Решение № 178 от 04.04.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. Видин, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Гражданско дело № 20241320100484 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК.

Ищецът “А1 България“ ЕАД, е предявил срещу Б.М.А. искове справно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено междустраните, че ответникът Б.М.А., дължи на “А1 България“ ЕАД, както следва: сумата: 473,43 лева /четиристотин седемдесет и три лева и четиридесет и тристотинки/ за периода от 24.06.2020г. до 07.11.2020г., от която 111,06 лева неплатени суми запредоставени електронни съобщителни услуги, 142,50 лева неплатени суми за устройствопо договор за продажба на изплащане, 219,87 лева неустойка, 127,17 лева мораторна лихва ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда 26.06.2023г. до окончателното издължаване, както и да заплати сумите: 25 лева за платенадържавна такса и 480 лева за платено юрисконсултско възнаграждение. Обстоятелства, от които произтича вземането: Договор за продажба на изплащане № 50336704 от 17.02.2020г.Претендират се и разноски, направени от ищеца в настоящото производство.

Основателността на претенцията си обосновава с обстоятелството, че между страните били сключени описаните по-горе договори, като за процесните задължения, за които били издадени надлежни фактури, липсвали плащания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК особеният представител на ответника се е възползвал от възможността да подаде отговор на исковата молба. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва всички факти и обстоятелства, въз основа на които ищецът основава исковата си претенция, включително твърдението за наличие на валидно облигационно отношение. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Позовава се на неравноправни клаузи в слючените договори, като прави възражение в тази 1 насока. Заявява, че ще се ползва от писмените доказателства. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

За горепосочените суми „А 1 България“ ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение Заповед за изпълнение № 945 от 06.09.2023 г.по ч.гр.д. № 1727 по описа на ВРС за 2023 г., срещу която ответникът не е подал не възражение, като е залепено уведомление по чл. 47 ГПК, и съдът е дал указания на ищеца, че може да предяви иск за установяване на вземането си, което същият е сторил в законния срок и е представил доказателства за това в същия срок, което обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

Ищецът твърди, че размерът на задължението на ответника е начислен съгласно условията на договора, приложенията към него и Общите условията, която сума представлявала сбор от сумите по фактури, както и неустойка, начислена за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната при условията на чл. 54.12 от ОУ във вр. чл. 6.3 от Приложение 1 към договора, за които сума били издадени първични счетоводни документи, както и законната лихва от датата на образуване на ч. гр. д. № 1727/2023 г. по описа на ВРС до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че неустойката била начислена съгласно чл. 54.12 ОУ, като съгласно чл. 92 от ЗЗД и т. 7.1 от Договора, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абоната, ка който договорът се прекратява, по стандартен за А1 България ЕАД размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок за ползване. Абонатът е физическо лице, поради което максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозира писмено становище, с което заявява, че поддържа иска.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не депозира становище по исковете, като особеният му представител в с.з. оспорва исковете и моли същите да бъдат оставени без уважение като неоснователни и недоказани..

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 1727/2023 г. по описа на Районен съд Видин, съдът е издал в полза на „А1 България” ЕАД срещу П.М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 473,43 лева /четиристотин седемдесет и три лева и четиридесет и тристотинки/ за периода от 24.06.2020г. до 07.11.2020г., от която 111,06 лева неплатени суми запредоставени електронни съобщителни услуги, 142,50 лева неплатени суми за устройствопо договор за продажба на изплащане, 219,87 лева неустойка, 127,17 лева мораторна лихва ведно със законната лихва, 2 считано от датата на подаване на заявлението в съда -26.06.2023г. до окончателното издължаване, както и да заплати сумите: 25 лева за платена държавна такса и 480 лева за платено юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена и от длъжника е постъпило възражение в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК, че не дължи процесните суми на ищеца. В срока по чл. 414, ал.

2 ГПК не е постъпило възражение от длъжника. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „А1 България” ЕАД е предявило против ответника установителни искове за вземанията си по издадената заповед за изпълнение.

По делото е представен Договор за продажба на изплащане № 50336704 от 17.02.2020г. по силата на който ответникът е абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с избрана абонаментна услуга А1 ONE XL срещу месечна такса по партида на телефонен номер. Абонатът е заявил услуга с месечна такса в размер на 26,99 лева.

Абонатът е сключил и Договор на изплащане с първоначална вноска в размер на 7,50 лв. и 23 последващи равни месечни вноски в размер съгласно погасителния план, по силата на който е взел мобилно устройство на изплащане посредством двадесет и три месечни вноски, съгласно уговорения погасителен план. При закупуването на устройство абонатът е получил отстъпка от крайната цена, като спрямо договора за продажба на устройство абонатът получава мобилното устройство за обща цена. Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни от оператора с договора.

Неизпълнението е ангажирало отговорността на ответника на основание чл.

54 от ОУ на оператора, който има право едностранно да прекрати договора или временно да спре достъпа на абоната до ползваните мрежи.

Относно ползваните услуги са издадени от ищеца следните фактури с приложения към тях /също приети като доказателства по делото.Представени са по делото и Общите условия на ищеца.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 от ЗЗД и сл. относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

От представения договор за електронни съобщителни услуги, подписан от страните, се установява възникналото облигационно правоотношение помежду им. Съдът приема, че приложенията към данъчните фактури, касаещи потреблението на процесния мобилен номер за процесните периоди от време и издадените въз основа на тях данъчни фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие че не са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на исковата претенция за ползваните от него мобилни услуги /негова е доказателствената тежест/, поради което съдът намира за установено 3 съществуването на вземането на ищеца.

Ищецът наред с неплатените главници, претендира в настоящото производство и неустойки в общ размер на лева за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги на основание чл. 54 от ОУ на мобилния оператор /представени по делото/ и на основание чл. от Приложение 1 към договора. Видно от тези клаузи, ако в рамките на срока на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, ако по негово искане или вина бъде прекратен договора, операторът има право да прекрати договора, както да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси /без отстъпки /, дължими от датата на прекратяване на договора до изтичане на определения в договора срок. Уговорено е, че когато абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпки.

Предвид гореизложеното, исковете за признаване съществуването на вземане на ищеца за

По отношение на разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното производство в Ответникът е представил доказателства за направени разноски, но поради изхода на делото такива не следва да му се присъждат.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. П. Т., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. софия 1618, ул. "332-ра" 8, общ. Видин, обл. Видин, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски, сумата от473,43 лева /четиристотин седемдесет и три лева и четиридесет и три стотинки/ за периода от 24.06.2020г. до 07.11.2020г., от която 111,06 лева неплатени суми запредоставени електронни съобщителни услуги, 142,50 лева неплатени суми за устройствопо договор за продажба на изплащане, 219,87 лева неустойка, 127,17 лева мораторна лихваведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -26.06.2023г. до окончателното издължаване която сума е издадена Заповед за изпълнение № 4

945 от 06.09.2023 г.по ч.гр.д. № 1727 по описа на ВРС за 2023 г.

ОСЪЖДА ответникаИ. П. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. софия 1618, ул. "332-ра" 8, да ЗАПЛАТИ на „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД /с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ” ЕАД/, с ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски сумата от 75 лева – разноски за държавна такса по настоящото дело и сумата от и 480 лева за платено адвокатско възнаграждение, сумата в размер на 400 лева , представляваща внесен депозит за особен представител, както и сумите в размер на 25 лева за платена държавна такса и 480 лева за платено юрисконсултско възнаграждение.разноски в заповедното производство по Заповед за изпълнение № 945 от 06.09.2023 г.по ч.гр.д. № 1727 по описа на ВРС за 2023 г.

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5