на СМЕ, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, като релевантните по делото обстоятелства, за които е разпределена доказателствената тежест и са направени оспорвания изискват специални знания и умения в областта на медицината. Исканията са направени своевременно, поради което са процесуално допустими, а с оглед предмета на правния спор се явяват и относими и необходими, поради което същите следва да бъдат уважени, като в случая съдът намира, че не следва да допуска експертизата като комплексна, тъй като не са налице изискванията за това – да се изискват познания от различни области на медицината, което да обуслови комплекност на експертизата.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да остави без уважение искането на 3 ищеца за допускане изслушването на заключението на СИЕ, тъй като така формулираната задача не касае специални знания и умения в областта на икономиката, респ. изследването на обстоятелства релевантни за делото или обективните връзки между подобни факти, а въпросът касае правна преценка, тъй като размерът на неимуществените вреди се определя от съда (арг. чл. 52 ЗЗД). Тоест, ищецът е формулирал процесуално недопустима задача.

На следващо място, съдът намира, че доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190 ГПК е процесуално допустимо, тъй като е направено своевременно, но същото е неотносимо и не необходимо за предмета на правния спор, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.01.2026 г. от 09,00 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК между страните следните обстоятелства, че: 1) в трудово правоотношение, което било възникнало въз основа на трудов договор № 9/01.09.2017 г. за длъжността „работник поддръжка“; 2) на 08.12.2023 г., около 10:00 ч. при извършване на трудовите си задължения на територията на Посолството на Кралство Испания, работейки сам и необезопасен бил паднал от около 3,5 метра, като в следствие на това получил множество травми; 3) с разпореждане от 14.12.2023 г. на НОИ злополуката била призната за трудова такава.